Алморавиди
1040 – 1147
Знаме
Континент	Африка
Столица	Маракеш (1070 г. – 1147 г.)
Официален език	берберски езици
Религия	ислям
Форма на управление	монархия
Валута	динар
Предшественик Наследник Алмохади Алмохади
Алморавиди в Общомедия

Алморавидите (1040 – 1147 г.) е династия, произлизаща от три съюзени берберски племена – ламтуна, масуфа, гудула, от клана Санхажа, които основават силна държава в Магреб и на Пиренейския полуостров. Произхождат от Южна Мавритания.^[1]

Алморавидите са фанатични бранители на исляма. В тежки битки с Ганайската империя успяват да наложат ислямската религия в почти цяла Западна Африка и по време на апогея на своята мощ владеят територия от Испания до Сенегал.

През 1086 г. мюсюлмански владетели от Андалус се обръщат към алморавидския вожд Юсуф Ибн Ташфин с молба за помощ срещу настъпващите християнски войски предвождани от Алфонсо VI. В битката при Залака през октомври 1086 г. християните търпят тежко поражение, а крал Алфонсо едва успява да се спаси. Юсуф подчинява всички владетели на тайфи в Андалус, като безпощадно смазвал всяка съпротива. Започва период на господство на Алморавидите в Андалус^{[2]:с. 82}.

След смъртта на последния реално управлявал алморавидски владетел Ибрахим Ибн Ташфин, противниците на династията, в лицето на Алмохадите, успяват да я дестабилизират. Основна причина за рухването на властта на Алморавидите е мюсюлманско реформистко движение, предвождано от Зената Аломохадс (1133 – 1163).

Династията е заменена от тази на Алмохадите през 1147 г.

• Абдалах Ибн Ясин (1040 – 1059 г.) – основател и духовен водач

• Яхиа Ибн Умар Ал-Ламтуни (1050 – 1056 г.)
• Абу Бакр ибн Умар (1056 – 1087 г.) – съвладетел от 1072 г.
• Юсуф Ибн Ташфин (1072 – 1106 г.) – съвладетел до 1087 г.
• Али Ибн Юсуф (1106 – 1143 г.)
• Ташфин Ибн Али (1143 – 1145 г.)
• Ибрахим Ибн Ташфин (1145 – 1147 г.)
• Исхак Ибн Али (1147 г.)

Тази статия, свързана със Северна Африка, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.