Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО (на английски: United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization, UNESCO; на френски: Organisation des Nations unies pour l’éducation, la science et la culture), е специална организация на ООН, учредена на 16 ноември1945 г., за да насърчава сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите. Чрез такива кооперативни усилия, ЮНЕСКО се надява да насърчи универсалното зачитане на справедливостта, законите, човешките права и основните свободи. Мотото на организацията гласи, че „мирът е създаден, не за да се нарушава, а за да подпомага интелектуалната и нравствената солидарност на човечеството“. Целта на организацията е да изгради мира в умовете на хората чрез образованието, науката, културата и комуникациите.
Уставът ѝ е приет на Лондонската конференция през ноември 1945 г. и влиза в сила на 4 ноември 1946 г. след подписването му от 20 държави – Великобритания, Нова Зеландия, Саудитска Арабия, Република Южна Африка, Австралия, Индия, Мексико, Франция, Доминиканска република, Турция, Египет, Норвегия, Канада, Китай, Дания, Съединени американски щати, Чехословакия, Бразилия, Ливан, Гърция. Членове на организацията са 193 държави. Главният щаб се намира в Париж, ръководи различни образователни, научни и културни програми. Над 60 клона в световен мащаб си обменят информация. Това са офиси и няколко института и центрове, като Статистическият институт в Монреал или Международното бюро по въпросите на образованието в Женева. Предшественик на ЮНЕСКО е Международната комисия за интелектуално сътрудничество, учредена през 1921 г. в рамките на предшественика на ООН – Общността на нациите. В комисията са участвали известни личности като Алберт Айнщайн, Мария Кюри, Анри Бергсон, Томас Ман и Бела Барток. Проектите, които са спонсорирани от ЮНЕСКО, включват международни научни програми; технически, тренировъчни и научнообразователни програми за учители, както и програми за повишаване на грамотността; районни и културни проекти по история и международни споразумения за сътрудничество в опазването на културното и природното наследство на света и на човешките права.
Организацията има 193 члена. Върховният орган на ЮНЕСКО е Генералната конференция, която се свиква на всеки две години. Състои се от по един представител за всяка държава членка. Изпълнителният комитет се състои от 58 члена, които се избират за четиригодишен период и секретариат, оглавен от генерален директор. Генерален директор е французойката Одре Азуле. Те съвместно осъществяват програмите на организацията. След изменения в Устава на ЮНЕСКО от 1993 г. в ИС се избират държави, а не отделни личности – представители на съответните страни. Националните комисии и съдействащите групи от държавите членки, действат като връзки между ЮНЕСКО и националните образователни, научни и културни организации. ЮНЕСКО се опитва да подпомогне световния мир, като насърчава свободната размяна на идеи, културни и научни постижения и подобрява образованието.
Проекти на организацията
След Втората световна война ЮНЕСКО работи за възстановяването на образователните системи на страните, опустошени от войната, попълвайки колекциите на библиотеки и музеи. От 1950 г. организира проекти за развитие на основното образование в Латинска Америка, Азия и Африка, насърчава културния обмен между Изтока и Запада, инициира преводите на важни писания, текстове и исторически документи. Най-важната и широкообхватна програма на ЮНЕСКО засяга проблема с основното образование – учи хората да четат и пишат, да решават проблемите на околната среда. Основани са центрове, обучаващи учители, в Камбоджа, Индия, Южна Корея, Либерия, Тайланд и Турция, а центрове за основно образование – в Латинска Америка и в Близкия изток.
През 1959 г. ЮНЕСКО създава международен комитет за запазване и възстановяване на световното културно наследство. Конкретният повод е необходимостта от запазване на египетските паметници, попадащи в района на строежа на Асуанската язовирна стена. За целта е основан и специален фонд, а впоследствие през 1972 г. се приема и международна Конвенция за опазване на световното културно и историческо наследство. Обектите от този списък са световно признати забележителности и експерти от цял свят организират усилията си за тяхното съхранение за следващите поколения. Един от примерите за това е успешното спасяване на важни паметници, например прочутите храмове Абу Симбел на Рамзес II.
