PROFILPELAJAR.COM

Савойски кралски резиденции
	Савойски кралски резиденции
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъра	Residences of the Royal House of Savoy
Регион	Европа и Северна Америка
Местоположение	ИталияТорино, Италия
Тип	Културно
Критерии	i, ii, iv, v
Вписване	1997 (21-ва сесия)
Координати	45°04′21″ с. ш. 7°41′09″ и. д. / 45.0725° с. ш. 7.685833° и. д.
	Савойски кралски резиденции в Общомедия

Кралска библиотека
Biblioteca Reale di Torino
	Кралска библиотека Biblioteca Reale di Torino
Информация
Държава	Италия
Местоположение	Пиаца Кастело, 191, Торино
	Местоположение в Торино
	Кралска библиотека (Торино) в Общомедия

Кралската библиотека в град Торино, Северна Италия (на италиански: Biblioteca Reale di Torino) е една от най-важните културни институции в града, част от серийния обект на ЮНЕСКО „ Савойски кралски резиденции “, регистриран в списъка на Световното културно наследство от 1997 г. Намира се в комплекса на Кралския дворец на Торино.

История

Създадена е през 1839 г. от Карл Алберт Савойски-Каринян. Той възлага на граф Микеле Саверио Прована дел Сабионе да събере онова, което е останало от книжното наследство в Кралския дворец след дарението от Виктор Амадей II Савойски на Торинския университет, както и онова, което е било откраднато с разграбването от епохата на Наполеон.^[1]

Към останалите колекции Карл Алберт добавя свои собствени книги и всички томове, предоставени от различни дарители. Библиотекарят Доменико Промис изиграва основна роля в развитието на библиотеката, идентифицирайки възможността за създаване на колекция, специализирана в историята на древните сардински държави и на военна, хералдична и нумизматична тематика.^[1]

През 1840 г. библиотеката вече притежава 30 000 тома, всички със значителна стойност. Разрастването на наследството води до поставянето ѝ в крилото под Галерия „Бомон“, в залите, създадени от архитекта Пеладжо Паладжи.^[2] Художниците Марко Антонио Трефоли и Анджело Моя, въз основа на рисунки на Пеладжи, рисуват свода на централната зала в монохромен цвят, както се потвърждава от разплащателни листове от 1841 г.^[3]

Разрастването на библиотеката се забавя значително при възкачването на трона на Виктор Емануил II, който е малко чувствителен към грижата за библиотечното наследство, и с преместването на столицата във Флоренция и след това в Рим. Суверените обаче продължават да изпращат получените като подаръци книги в Торино.^[1]

Важна придобивка се обуславя от подарения от граф Теодоро Сабачников Кодекс за полета на птиците на Леонардо да Винчи.^[1]

С появата на републиката след Втората световна война библиотеката преминава към Италианската държава, макар и след дълъг спор със Савойската династия, приключил през 1973 г.^[1]

Наследство

В момента библиотеката притежава приблизително 200 000 печатни тома, 4500 ръкописа, 3055 рисунки, 187 инкунабули, 5019 книги от XVI век, 20 987 брошури, 1500 пергамента, 1112 периодични издания, 400 фотографски албума и множество гравюри и географски карти.^[4]

Сред запазените материали най-важната реликва е Автопортретът на Леонардо да Винчи, продаден на крал Карл Алберт Савойски-Каринян от колекционера Джовани Волпато през 1839 г. и съхраняван в подземен отдел на библиотеката.

В колекцията от рисунки на Швейцарската школа, наред с шедьоврите на Ханс Бургкмайр, Албрехт Дюрер, Волфганг Хубер, Николас Кнюпфер, Кристиан Вилхелм Ернст Дитрих, в раздела, посветен на майсторите на немската култура, има само три примера на Швейцарската школа.

Със закупуването от Карл Алберт Савойски-Каринян на колекцията на Джовани Волпато през 1839 г. в колекцията влизат автограф от художника от XVIII век Зигмунд Фройденбергер и две рисунки на художника от XVI век Урс Граф. Те, с писалка и сиво и черно мастило, изобразяват две двойки танцуващи селяни, датирани са от 1528 г. и са подписани с монограма, използван от Граф от 1518 г. – буквата G, пресечена от кама. Двата листа са част от поредица от други рисунки със същата тема, съхранявани съответно в Париж (École des Beaux-Arts), в абатството Сен Винок (Музей на Берг), в Базел и Берлин (Гравюрен кабинет) и в Музей „Пол Гети“ в Лос Анджелис.^[5] Има препратка към същата тема, създадена от Албрехт Дюрер през 1514 г., но тук Граф иска да подчертае покварата и телесността на двамата селяни, с техните стари лица и парцаливи дрехи.

Вижте също

Източници

Biblioteca Reale - Residenze Reali Sabaude, на residenzerealisabaude.com
Biblioteca Reale, на Anagrafe delle biblioteche italiane, Istituto centrale per il catalogo unico

Библиография

Ettore Apollonj – Gualda Massimi Caputo, Annuario delle biblioteche italiane, 3 ed., parte V, Roma, F.lli Palombi, 1981, с. 38–43
Gianni Carlo Sciolla, La Biblioteca Reale di Torino. I disegni di scuola svizzera, in Giorgio Mollisi (a cura di), Svizzeri a Torino nella storia, nell'arte, nella cultura, nell'economia dal Cinquecento ad oggi, «Arte&Storia», anno 11, numero 52, ottobre 2011, Edizioni Ticino Management, Lugano 2011
Beatrice Bolandrini, Artisti della "val di Lugano" a Torino. Un primo repertorio dei ticinesi nell'Ottocento, Edizioni Ticino Management, Lugano 2011

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Ettore Apollonj – Gualda Massimi Caputo, Annuario delle biblioteche italiane, 3ª ed., parte V, Roma, F.lli Palombi, 1981, p. 38.
↑ Ibidem, с. 39.
↑ Bolandrini, 2011, с. 678.
↑ Biblioteca Reale - Beni culturali Архив на оригинала от 2012-06-28 в Wayback Machine.
↑ Sciolla, 2011, 668-670.

Външни препратки

Официален уебсайт

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Biblioteca Reale (Torino) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.