Делегат е на конгреса на Одрински революционен окръг на Петрова нива през юли 1903 г., на който е определен за ръководител Инеадския революционен участък.[1] Там въстанието започва на 3 август, когато четата на Цено Куртев убива трима стражари в Резово, които се опитват чрез насилие да съберат пушките на населението. На следния 4 август четите на Цено Куртев и Петър Ангелов нападат войската в село Маджура и водят петчасово сражение, в което са убити осемнадесет турски войници, а двама са пленени. На 6 август четата на Цено Куртев обсажда турския гарнизон в село Корфу колиби и води двудневно сражение, като на 7 август вечерта оцелелите турци успяват да избягат.[2]
На 8 срещу 9 август Цено Куртев взривява фара при Инеада, за да обърка навигацията на турските военни кораби в Черно море. На 11 август четата на Цено Куртев напада село Лиман, а на 13 август влиза в град Ахтопол, който вече е напуснат от турския си гарнизон. Войводата разбива държавните солници и раздава солта на населението от Ахтопол и съседните села – Бродилово, Кости, Каланджа и Стефаново.[3]
След погрома на въстанието Цено Куртев заминава за България. През 1904 г. е изпратен като войвода на чета в Кочанско, където действа под ръководството на околийския войвода Кръстьо Българията.
На 1 март 1905 г. Цено Куртев влиза в Македония през Кюстендилския пункт на ВМОРО, начело на чета от 14 души и се отправя към Кочанския район. Част от четниците трябва да постъпят като попълнение в четата на Кръстьо Българията. На 2 април (22 март стар стил) 1905 година в сражение с турска войска при село Драмче, Кочанско загива цялата чета на Куртев, начело с войводата.[5][6][7] В сражението умира и войводата Велко Манов. Заловен е четническият архив, след което започва Драмчевската афера.[8]
Бележки
↑Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 405.