Бюджет
ЮНЕСКО развива подходи и методи за решаване на проблеми, очертава по-нататъшното развитие и не се занимава с предоставянето на финансова помощ. В тази връзка, бюджетът на организацията е скромен.[1] Бюджетът на ЮНЕСКО се одобрява на всеки две години в Генералната конференция. Той отразява средносрочната стратегия на организацията, изработвана за шест години, и разпределението на средствата по основните направления на дейност през следващите две години. Последният шестгодишен план обхваща периода от 2008 до 2013 г. Бюджетът за 2010 – 2011 г. е втората част на съществуващата стратегия.[2] Бюджетът за 2012 – 2013 г. е утвърден на Генералната конференция на ЮНЕСКО през август 2011 г.[3]
Постъпления в бюджета
Ска̀ла на вноските в ЮНЕСКО
Редовният бюджет на организацията се състои от вноски на държавите членки.[1] Вноските са установени от Генералната конференция по съответна ска̀ла. Тя се основава на аналогична ска̀ла за страните–членки на ООН, като се отчитат различията в членството, в частност се създават подобни максимални и минимални ставки.[4]
В доклад, представен пред Конгреса на САЩ през 2006 г., се посочва, че мащабът се основава главно на брутния вътрешен продукт. Посочено е, че ска̀лата не отразява настоящото положение на страните, по-специално значителния ръст на БВП на Китай. В доклада се изказва предложение за използването на други икономически показатели, за да се определи нова ска̀ла, по-специално паритета на покупателната способност.[5]
В ЮНЕСКО работи комбинирана система на плащане на таксите, въведена на 24-та сесия на Генералната конференция. Тя е свързана с колебанията на валутните курсове и дава възможност за плащане на членския внос в американски долари, евро и други валути. Възможността за плащане на вноските в различни валути зависи и от нуждите на организацията от тези валути за провеждането на различни програми. Валутния курс на еврото спрямо американския долар за периода 2010 – 2011 г. е създаден от ЮНЕСКО, като 1 $ = 0.869 €.[4]
Сред задачите на секретариата на ЮНЕСКО е и привличането на извънбюджетни средства. Средствата се набират чрез доброволни дарения от държави-дарителки и международни организации и фондации, включително и Програмата за развитие на ООН, Фонда за населението на Организацията на обединените нации (UNFPA), Програмата на ООН за околната среда (UNEP), Световната банка.[1]Коичиро Мацуура, генерален директор на ЮНЕСКО, в интервю за списание „Международен живот“ през юни 2009 г., назовава четири източника на извънбюджетни средства: международни агенции, двустранни дарители, гражданското общество и частни инвеститори.
Редовният бюджет на ЮНЕСКО за 2010 – 2011 г. възлиза на 653 млн. долара, докато размерът на извънбюджетните средства достигна 462 751 400 долара. Основните държави-дарителки са САЩ (22%), Япония (12,531%), Германия (8.019%), Великобритания (6.605%) и Франция (6,124%).
На 1 ноември 2011 г. говорителят на Държавния департамент на САЩ – Виктория Ноланд, заявява, че САЩ прекратява финансовата подкрепа за ЮНЕСКО, в отговор на решението на организацията да приеме Палестинската автономия в състава си. Постъпленията от САЩ са 70 милиона долара на година. На 2 ноември Израел, Австралия, Полша и Канада също спират финансовата подкрепа на ЮНЕСКО, в отговор на решението на организацията.
Затруднения в организацията и реформиране
През 1970-те и 80-те години ЮНЕСКО изпада в затруднение заради обвинение на комунистическите и т.нар. необвързани страни срещу Новия световен информационен ред, според който информацията трябва да е обща и всеки да има равен достъп до нея. САЩ, Великобритания и Сингапур оттеглят своето членство през 1984, 1985 и 1986 г., обвинявайки ЮНЕСКО в бюджетно разточителство и прахосничество, както и в опит да се разруши свободата на пресата. Според тях ЮНЕСКО се е превърнала в платформа за пропаганда на комунизма и заедно с бившия Съветски блок и страните от Третия свят са се обединили срещу Запада.
