Учредителен конгрес на Народната федеративна партия (българска секция)

Учредителен конгрес на Народната федеративна партия (българска секция)
— партиен конгрес —
Декларацията на Учредителния конгрес
Декларацията на Учредителния конгрес
Участници33
МястоСолун, Османска империя
Дата3 – 10 август 1909 година

Учредителният конгрес на Народната федеративна партия (българска секция), българска политическа партия в Османската империя, се провежда през август 1909 година в Солун, главния град на Македония.

История

Делегатите на Учредитетелния конгрес на НФП (българска секция). Яне Сандански (№ 1), Христо Чернопеев (№ 2), Димитър Влахов (№ 3), Добри Даскалов, Георги Казепов (№ 5)

Конгресът се провежда от 3 до 10 август 1909 година в кафене „Спледит Палас“ в Солун. На конгреса присъстват 33 представители от 15 организации:[1]

Делегати
Селище Делегати
Солун Христо Янков, Димитър Влахов[1]
Горни Порой Христо Медникаров, Т. Клифов[1]
Демирхисар Стойо Хаджиев, Илия Бижев[1]
Мелник Яне Сандански, Георги Казепов[1]
Неврокоп Стойко Пашкулев,[1] Александър Божиков[2]
Горна Джумая Димитър Кощанов, Г. Захариев[1]
Малешево Герасим Огнянов[1]
Струмица Костадин Самарджиев – Джемото, Христо Чернопеев[1]
Петрич Пандо Попманушев[1]
Велес Методи Попгошев,[3] Димитър Мирасчиев[1]
Тиквеш Добри Даскалов, Дончо Лазаров[1]
Кукуш Иван Икилюлев, Никола Петров[1]
Битоля Иван Манолев[1]
Скопие Йордан Шурков,[1] Ф. Байрактаров[1][4]
Разлог Георги Скрижовски, Иван Елезов[1]
Сяр Атанас Спасов, Христо Стамболиев[1]
Драма Тодор Паница[1]
Одринско Ангел Попкиров[1]
Долни Порой Б. Христов[1]
Охрид Анастас Митрев[1]

Конгресът приема програма и правилник на партията, които заедно с Декларацията на делегатите са публикувани под името „Решения на Учредителния конгрес на Народната федеративна партия (българска секция)“.[5] В член № 1 на правилника е записано:

„ Члѣнъ на бълг. секция на Народната федеративна партия може да бѫде всѣки българинъ, отомански гражданинъ, навършилъ 20 години който възприема партийната програма и се числи къмъ една от мѣстнитѣ организации. “

На заседанията са избрани 6 комисии, като в комисията за изработка на програмата участват Яне Сандански, Димитър Влахов, Христо Чернопеев, Димитър Кощанов и Илия Манолов. На тайно гласуване за председател на Централното бюро е избран Димитър Влахов, а за членове Анастас Матлиев и Христо Янков. В Партийния съвет освен членовете на Централното бюро влизат Александър Буйнов (от Мехомия), Добри Даскалов (от Тиквеш), Димитър Кощанов (от Горна Джумая), Яне Сандански (от Мелник), Христо Чернопеев (от Струмица) и Йордан Шурков (от Скопие). Влахов става редактор на партийния орган „Народна воля“.[5]

Партията е обърната към икономически недоволните от всички народности в Османската империя. Тя се бори за създаване на условия за нормално развитие на производителните сили, укрепване на конституционния режим в страната и разширяване на свободите на гражданите, както и демократизиране на административната система. Основен пункт в програмата на партията е аграрната реформа – оземляване на безимотните и малоимотните селяни. Националните проблеми в страната трябва да се решат чрез областно самоуправление в една Източна федерация.[5]

Бележки

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц Народна воля, брой 1, 22 август 1909 година.
  2. ↑ Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София, Народна просвета, 1987 г., стр. 150. – Бож(и)ков, Алекси от с. Гайтаниново, Неврокопско.
  3. ↑ Мартулков, Алексо. Моето учество во револуционерните борби на Македонија, Институт за национална историја, 1954, с. 27.
  4. ↑ Байрактаров е турчин: Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански, Наука и изкуство, 1987, стр. 349.
  5. ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 20.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“