| Завой Завој |
|
 |
| 41.1911, 20.9081 |
| Страна |  Северна Македония |
|---|
| Регион | Югозападен |
|---|
| Община | Охрид |
|---|
| Географска област | Охридско |
|---|
| Надм. височина | 1159 m |
|---|
| Население | 12 души (2002) |
|---|
| Пощенски код | 6306 |
|---|
| МПС код | ОН |
|---|
| Завой в Общомедия |
Завой (на македонска литературна норма: Завој) е село в община Охрид, Северна Македония.
География
Селото е разположено на 20 километра североизточно от Охрид в северните склонове на планината Петрино, на 1 километър южно от пътя Охрид – Ресен.
История
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Завой (Zavoï) е посочено като село с 60 домакинства със 170 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Завой е населявано от 280 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Завой е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 34 къщи.[3]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Завой има 280 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Завой е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 12 жители северномакедонци.[6]
Църквата „Рождество Богородично“ е изградена в 1934 година. Изписана е през 70-те години на ХХ век от зографа Йонче Симонче. Църквата „Света Богородица“ в старото село е изградена и осветена в 2006 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[7]
Личности
- Родени в Завой
Анастас Митрев (1884 – 1952), български учител и политик, по-късно македонист и историк- Серафим Ангелов, македоно-одрински опълченец, 38 (40)-годишен, Нестроева и 3 рота на 6 охридска дружина[8]
Бележки
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 29. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32 и 847.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 18 март 2014 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