Всичко това довежда до значителни последици за организацията. Намалени са отделяните средства, съкратени са повече от половината директори и са премахнати много длъжности.
До средата на 90-те години въпреки това ЮНЕСКО помага на европейските журналисти да се адаптират към свободната преса. Великобритания се присъединява отново през 1997 г., а САЩ се връщат през 2003 г.
През 1956 г. Република Южна Африка решава, че ЮНЕСКО се намесва в „расовите проблеми“ на страната и оттегля своето членство, като се връща в нея едва през 1994 г., когато на власт идва Нелсън Мандела.
Конвенции и споразумения, приети под егидата на ЮНЕСКО
Списък на конвенции и споразумения, приети под егидата на ЮНЕСКО
Препоръки
Международна конвенция срещу употребата на допинг в спорта – Париж, 19 октомври 2005
Конвенция за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване – Париж, 20 октомври 2005
Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство – Париж, 17 октомври 2003
Конвенция за опазване на подводното културно наследство – Париж, 2 ноември 2001
Конвенция за признаване на квалификации по отношение на висшето образование в европейския регион – Лисабон, 11 април 1997
Конвенция за техническо и професионално образование – Париж, 10 ноември 1989 г.
Конвенция за признаване на изследвания, дипломи и степени в областта на висшето образование в Азия и Тихия океан – Банкок, 16 декември 1983
Регионална Конвенция за признаване на изследвания, сертификати, дипломи, степени и други квалификации Академик в областта на висшето образование в африканските държави – Аруша, 5 декември 1981
Конвенция за признаване на изследвания, дипломи и степени за висше образование в страните, принадлежащи към европейския регион – Париж, 21 декември 1979 година
Многостранна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на авторското право хонорарите, с модел двустранно споразумение и допълнителен протокол – Мадрид, 13 декември 1979
Конвенция за признаване на изследвания, дипломи и степени в областта на висшето образование в арабските държави – Париж, 22 декември 1978
Конвенция за признаване на изследвания, дипломи и степени в областта на висшето образование в арабските и европейските държави, граничещи със Средиземно море – Ница, 17 декември 1976
Регионална Конвенция за признаване на изследвания, дипломи и степени в областта на висшето образование в Латинска Америка и Карибския басейн – Мексико Сити, 19 юли 1974
Конвенция за разпространение на програмно носещите сигнали, предавани чрез спътник – Брюксел, 21 май 1974
Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство – Париж, 16 ноември 1972
Конвенция за защита правата на продуцентите на звукозаписи срещу неразрешено дублиране на техните звукозаписи – Женева, 29 октомври 1971
Универсална конвенция за авторско право, ревизирана в Париж на 24 юли 1971 г., с допълнение Декларация във връзка с член XVII и резолюция във връзка с член XI – Париж, 24 юли 1971
Конвенция за влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания на водолюбивите птици – Рамсар, Иран, 2 февруари 1971; Париж на 3 декември 1982
Конвенция за забрана на средства и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на собственост на културни ценности – Париж, 14 ноември 1970
Протокол за създаване на помирение и Добри служби на Комисията, който да отговаря за търсене на уреждане на споровете, които могат да възникнат между държавите-страни по Конвенцията против дискриминацията в образованието – Париж, 10 декември 1962
Международна конвенция за закрила на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации – Рим, 26 октомври 1961
Конвенция против дискриминацията в образованието – Париж, 14 декември 1960
Конвенция относно размяната на официални публикации и правителствени документи между държавите – Париж, 3 декември 1958
Конвенция за международния обмен на публикации – Париж, 3 декември 1958
Конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт с Правилника за изпълнение на Конвенцията – Хага, 14 май 1954; Хага на 26 март 1999
Декларации, приети от Генералната конференция на ЮНЕСКО
Всеобщата декларация за биоетиката и човешките права – 19 октомври 2005
Декларация относно умишленото унищожаване на културното наследство – 17 октомври 2003
Международната декларация за правата на генетични данни – 16 октомври 2003
Харта за опазване на дигиталното наследство – 15 октомври 2003
Всеобщата декларация на ЮНЕСКО за културното многообразие – 2 ноември 2001
Всеобщата декларация за човешкия геном и правата на човека – 11 ноември 1997
