В началото на Първата световна война е лейтенант и командир на взвод в полка. На 24 август 1914 г. при Фонтенай е тежко ранен и при последвалата операция губи лявата си ръка. Въпреки това през януари 1916 г. отново се завръща на фронта вече като оберлейтенант и командир на 7-а рота от 26-и пехотен полк. През юли 1916 г. Хубе е назначен за офицер за свръзка в командването на 4-ти армейски корпус, а през ноември 1916 г. – за полкови адютант на 26-и пехотен полк. През юни 1917 г. е заместник-командир на батальон в своя полк, от 20 януари следващата година със звание капитан е заместник-адютант на бригада. След краткотрайно пребиваване като генерал-щабен офицер в щаба на 7-а пехотна дивизия, през април 1918 г. е адютант на 2-ри батальон от 26-и пехотен полк.
Междувоенен период
При отблъскването на една английска танкова атака е тежко обгазен и постъпва в лазарет.
В края на войната постъпва в „Доброволческия корпус“ за териториална отбрана, където е ротен командир. На 1 октомври 1919 г. е приет в Райхсвера (единствен еднорък офицер оставен на военна служба) и е назначен за командир на рота в 17-и пехотен полк. От 1 януари 1921 г. е командир на 11-а рота на 12-и пехотен полк в Халберщат, а от 1 април 1925 г. е в щаба на 10-и пехотен полк и преподавател в офицерския учебен курс на пехотното училище в Дрезден. На 1 април е прехвърлен във „2-ро Групово командване“ и предприема служебно пътуване за САЩ. От 1 октомври 1928 г. е и преподавател по тактика в офицерското училище в Дрезден, а от 1 октомври 1932 г., вече майор, е командир на 3-ти батальон на 3-ти пехотен полк. През октомври 1933 г. завършва курс по тежки пехотни оръжия в Дьобериц и от 1 октомври 1934 г. като подполковник поема командването на 3-ти батальон на пехотния полк „Дойч Ойлау“.
От 1 януари 1935 г. Хубе е командир на „Пехотен учебен щаб – Дьобериц“, където издава двутомното учебно пособие „Пехотинецът“ (на немски: Der Infanterist). През 1935 г. е назначен за комендант на „Олимпийското селце“ и отговаря за безопасността на участниците. Там Хубе се запознава с Хитлер, който високо оценява деловите му качества и изпитва симпатия към военния докрай.
Фелдмаршал Кайтел, адмирал Карл Дьониц, Хайнрих Химлер и Гюнтер фон Клуге (първи ред от дясно наляво), церемония по награждаване на ген. Хубе – малко преди да умре
На 15 септември 1942 г. е произведен в звание генерал-лейтенант и назначен за командващ 14-и танков корпус. На 21 декември 1942 г. е удостоен с Мечове, след като със своя корпус настъпва към Волга северно от Сталинград и там отблъсква непрекъснато прииждащите руски войски. За награждаването му е изведен със самолет от котела, след което отново се завръща там. По заповед на Хитлер на 18 януари 1943 г. отново е изведен от котела. Опитва се да убеди Хитлер да разреши оттеглянето на 6-а армия, но Хитлер отхвърля предложението му.
На 5 март 1943 г. му е възложено да възстанови унищожения в Сталинград 14-и танков корпус, след което поема командването на Група „Хубе“ за Сицилия, където от 17 юли е командващ всички пехотни и зенитни части. На 31 юли му е подчинена и италианската 6-а армия.
На 23 октомври 1943 г. е прехвърлен в резерва на Фюрера в OKH, за да поеме ръководството на 1-ва танкова армия. На 15 февруари 1944 г. е назначен за неин командир, а на 1 април е произведен в звание генерал-полковник. През февруари 1944 г. освобождава обкръжени при Корсун германски войски, а на 8 април 1944 г. извежда своите войски от котела северно от Каменец Подолски. На 20 април са му връчени Диаманти за успешното му командване в Сицилия, в битката за Салерно и за командването на 1-ва танкова армия при изплъзването от разширяващия се котел при Каменец Подолски.
Смърт
На 21 април1944 г. при завръщане от церемонията по награждаването му в Оберзалцбург, на път за Берлин загива при самолетна катастрофа на един Не 111.[2]
Военна декорация
Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II (?) и I степен (?)
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
