| Битка при Карапелит – Кочмар |
|
 генерал Иван Колев |
|
| Период | 3 септември 1916 г. |
|---|
| Място | Карапелит – Кочмар – Гешаново (Добруджа) |
|---|
| Резултат | Победа за България |
|---|
|
|
|
|
|
| 400 кавалеристи – 4-та конна бригада от 6-и конен полк от 1-ва конна дивизия | към 4000 щика – 19-а румънска пехотна дивизия и казашки части |
|
|
| 15 убити | 650 убити и 730 пленени |
|
Битката при Карапелит – Кочмар от 3 септември 1916 година е победно настъпателно сражение на българската войска в Първата световна война в полосата Карапелит – Кочмар – Гешаново.[1]
Ход на боя
На третия ден след началото на Добруджанското настъпление – към 15:00 часа на 3 септември 1916 г. при споменатите селища IV конна бригада в състав 400 кавалеристи от 6-и конен полк от дивизията на ген. Колeв влиза в срещен бой унищожава авангарда и разгромява крупна румънска част, подкрепена с артилерия и руска казашка кавалерия, охраняващи подстъпите към превърнатия в крепост Тутракан и противниковото настъпление към току-що освободения от румънска окупация Добрич. С устремна атака в започналата сеч противникът е напълно разбит и унищожен. В сражението участва и Лейбгвардейския конен полк, който дава 15 убити.[2] Румънската бригада, атакувана от българските части при Кочмар, дава загуби от 650 убити и 730 пленени.[3]
Резултати
С тази победа е открит пътят за настъпление и освобождаване на Тутракан и оказване решаваща помощ на войските ни водещи неравен бой с румънско-руско-сръбския противник в Добричката епопея. Подронен е бойният дух на противника, а българите доказват, че с лекота разгромяват не само крупни части на окупационната румънска армия в Добруджа, но умеят да се бият и категорично да побеждават и считаната за всемогъща руска казашка конница.
Епопеята вдъхновява Йордан Йовков, който е военен кореспондент на фронта, да напише разказа „Триумф“.[4]
Бележки и източници
Вижте също