Декларация относно отговорностите на настоящите поколения към бъдещите поколения – 12 ноември 1997
Декларацията за принципите на толерантността – 16 ноември 1995
Международна харта на физическото възпитание и спорта – 21 ноември 1978
Декларация за раса и расови предразсъдъци – 27 ноември 1978
Декларация за основните принципи относно приноса на средствата за масово осведомяване за укрепване на мира и международно сътрудничество, за насърчаване на правата на човека и противодействие на расизъм, апартейд и подбуждането към война – 28 ноември 1978
Декларация на Ръководните принципи за използване на спътниковото излъчване за свободния поток на информация, разпространяването на образованието и Велика културен обмен – 15 ноември 1972
Декларацията за принципите на международното културно сътрудничество – 4 ноември 1966
Препоръки, приети от Генералната конференция на ЮНЕСКО
Списък на препоръки, приети от Генералната конференция на ЮНЕСКО
Препоръки
Препоръка за насърчаване и използване на многоезичието и всеобщ достъп до киберпространството – 15 октомври 2003
Ревизирана препоръка за техническо и професионално образование – 2 ноември 2001
Препоръка относно статута на висшето образование при обучение на персонала – 11 ноември 1997
Препоръка за признаване на изследвания и квалификации във висшето образование – 13 ноември 1993
Препоръка за опазване на традиционната култура и фолклор – 15 ноември 1989
Ревизирана препоръка за международна стандартизация на статистическите данни за производството и разпространението на книги, вестници и периодични издания – 1 ноември 1985
Препоръка относно статута на художника – 27 октомври 1980
Препоръка за опазване и съхранение на движещи се изображения – 27 октомври 1980
Препоръка за международна стандартизация на статистиката за публичното финансиране на културните дейности – 27 октомври 1980
Ревизирана препоръка за международни състезания по архитектура и градоустройство – 27 ноември 1978
Препоръка за международна стандартизация на статистиката в областта на науката и технологиите – 27 ноември 1978
Ревизирана препоръка за международна стандартизация на статистиката в образованието – 27 ноември 1978
Препоръка за опазване на движимите културни ценности – 28 ноември 1978
Препоръка за правна защита на преводачите и преводи и практическите средства за подобряване на статута на преводачите – 22 ноември 1976
Препоръка за международна стандартизация на статистиката за радио и телевизия – 22 ноември 1976
Препоръка за развитие на образованието за възрастни – 26 ноември 1976
Препоръка относно участието на хората като цяло в културния живот и техния принос за това – 26 ноември 1976
Препоръка за международен обмен на културни ценности – 26 ноември 1976
Препоръка във връзка със защитата и най-нова роля на историческите райони – 26 ноември 1976
Препоръка за образование за международно разбирателство, сътрудничество и мир и образование, свързани с правата на човека и основните свободи – 19 ноември 1974
Препоръка за статута на научни изследователи – 20 ноември 1974
Препоръка за опазване на национално ниво, на културно и природно наследство – 16 ноември 1972
Препоръка за международна стандартизация на библиотечната статистика – 13 ноември 1970
Препоръка за опазване на културните ценности застрашени от обществена или частна дейност – 19 ноември 1968
Препоръка относно статута на учителите – 5 октомври 1966
Препоръка за международна стандартизация на статистически данни относно производство книги и периодични издания – 19 ноември 1964
Препоръка за средствата за забрана и предотвратяване на незаконния износ, внос и трансфер на собственост на културни ценности – 19 ноември 1964
Препоръка за гарантиране на красотата и характера на ландшафта и естествената среда – 11 декември 1962
Препоръка относно най-ефективният начин за да станат музеите достъпни за всеки – 14 декември 1960
Препоръка срещу дискриминацията в образованието – 14 декември 1960
Препоръка относно принципите, приложими към Международни археологически разкопки – 5 декември 1956
Организационна структура на ЮНЕСКО
Органи на ЮНЕСКО са Генералната конференция, изпълнителен съвет и генералният директор, който е начело на секретариата.[6]
Генерална конференция
Генералната конференция е върховният орган на ЮНЕСКО за вземане на решения и ръководство. От 1954 г. тя се състои редовно на всеки две години. В Генералната конференция се прилага принципът „една държава – един глас“. Този принцип се прилага също и в по-голямата част от други специализирани агенции и общото събрание на ООН.[6]
