Анастас Митрев
политически активист
Седнали: Ризо Ризов, Кръстьо Гермов, Александър Мартулков. Прави: Димитър Попевтимов, Анастас Митрев, Панко Брашнаров, Павел Шатев, април 1948 г.
Роден	1884 г. Завой, Османска империя
Починал	1952 г. (68 г.) Скопие, Федеративна Народна Република Югославия
Научна дейност
Област	История
Анастас Митрев в Общомедия

Анастас Митрев е български политически активист. По-късно приема идеите на македонизма и се установява в Социалистическа република Македония.

Анастас Митрев е роден през 1884 година в охридското село Завой, тогава в Османската империя. Получава образованието си в Охрид и Пловдив. Известно време е български учител в Кичево, но е преместен от Българската екзархия в българското училище в Лерин.^[1] Там влиза в тесни отношения с революционерите от ВМОРО Дзоле Стойчев, Пандил Шишков, Кръстьо Льондев и Петър Христов.

След Младотурската революция в ранната есен на 1908 година от София е изпратен за околийски екзархийски училищен инспектор в Лерин Никола Пасхов. Пасхов организира в Лерин български конституционен клуб, на който е избран за председател, а Анастас Митрев за секретар. На последвалите парламентарни избори агитира заедно с Пандил Шишков агитира в района за кандидата на Съюза Панчо Дорев.^[2]

След Контрапреврата на султан Абдул Хамид от 1909 година, когато СБКК приема позиция на неутралност, Митрев и останалите лерински функционери преминават на страната на Народната федеративна партия (българска секция), на учредяването на която Анастас Митрев е делегат за Охридско. През 1909 година е член на Българския учителски съюз в Турция.

Между 1911 и 1912 година Анастас Митрев е в Солун като главен редактор на вестник „Учителски глас“. След Балканската война следва висше образование в Прага. Установява се в България след края на Първата световна война и участва в дейността на Временното представителство на бившата ВМОРО, а по-късно заради левите си разбирания става симпатизант на ВМРО (обединена).

След края на Втората световна война през 1947 година Анастас Митрев се премества в Социалистическа република Македония, където работи в Института за национална история. Публикува свои спомени и биография на охридския войвода Христо Узунов. Умира в Скопие през 1952 година^[3]. Негов син е писателят от Северна Македония Димитър Митрев, а внучката му Илинка Митрева е политик от СДСМ.

Портал „Македония“