PROFILPELAJAR.COM

Любляна
Ljubljana
	Любляна Ljubljana
— град —
	Любляна
Страна	Словения
Регион	Средна Словения
Община	Любляна
Площ	163,76 km²
Надм. височина	309 m
Население	284 293 души (1 януари 2022 г.)
Кмет	Зоран Янкович
Първо споменаване	1144 г.
Пощенски код	1000
МПС код	LJ
Официален сайт	www.ljubljana.si
	Любляна в Общомедия

Лайбах пренасочва насам. За рок групата вижте Лайбах (група).

Любля̀на (на словенски: Ljubljana) е столицата на Словения. Разположена е в централната част на страната, близо до вливането на река Любляница в Сава. Населението на града към 2022 г. е 284 293 души. Символ на града е Люблянският дракон, изобразен на герба на Любляна, кацнал на върха на кулата на Люблянския замък, а на Драконовия мост (Zmajski most), пресичащ Любляница, има негова скулптура.

История

От 1278 до 1918 г. градът е в пределите на Свещената римска империя. В този период името му е Лайбах (на немски: Laibach) и през 1821 там се провежда конгрес на Свещения съюз.

През 1861 г. Любляна придобива статут на главен град на провинция Кранска (позната и като Карниола), която става хабсбургската административна единица с най-силно представен словенски елемент. През последните десетилетия на XIX век Любляна започва да се оформя като средоточие на словенския политически живот. В края на XIX и началото на XX век градът претърпява мащабно преустройство. Промените са свързани отчасти с възстановяването след силно земетресение, нанесло значителни разрушения през април 1895 г. Направени са редица мащабни подобрения като благоустроени улици и площади, нови комунални услуги, електрификация и др. Този период се свързва с Иван Хрибар, който е един от най-успешните кметове на града.^[3]

Административно деление

Любляна се състои от 17 окръга.

Население

Населението на Любляна през 2012 година е 272 554 души, от тях 73% са словенци. По-голямата част от населението са католици, останалите са главно православни и мюсюлмани.

Икономика

Любляна е развит промишлен град с развита машиностроителна, химическа, хранително-вкусова, кожухаро-обувна и полиграфическа промишленост.

Култура

Забележителности

Люблянски замък

Християнски храмове

Спорт

Местни футболни отбори – „Олимпия Любляна“, „Интерблок Любляна“.

Известни личности

Родени в Любляна

Антон Ашкерц (1859 – 1912), поет
Валтер Бонча (р. 1968), колоездач
Виолета Булц (р. 1964), политик
Деян Джерманович (р. 1988), футболист
Маряна Държай (1936 – 2005), поп и джаз певица
Славой Жижек (р. 1949), философ
Андраж Кирм (р. 1984), футболист
Лина Кудозович (р. 2002), певица
Златан Любянкич (р. 1983), футболист
Петра Майдич (р. 1979), ски бегачка
Бруно Парма (р. 1941), шахматист
Фриц Прегъл (1869 – 1930), австрийски химик
Борис Премужич (р. 1968), колоездач
Фран Рамовш (1890 – 1952), филолог
Самир Ханданович (р. 1984), футболист
Майда Сепе (1937 – 2006), певица и бивша манекенка
Мирослав Хубмайер (1851 – 1910), революционер

Починали в Любляна

Янез Франчишек Гнидовец (1873 – 1939), духовник
Маряна Държай (1936 – 2005), поп и джаз певица
Йохан Антон I фон Егенберг (1610 – 1649), австрийски благородник
Ханс Улрих фон Егенберг (1568 – 1634), австрийски благородник
Нико Жупанич (1876 – 1961), етнограф
Едвард Коцбек (1904 – 1981), писател
Себастиян Крел (1538 – 1567), писател
Лудвиг Кюблер (1889 – 1947), германски офицер
Албин Планинц (1944 – 2008), шахматист
Фран Рамовш (1890 – 1952), филолог
Майда Сепе (1937 – 2006), певица и бивша манекенка
Йосип Броз Тито (1892 – 1980), политик
Густав Фен (1892 – 1945), германски офицер
Иван Цанкар (1876 – 1918), писател
Томаж Шаламун (1941 – 2014), поет
Луциян Мария Шкерянц (1900 – 1973), композитор
Станислав Шкрабец (1844 – 1918), езиковед

Други

На Любляна е наречена улица в кварталите „Овча купел“ и „Карпузица“ в София (Карта).

Фотогалерия

Изглед от Любляна
Люблянският университет
Любляна
Изглед от Любляна
Изглед към двора на Люблянския замък от наблюдателната му кула през 2016 г.

Източници

↑ it-ch.topographic-map.com
↑ pxweb.stat.si // Посетен на 20 октомври 2022 г.
↑ „София и балканската модерност. Белград, София, Загреб, Любляна и Сараево (1878 – 1914)“. Велинова, Зорница. Ивайло Начев. Издателство Рива, 2016