Генералната конференция е единственият орган с право да взима решения, защото той определя целите и основните насоки на работата на организацията и взема решения за програмите, поставени от изпълнителния съвет. Определя политическите цели и директивата за действие след дискусия между страните членки въз основа на двугодишна работна програма, представена от секретариата.[6]
Освен това Генералната конференция свиква международни конференции, приема международните препоръки или споразумения и обсъжда докладите на държавите членки на Организацията върху мерки за изпълнение на препоръките и конвенции.[6]
Генералната конференция избира членовете на Изпълнителния съвет за един четиригодишен мандат. От 1995 г. Изпълнителният съвет се състои от 58 членове и се събира обикновено два пъти годишно.[6]
Изпълнителен съвет
Изпълнителеният съвет е съединителната връзка между Генералната конференция и секретариата. Отговорен е за изготване на дневения ред на Генералната конференция, проверката на работна програма и съответния финансов план, както и за надзора върху секретариата при изпълнение на работната програма.[6] Относно състава на изпълнителния съвет може да се констатира едно увеличаване на „одържавяването“ през последните 50 години. До 1954 г. членовете са били приемани като физически лица – избирани са представители на духовния живот, които действат в името на Генералната конференция. С предложение на Съединените щати и Обединеното кралство представителите вече не са независими, а също така са и политически личности, които представляват държавата членка, от която идват. Освен това от 1976 г. правителствата могат да освобождават и заместват представителите си преди изтичането на четиригодишен им мандат, независимо от тяхното съгласие. Според член V параграф 2 (б) от Устава на ЮНЕСКО се избират такива личности, които имат необходимия опит и умения за изпълнение на административните и изпълнителните задължения на Съвета.[6]
Секретариатът е съставен от няколко отдели. В седалището му, което се намира в Париж, работят около 2100 служители от около 170 нации. Още 700 служители работят в 58 представителства в други населени места по целия свят.[8]
Секретариатът се ръководи от генерален директор, който се избира по предложение на Изпълнителния съвет на Генералната конференция за четиригодишен мандат. Директорът участва в заседанията на Генералната конференция, на Изпълнителния съвет и в комисиите, без да има право на глас и изготвя отчети за дейността на организацията.[6]
Национални комисии
Националните комисии на ЮНЕСКО не са органи на ЮНЕСКО, но според Устава на ЮНЕСКО те се разполагат във всяка държава членка. Съществуващите национални комисии са създадени за осъществяване на връзка между работата на ЮНЕСКО и институциите на държавите, които се занимават с образование, наука и култура.[6]
ЮНЕСКО има две серии медали от злато, сребро и бронз. Първата серия е посветена на уникални паметници на световното наследство, които са под заплахата от унищожение или се нуждаят от специално внимание. Втората серия е посветена на видни личности и исторически дати. С редки изключения, с изработката на медалите се занимава парижкият Монетен двор. Продажбата им се осъществява само в сувенирния магазин на седалището на организацията. От 1966 г. са пуснати 55 възпоменателни медала.[9]
От 1961 г. френските пощи стартират пускането на служебни марки за нуждите на ЮНЕСКО. След 1980 г. върху марките, освен надписите, се появяват и обекти на световното наследство. Марките се пускат с обозначение на номинала във френски франкове.[10] По-късно пощенската администрация на ООН пуска номинали в евро и швейцарски франкове.[11]
През 50-те и 60-те години на 20 век ЮНЕСКО пуска марки с подаръчен характер. Първите марки са с червен цвят на номинала от 25 цента, с изображение на щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк, пуснати са в обращение през 1951 г. и се продават в американските училища. През 1952 г. са отпечатани сини марки за Франция и виолетови – за Великобритания, а по-късно и за Австралия. На следващата година се появяват канадски, шведски, датски, японски, немски и американски марки. От 1954 г. се появяват международни буклети. Общо са пуснати около 60 марки.[12]
На организацията и обектите на световното наследство са посветени множество марки на най-различни страни, както и на Организацията на обединените нации.
