През 1469 г. майка му поема управлението на Савойското херцогство като регентка на по-големия му брат херцог Филиберт I. След смъртта му през септември 1482 г. 14-годишният Карл се възкачва на трона. Вуйчо му крал Луи XI се счита за негов наставник и се грижи за това той да получи добро образование във Франция и да може да говори латински и старогръцки. Кралят поставя за регент на Савойските държави чичо му Петър Савойски, княжески епископ на Женева.
Въпреки младата си възраст Карл I успява да демонстрира невероятна твърдост и решителност: решен да възстанови реда в Пиемонт, доминиран от потисничеството на бароните и феодалите (които имат възможността да упражняват властта си в моменти на криза след смъртта на Амадей IX Савойски), Карл I знае как да подчини бунтовете и злоупотребите на волята си.
На 26 февруари 1485 г. той закупува правата върху кралствата Кипър, Йерусалим и Армения от леля си Шарлота Кипърска[1], която се смята за законен титуляр дори след свалянето ѝ от власт през 1464 г. Полученото споразумение, с което той се задължава да плаща на леля си пенсия от 4300 флорина годишно, е ратифицирано от папа Инокентий VIII. Въпреки това след смъртта през 1489 г. на последната управляваща кралица Катерина Корнаро, Кралство Кипър преминава към Венецианската република, докато Карл I продължава да бъде само претендент.
След като обявява война на Маркграфство Салуцо, с което не съществуват добри отношения от известно време, той повежда армията си в битка през 1487 г. и окупира Карманьола, един от главните градове на малкото маркграфство. Когато най-накрая обсажда самия Салуцо, маркиз Лудвиг II е принуден да се предаде и да отдаде почит на младия херцог на Савоя, който присъединява, макар и за кратко, владенията на алерамическите господари към своите владения.
Смърт
След като печели войната срещу народа на Салуцо и се завръща в родината си, Карл I се разболява тежко заедно с други гости след банкет. Има слухове, че е отровен и някои обвиняват в това Лудвиг II от Салуцо. 21-годишният Карл I умира на 13 март 1490 г. и е погребан в Августинската църква в Кариняно; по-късно тялото му е преместено и погребано в параклис на катедралата на Верчели, където все още е и днес.
Брак и потомство
∞ 1 април 1485 г. за Бианка Монфератска (* 1472, † 30 март 1519), дъщеря на маркграф Вилхелм X от фамилията на Палеолозите, от която има син и дъщеря, както и две мъртвородени деца:
Карл II (* 23 юни 1489, Торино, Савойско херцогство; † 16 април 1496, Кралски замък на Монкалиери, пак там), 6-и херцог на Савоя, граф на Аоста, Мориен и Ница, принц на Пиемонт, титулярен крал на Кипър и Йерусалим (1490 – 96).
.svg)
