Завоят на река Черна е определен за един от най-важните сектори на Македонския фронт и винаги е отбраняван от силни български и германски части. В 1917 година Централните сили в района са част от 62 корпус на 11-а германо-българска армия, ръководени от немски генерали и щаб. Първата фронтова линия единици в сектора се състои от 302-а дивизия и 22-а германо-българска бригада по протежение от фронт от 23 km дължина. Тези части заемат добре укрепена линия, която е изключително силна в точките смятани за критични за защитата като кота 1050, кота 1060, Дъбица и други. На тези места защитата се състои от сложна мрежа от окопи, защитени от няколко линии бодлива тел с гъстота от 3-5 m, а понякога от 10-15 m. В допълнение там са разположени добри пехотни укрепления, свързани с комуникационни окопи. Войниците са добре снабдени с муниции и разполагат с висок морал.[2]
Фронтова линия
302-а пехотна дивизия (Hermann von Ziegesar)
2/2-а пехотна бригада - 9 батальона (5550+ пушки), 32 картечници
201-а пехотна бригада (германска) - 7 батальона, 74 картечници
3/7-а пехотна бригада - 4 батальона (2800 пушки), 22 картечници
18-и артилерийски полк - 20 оръдия
10-и артилерийски полк (германски) - 26 оръдия, 4 миномета
Дивизионен резерв - 2 батальона (германски), 6 картечници
22-а германо-българска пехотна бригада (von Reuter)
42-и пехотен полк (германски) - 2 батальона, 39 картечници
44-и пехотен полк - 3 батальона (2600 пушки), 16 картечници
28-и пехотен полк - 3 батальона (2300 пушки), 16 картечници
Германска артилерийска група – 16 оръдия
Българска артилерийска група – 28 оръдия
Общо фронтови войски - 30 батальона, 205 картечници и 90 оръдия
Втора линия
61-и корпус в резерв
146-и пехотен полк (германски) - 2 батальона, 12 картечници
Българска и германска артилерия - 32 оръдия
Трета линия
Военен резерв
2/8-а пехотна бригада - 8 батальона, 29 картечници
Общо войници в сектора на завоя на Черна - 40 батальона, 246 картечници, 122 оръдия[2]
Антантата
Руско военно гробище
Войници от всякакви националности заемат позициите на Съюзниците по завоя на река Черна. Западната част от фронта е поверена на Италианския експедиционен корпус, който се противопоставя на части на 302-а дивизия на фронт от 10.5 km. Останалата част от фронта се заема от Първа група дивизии, които също покриват 10.5 km фронтова линия. До началото на май, Съюзниците съсредоточават голяма част от пехота и артилерия, превъзхождаща в численост българи и германци.[2]
Общо войници в сектора на завоя на Черна – 69 батальона, ок. 515 картечници, 412 оръдия[2]
Ход на битката
Бойни действия
Поради снежните виелици по целия фронт при завоя на Черна и Дойранското езеро се развива слаба бойна дейност, която ескалира през пролетта на 1917 г.[3] През май с.г. съглашенците правят втори опит да пробият българския фронт в района на завоя на Черна. Тези опити са част от пролетната офанзива на войските на Антантата по целия фронт в Македония. Настъплението на Антантата в завоя на Черна започва след краха на английските атаки през април-май същата година. В тази голяма атака участват френски, италиански и руски войски. Това са 54-ти френски колониален полк и 3-ти руски полк. Сутринта на 9 май 1917 г. под прикритието на ураганен огън съглашенските войски провеждат три последователни атаки. Първата атака започва сутринта по целия участък на завоя, но е отблъсната с артилерийски огън и българска контраатака. Към обяд е проведена втора масова атака, която се провежда на широк фронт от 16 км. Атакуващите съглашенски войски нахлуват в първата отбранителна позиция. Българи и германци се вдигат в контраатака и успяват да отхвърлят противника и да възстановят отбраната си. Вечерта на 9 май 1917 г. съглашенските войски провеждат нова атака, която отново е отблъсната с артилерийски огън. Загубите на атакуващите съглашенски войски са огромни. Пленени са двама техни офицери и 200 войници.[4]
Български картечен взвод при завоя на Черна
Загубите на френско-италианските и руските войски в завоя на Черна в боевете на 9 май 1917 г. са 5425 души.[5] Българските загуби в този район са само 1605 офицери и войници.[6]
На 11 май 1917 г. настъплението на съглашенците в завоя отново е възобновено. Атаката им е отбита с артилерийски огън, а на някои места и с ръкопашни схватки. Следобяд на този ден има повторна атака на противника, която пак е отблъсната, но само с огъня на българските и германските артилерийски батареи.
Последният опит за пробив на отбраната в завоя е предприет на 17 май 1917 г. Предшестван е от 4-дневна мощна артилерийска подготовка. Сутринта на този ден френски части атакуват германските позиции, но са отбити. При втората си атака французите влизат в окопите и чак след час и половина ожесточен ръкопашен бой са отблъснати, като понасят големи загуби.
С краха на атаката на 17 май 1917 г. завършва с провал цялото съглашенско пролетно настъпление на фронта в Македония. На 21 май 1917 г. настъпателните действия на Антантата по всички участъци на фронта в Македония са преустановени.
Картечната рота на поручик Владимир Шкендеров от 21-ви пехотен полк при завоя на ЧернаПаметник по повод 100 години от битката на завоя на Черна в Брод
В хода на пролетните боеве в завоя на Черна героично загива и големият български офицер Борис Дрангов – роден в Скопие, тогава командир на 9-и пехотен Пловдивски полк. На 26 май 1917 г. при артилерийски обстрел на противника той е тежко ранен и умира от раните си.
Последици
Споменът за завоя на Черна остава неизличим в българската военна летопис. За Черна са писани най-много разкази от периода на войната. През 2010 година битката в завоя на Черна влиза сред десетте най-значими български военни събития на XX век.
