Долно Лакочерей (на македонска литературна норма : Долно Лакочереј ) е село в община Охрид на Северна Македония .
Селото е разположено на 5 километра северно от Охрид на Коселската река .
Статуя на девойче с гълъб, от III - IV век, открита в Долно Лакочерей Западно от селото е укрепеното селище от Бронзовата епоха Градище .[ 1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Локоцарей (Lokotzaréi) е посочено като село с 20 домакинства с 65 жители българи .[ 2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) от 1900 година селото е населявано от 140 жители, всички българи християни .[ 3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Лакочерей е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 25 къщи.[ 4]
В началото на XX век цялото население на Горно Лакочерей е под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Долно Локочерай има 200 българи екзархисти.[ 5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Долно и Горно Лакочерей са доброволци в Македоно-одринското опълчение .[ 6]
Църквата „Света Неделя“ е изградена в 1971-73 година на темелите на по-стара църква и е осветена в 1974 година от митрополит Методий Дебърско-Кичевски . Представлява еднокорабна, градена от камък сграда с три апсиди и осемстранен купол. Изписана е от Йоне Симонче от Охрид.[ 7]
Според преброяването от 2002 година селото има 728 жители.[ 8]
↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6 . с. 247. (на македонска литературна норма) ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3 . с. 100-101. ↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 252.↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела) . Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5 . с. 29. (на македонска литературна норма) ↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски) ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 860.↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 14 септември 2007 
