PROFILPELAJAR.COM

Алмохадски халифат
ⵉⵎⵡⴻⵃⵃⴷⴻⵏ
الموَحدون
	Алмохадски халифат ⵉⵎⵡⴻⵃⵃⴷⴻⵏ; الموَحدون
— халифат (от 1147) —
1121 – 1269
Знаме
	Алмохадският халифат в разцвета си, 1180 – 1212 г.
Столица	Тинмел (1121 – 1147); Маракеш (1147 – 1269); В Ал Андалус:; Севиля (1147 – 1162),(1163 – 1248); Кордоба (1162 – 1163)
Официален език	арабски, берберски, мозарабски
Религия	сунитски ислям
Форма на управление	халифат
Халиф
1121 – 1130	Мухамад ибн Тумарт
1130 – 1163	Абд ал-Мумин
1266 – 1269	Абу Дабус
История
Основаване	1121 г.
Алморавидите са свалени	1147 г.
Маринидски сюзерен	1248 г.
Разпадане	1269 г.
Площ
Общо (1150 г.)	2 300 000 km2
Валута	динар
	Предшественик Алморавиди Зириди Хамадиди Наследник Таифа Хафсиди Заяниди Емирство Гранада Мариниди
Днес част от	Алжир; Гибралтар; Западна Сахара; Испания; Либия; Мароко; Португалия; Тунис
	Алмохадски халифат в Общомедия

Алмохади (на берберски: ⵉⵎⵡⴻⵃⵃⴷⴻⵏ;на арабски: الموحدون) е мюсюлманска берберска династия, която разпростира своето влияние в Северна Африка и Иберия през XII и XIII век^[1].

Теологията им се гради на тълкуването на исляма на Мухамад ибн Тумарт, който основава алмохадското движение сред племената Масмуда в Южно Мароко. В основата на теологията на Алмохадите стои догмата за таухид – съвършената природа на бога. Около 1120 г. Алмохадите основават берберска държава в Тинмел в Атласките планини.^[2] Те успяват да свалят управляващата Мароко Алморавидска династия към 1147 г., когато Абд ал-Мумин покорява Маракеш и се провъзгласява за халиф. След това те разширяват влиянието си в цял Магреб към 1159 г. Ал-Андалус скоро също бива покорен и цяла Ислямска Иберия е попада под властта на Алмохадите към 1172 г.^[3]

Господството на Алмохадите в Иберия продължава до 1212 г., когато Мухамад ибн Якуб ан-Насир е победен в битката при Лас Навас де Толоса в Сиера Морена от съюз между християнските принцове на Кастилия, Арагон, Навара и Португалия. Не след дълго са загубени почти всички мавритански доминиони в Иберия, като Кордоба и Севиля са завладени от християните съответно през 1236 г. и 1248 г.

Алмохадите продължават да властват в Африка до постепенната загуба на територията си чрез бунтове на племена и райони, в които се издигат техните врагове, Маринидите, през 1215 г. Последният владетел от династията, Абу Дабус, притежава само Маракеш, където е убит от роб през 1269 г. Маринидите превземат Маракеш, слагайки край на Алмохадското господство в Западен Магреб.

Халифи от династията

Абд ал-Мумин 1130 – 1163
Абу Якуб Юсуф 1163 – 1184
Якуб ал-Мансур 1184 – 1199
Мохамед ан-Насир 1199 – 1213
Абу Якуб Юсуф II 1213 – 1224
Абдул-Вахид I 1224
Абдалла ал-Адил 1224 – 1227
Абу Закария ал-Мутасим 1227 – 1235
Абу Ала ал-Мамун 1227 – 1232
Абд ал-Вахид ар-Рашид 1232 – 1242
Али Абул-Хасан ас-Саид 1242 – 1248
Умар ал-Мустафик 1248 – 1266
Абу Дабис 1266 – 1269

Източници

↑ Maribel Fierro: Almohads; In Josef W. Meri (editor): Medieval Islamic Civilization: An Encyclopedia, Routledge/Taylor & Francis Group (2006), pp. 37 – 38
↑ Almohads | Berber confederation
↑ Buresi, Pascal, and Hicham El Aallaoui. Governing the Empire: Provincial Administration in the Almohad Caliphate (1224 – 1269). Studies in the History and Society of the Maghrib, 3. Leiden: Brill, 2012.