Единственият български град–паметник в списъците на световното културно-историческо наследство – Несебър ще се кандидатира за домакин на XII световен конгрес на ЮНЕСКО за защитените градове-паметници.
ЮНЕСКО ще реши в скоро време дали Белоградчишките скали да получат статут на европейски геопарк и да бъдат включени в глобалната мрежа на ЮНЕСКО от геопаркове. Според дефиницията на ЮНЕСКО геопаркът е територия, състояща се от един или повече обекти с научно значение от геоложка, археологическа, екологична и културна стойност. Геопаркът трябва да има план за управление, така че да стимулира устойчив социално-икономически растеж, свързан основно с геотуризма. Той трябва да демонстрира методи за опазване и популяризиране на геоложкото наследство и да предоставя възможност за изучаване на геоложки и други природни науки. В 13 страни в Европа има 34 геопарка, като четири от тях са на Балканския полуостров – два в Гърция и по един в Румъния и Хърватия. Геопарковете имат редица предимства. Те са територия, на която геоложкото наследство на Земята е защитено и се управлява по устойчив начин. Идеята на ЮНЕСКО е да създаде до 500 геопарка по света.
В края на октомври 2011 г. Палестина става член на ЮНЕСКО след гласуване, в което 107 страни-членки гласуват „за“, 14 гласуват „против“ и 52 се въздържат от гласуване. Сред гласувалите против са Австралия, Канада, Германия, Израел, Швеция, САЩ и др., сред въздържалите се са България, Великобритания, Япония, Румъния и др. Сред гласувалите в подкрепа са Бразилия, Индия, Китай, Гърция, Франция, Русия, Сърбия, Испания, Турция и др.[13] Закон на САЩ, приет през 1990 г. с цел да се избегне такава ситуация, забраняват на страната да финансира организация на ООН която приеме не-държава като пълноправен член, вследствие на което САЩ не може да прави членските си вноски, които дават 22% от бюджета на организацията.[14] Отговорът на Израел е решение за строителство на 2000 нови домове за израелски преселници в палестинските територии, временно блокиране на средствата които събира за палестинското правителство и забрана на мисии на ЮНЕСКО в Израел.[15]
Carso beralih ke halaman ini. Untuk wine, lihat Carso DOC. Untuk perusahaan konglomerat, lihat Grupo Carso. Tebing Duino (bahasa Slovenia: Devin) dan teluk Sistiana, Provinsi Trieste, Italia, dilihat dari Perlintasan Rilke Dataran Karst atau kawasan Karst (Italia: Carsocode: it is deprecated ; bahasa Slovenia: Kras), juga disebut sebagai Karst, adalah sebuah kawasan dataran batu gamping yang berada di sepanjang perbatasan barat daya Slovenia dan timur laut Italia. Wilayah tersebut ter...
