Герасим Огнянов Петканчин е български революционер , деец на Върховния македоно-одрински комитет , по-късно малешевски околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация .
Биография
Четата на Самарджиев (в средата отпред). Васил Пачеджиев е първи на първия ред. Герасим Огнянов е първи на втория ред, приклекнал. Атанас Дачев е трети на втория ред. Коста Тодоров е трети на третия ред.
Огнянов е роден в 1885 година в Банско .[ 1] Учи във Военното училище в София , но го напуска и след това завършва американското училище в Самоков . През Илинденско-Преображенското въстание е четник при Юрдан Стоянов . По-късно е в четата на Петър Самарджиев в Тиквешко . Огнянов е околийски войвода в Малешевско от 1907 година. Четата му към тази дата се състои от:
Занимава се с търговия в Солун след Хуриета .[ 3] През август 1909 година е представител на Малешево на конгреса за основаване на Народната федеративна партия (българска секция) .[ 4] Огнянов е от групата на Христо Чернопеев и се противопоставя на Яне Сандански . На 28 август 1909 година, една седмица след неуспешния атентат срещу Яне Сандански, е направен неуспешен опит за убийството и на Огнянов близо до хотел „Коломбо“ в Солун.[ 5] Арестуван е по подозрение Христо Караманов , учител в Драма.[ 6]
Според Михаил Думбалаков , при избухването на Балканската война Огнянов и Ангел Томов минават фронтовата линия и в заетото от български части Кукушко се присъединяват към четата на Тодор Александров , който обаче организира убийството на Огнянов, поради подозрение, че е член на терористичната организиция Червени братя .[ 7] Огнянов е убит край Арджанското езеро .[ 8]
Бележки
↑ Пелтеков, Александър Г . Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022 . с. 335.
↑ Капелковъ, Спасъ. Андрея Д. Докурчевъ // „Илюстрация Илиндень“ VI (3 (53)). София, януарий 1934. с. 15.
↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 121.
↑ Народна воля, брой 1, 22 август 1909 година.
↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987. , стр. 355.
↑ Дебърски глас, година 1, брой 23, 6 септември 1909, стр. 3.
↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II . София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 240 – 241.
↑ Македонска енциклопедија , том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1 . с. 1069. (на македонска литературна норма)