Конгресът приема програма и правилник на партията, които заедно с Декларацията на делегатите са публикувани под името „Решения на Учредителния конгрес на Народната федеративна партия (българска секция)“.[5] В член № 1 на правилника е записано:
„
Члѣнъ на бълг. секция на Народната федеративна партия може да бѫде всѣки българинъ, отомански гражданинъ, навършилъ 20 години който възприема партийната програма и се числи къмъ една от мѣстнитѣ организации.
“
На заседанията са избрани 6 комисии, като в комисията за изработка на програмата участват Яне Сандански, Димитър Влахов, Христо Чернопеев, Димитър Кощанов и Илия Манолов. На тайно гласуване за председател на Централното бюро е избран Димитър Влахов, а за членове Анастас Матлиев и Христо Янков. В Партийния съвет освен членовете на Централното бюро влизат Александър Буйнов (от Мехомия), Добри Даскалов (от Тиквеш), Димитър Кощанов (от Горна Джумая), Яне Сандански (от Мелник), Христо Чернопеев (от Струмица) и Йордан Шурков (от Скопие). Влахов става редактор на партийния орган „Народна воля“.[5]
Партията е обърната към икономически недоволните от всички народности в Османската империя. Тя се бори за създаване на условия за нормално развитие на производителните сили, укрепване на конституционния режим в страната и разширяване на свободите на гражданите, както и демократизиране на административната система. Основен пункт в програмата на партията е аграрната реформа – оземляване на безимотните и малоимотните селяни. Националните проблеми в страната трябва да се решат чрез областно самоуправление в една Източна федерация.[5]
↑Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София, Народна просвета, 1987 г., стр. 150. – Бож(и)ков, Алекси от с. Гайтаниново, Неврокопско.
↑Мартулков, Алексо. Моето учество во револуционерните борби на Македонија, Институт за национална историја, 1954, с. 27.
↑Байрактаров е турчин: Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански, Наука и изкуство, 1987, стр. 349.