Kekara laut Canavalia rosea Status konservasiRisiko rendahIUCN65899681 TaksonomiDivisiTracheophytaSubdivisiSpermatophytesKladAngiospermaeKladmesangiospermsKladeudicotsKladcore eudicotsKladSuperrosidaeKladrosidsKladfabidsOrdoFabalesFamiliFabaceaeSubfamiliFaboideaeTribusPhaseoleaeGenusCanavaliaSpesiesCanavalia rosea DC., 1825 Tata namaBasionimDolichos roseus (en) lbs Canavalia rosea adalah spesies tanaman berbunga dari genus Canavalia dalam keluarga kacang polong Fabaceae, ia memiliki distribus...
Jean-Pierre Papin Informasi pribadiTanggal lahir 5 November 1963 (umur 60)Tempat lahir Boulogne-sur-Mer, PrancisPosisi bermain Striker (pensiun)Karier senior*Tahun Tim Tampil (Gol) 1983-19841984-19851985-19861986-19921992-19941994-19961996-19981998 INF VichyValenciennes FCClub BruggeMarseilleA.C. MilanBayern MünchenBordeauxEn Avant GuingampTotal karier 00? 00(?)033 0(15)031 0(20)215 (134)040 0(18)027 00(3)055 0(22)009 00(3)410 (215) Tim nasional1986-1995 Prancis 054 0(30) Kepelat...
Artikel ini sebatang kara, artinya tidak ada artikel lain yang memiliki pranala balik ke halaman ini.Bantulah menambah pranala ke artikel ini dari artikel yang berhubungan atau coba peralatan pencari pranala.Tag ini diberikan pada Januari 2023. Rumah tradisional Kedah adalah rumah tradisional masyarakat Kedah. Bentuknya hampir sama dengan rumah tradisional Perlis. Perbedaannya hanya pada susunan ruangannya. Rumah ini juga berbentuk memanjang. Bagian bumbungnya berbentuk panjang dan mendatar. ...
Artikel ini sedang dikembangkan sehingga isinya mungkin kurang lengkap atau belum diwikifikasi. Mohon untuk sementara jangan menyunting halaman ini untuk menghindari konflik penyuntingan. Pesan ini dapat dihapus jika halaman ini sudah tidak disunting dalam beberapa jam. Jika Anda adalah penyunting yang menambahkan templat ini, harap diingat untuk menghapusnya setelah selesai atau menggantikannya dengan {{Under construction}} di antara masa-masa menyunting Anda. Halaman ini...
Indian politician Kailashpati MishraMishra on a 2016 stamp of India15th Governor of GujaratIn office7 May 2003 – 12 Jul 2004Preceded bySunder Singh BhandariSucceeded byBalram JakharGovernor of Rajasthan(Additional charge)In office22 September 2003 – 14 January 2004Preceded byNirmal Chandra JainSucceeded byMadan Lal KhuranaFinance Minister of BiharIn office24 June 1977 – 21 April 1979Preceded byZawar HussainSucceeded byJagannath Mishra Personal detailsBorn(...
Overproduction of red blood cells by the bone marrow Erythremia redirects here. For similar-sounding medical terms, see arrythmia and erythema. Medical conditionPolycythemia veraOther namesPolycythaemia vera (PV, PCV), erythremia, primary polycythemia, Vaquez disease, Osler-Vaquez disease, polycythemia rubra vera[1]Blood smear from a patient with polycythemia veraSpecialtyOncology, hematology In oncology, polycythemia vera (PV) is an uncommon myeloproliferative neoplasm in which the b...
Administrative region of France This article is about an administrative region of France. For other similarly named regions, see Central Region (disambiguation). Region in FranceCentre-Val de LoireRegionThe Loire river as it passes through Orléans FlagCoat of armsCountry FrancePrefectureOrléansDepartments 6 Cher (18)Eure-et-Loir (28)Indre (36)Indre-et-Loire (37)Loir-et-Cher (41)Loiret (45) Government • President of the Regional CouncilFrançois Bonneau (PS)Area •...
