Хорст Нимак (на немски: Horst Niemack) (1909 – 1992) е германски генерал-майор, служил по време на Втората световна война, а по-късно и в Бундесвера. Кавалер на Рицарски кръст с дъбови листа и мечове.
Биография
Начало на военната служба
Хорст Нимак постъпва на военна служба в Райхсверa през 1927 г. като офицерски кандидат от кавалерийски полк. През 1931 г. е повишен в чин лейтенант, а с избухването на Втората световна война е за кратко и преподавател в кавалерийското училище. След напускане на военното училището Нимак бил възпроизведен в звание ротмистър.
Втора световна война
След старта на Втората световна война през октомври 1939 г. е назначен за командир на ескадрон, воюващ до западната граница на Нацистка Германия като част от разузнавателен батальон на 5-а пехотна дивизия. След година през април поема командването на разузнавателния батальон, с който участва във Френската кампания от май до юни, за където е удостоен с наградата Железен кръст II и I степен, а в средата на юли 1940 г. получава отличието Рицарски кръст за смелостта си.
От 22 юни 1941 г. Нимак участва активно в германо-съветската война, както и в Беларуската операция, а след това се сражава в района на Смоленск. През юли същата година е тежко ранен, откаран е в най-близката болница и по време на лечението му през август е удостоен с наградата Дъбови листа към Рицарския кръст, а малко по-късно е повишен в чин майор.
През ноември 1941 г. след изписването му от болницата е назначен за началник на кавалерийското обучение във военно училище.
През февруари 1943 г. е повишен в чин подполковник и е назначен за командир на новосформирания във Франция гренадирски полк от останките на 24-та танкова дивизия, разгромена в Битката при Сталинград (1942).
От октомври на същата година поема командването на фузилерски пехотен полк от танковата дивизия „Велика Германия“, участвал в боевете в Украйна и Румъния в по-късния етап, а през юни е повишен в полковник и е награден с отличието Мечове към дъбовите листа на Рицарския кръст.
На 24 август 1944 г. е повторно ранен, когато бронирана кола (Panzerspähwagen) го удря. Спасен е в последния момент от обгорената кола и веднага е транспортиран до областната болница в Берлин. В болницата „Шарите“ професор Фердинанд Зауербрух успява да избегне ампутация на лявата му ръка.
В началото на януари 1945 г., вече в звание генерал-майор (последно повишение), Нимак е назначен за командир на Учебна танкова дивизия, с която активно участва в боевете на Западния фронт до края на март. От 3 април същата година е ранен за трети път, а през май е пленен от британците, докато се лекува в лазарет.
Умира в град Целе на 83-годишна възраст през 1992 г.
Награди
Източници
- Цитати
- ↑ а б в Scherzer 2007, p. 569
- Библиография
- Berger, Florian (2000). Mit Eichenlaub und Schwertern. Die höchstdekorierten Soldaten des Zweiten Weltkrieges. Wien, Austria: Selbstverlag Florian Berger. ISBN 3-9501307-0-5.
- Fellgiebel, Walther-Peer (2000). Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Friedburg, Germany: Podzun-Pallas. ISBN 3-7909-0284-5.
- Scherzer, Veit (2007). Ritterkreuzträger 1939 – 1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives (in German). Jena, Germany: Scherzers Miltaer-Verlag. ISBN 978-3-938845-17-2.
Външни препратки
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