Vishwamitra Gurukul of the Ancient Mithila University Vishwamitra Ashram, Bisaulविश्वामित्र आश्रमSymbolic image - Disciples Lord Rama and Lord Lakshmana performing guru-seva by pressing Vishvamitra's feet and legs (bazaar art, mid-1900's)Monastery informationFull nameShree Ram - Lakhan - Vishwamitra Bishram AshramOther namesSundar SadanEstablishedTreta YugaDedicated toIndian philosophy, Gayatri MantraCelebration dateMithila Madhya ParikramaPeopleFounder(s)Vishw...
Eurovision Song Contest 2014Country IcelandNational selectionSelection processSöngvakeppnin 2014Selection date(s)Semi-finals:1 February 20148 February 2014Final:15 February 2014Selected entrantPollapönkSelected songNo PrejudiceSelected songwriter(s)Heiðar Örn KristjánssonHaraldur Freyr GíslasonJohn GrantFinals performanceSemi-final resultQualified (8th, 61 points)Final result15th, 58 pointsIceland in the Eurovision Song Contest ◄2013 • 2014 �...
Han韓 or 韩*[g]ˤar403 SM–230 SMStatusKerajaanIbu kotaYangzhai (sebelum 375 SM)Xinzheng (setelah 375 SM)Agama Agama tradisional TiongkokPemujaan nenek moyangPemerintahanMonarkiRaja Kanselir Era SejarahPeriode Negara Perang• Pembagian Jin 403 SM• Ditaklukan oleh Qin 230 SM Mata uangUang sekopKoin tradisional Tiongkok lainnya Didahului oleh Digantikan oleh Jin (negara Tiongkok) dnsDinasti Qin Sunting kotak info • Lihat • BicaraBant...
Laba-laba lautRentang fosil: Kambrium Akhir–Sekarang PreЄ Є O S D C P T J K Pg N Klasifikasi ilmiah Kerajaan: Animalia Filum: Arthropoda Subfilum: Chelicerata Kelas: PycnogonidaLatreille, 1810 Ordo: PantopodaGerstaecker, 1863 Familia Ammotheidae Austrodecidae Callipallenidae Colossendeidae Endeididae Nymphonidae Pallenopsidae Phoxichilidiidae Pycnogonidae Rhynchothoracidae Laba-laba laut, juga disebut Pantopoda atau piknogonida, ('pycno-' dikemas erat, 'gonid' gonidia) adalah artropoda l...
العلاقات الدومينيكانية الكورية الشمالية جمهورية الدومينيكان كوريا الشمالية جمهورية الدومينيكان كوريا الشمالية تعديل مصدري - تعديل العلاقات الدومينيكانية الكورية الشمالية هي العلاقات الثنائية التي تجمع بين جمهورية الدومينيكان وكوريا الشمالية.[1] ...
1967 film by Cornel Wilde Beach RedTheatrical release posterDirected byCornel WildeScreenplay by Clint Johnston Donald A. Peters Cornel Wilde Based onBeach Red1945 novelby Peter Bowman[1]Produced byCornel WildeStarring Cornel Wilde Rip Torn Burr DeBenning Patrick Wolfe CinematographyCecil CooneyEdited byFrank P. KellerMusic byAntonio BuenaventuraColor processDeLuxe ColorProductioncompaniesTheodora Productions, Inc.Distributed byUnited ArtistsRelease date August 3, 1967 ...
Derby trolleybus systemA Derby trolleybus at the Morden Green terminus in the Mackworth Estate, October 1966.OperationLocaleDerby, Derbyshire, EnglandOpen10 January 1932 (1932-01-10)Close9 September 1967 (1967-09-09)StatusClosedRoutes11Operator(s)Derby Corporation TransportInfrastructureStock73 (maximum) The Derby trolleybus system once served Derby, the former county town of Derbyshire in central England. The trolleybus service started in 1932 and ran until 196...
