Списък на дожите на Генуезката република
Знаме на Република Генуа
Дворецът на дожите в Генуа
Дожите на Генуезката република (на италиански : Dogi della Repubblica di Genova ) са владетели на независимата Република Генуа в Северна Италия .
През 1339 г. в Генуа се въвежда службата „дож “ по пример на дожите във Венецианската република . Първият дож е Симоне Боканегра . Впоследствие, чрез промяна на конституцията от Андреа Дория , службата на дожа е ограничена до две години. През 1797 г. длъжността „дож“ в Генуа е премахната. Последният генуезки дож е Джакомо Мария Бриньоле (1795 – 1797)
В списъка на дожите на Генуезката република са включени периодите на подчинения и губернаторствата. Списъците разграничават дожите, избрани за цял живот (от 1339 до 1527 г.), и тези, избрани с 2-годишен мандат (от 1528 до 1797 г.).[ 1]
Пожизнени дожи (1339 – 1352)
1-во подчинение на господство на Висконти (1353 – 1356)
Джовани Висконти
Дожи (1356 – 1396)
Симоне Боканегра
Симоне Боканегра : 15 ноември 1356 – 3 март 1363, 4-ти дож , номиниран за 2-ри път, вероятно отровен
Габриеле Адорно : 14 март 1363 – 13 август 1370, 5-и дож
Доменико ди Кампофрегозо : 13 август 1370 – 17 юни 1378, 6-и дож
Антониото Адорно : 17 юни 1378, 7-и дож , отказва се на същия ден
Николо Гуарко : 17 юни 1378 – 7 април 1383, 8-и дож
Федерико Пагана : 7 април 1383, 9-и дож , свален същия ден
Леонардо Монталдо : 7 април 1383 – 14 юни 1384, 10-и дож , умира по време на изпълнение на длъжността
Антониото Адорно : 15 юни 1384 – 3 август 1390, 11-и дож , номиниран за 2-ри път
Джакомо ди Кампофрегозо : 3 август 1390 – 6 април 1391, 12-и дож , син на Доменико ди Кампофрегозо
Антониото Адорно : 6 април 1391 – 16 юни 1392, 13-и дож , номиниран за 3-ти път
Антонио Монталдо : 16 юни 1392 – 15 юли 1393, 14-и дож , син на Леонардо Монталдо
Пиетро ди Кампофрегозо : 15 юли 1393, 15-и дож , самообявил се, отказва се вечерта на същия ден
Клементе Промонторио : 15 юли 1393 – 16 юли 1393, 16-и дож
Франческо Джустиниани Гарибалдо : 16 юли 1393 – 30 август 1393, 17-и дож
Антониото Монталдо : 30 август 1393 – 24 май 1394, 18-и дож, номиниран за 2-ри път
Николо Дзоали : 24 май 1394 – 17 август 1394, 19-и дож
Антонио Гуарко : 17 август 1394 – 3 септември 1394, 20-и дож
Антониото Адорно : 3 септември 1394 – 27 ноември 1396, 21-ви дож , номиниран за 4-ти път
Подчинение на Шарл VI, крал на Франция (1396 – 1409)
Антониото Адорно
По време на управлението на френския крал Шарл VI :
Антониото Адорно : 27 ноември 1396 – 18 март 1397, управител
Валеран Люксембургски, граф на Лин : 18 март 1397 – август 1397, управител
Борлей Люксембургски: август 1397 – 21 септември 1398, щатхаутер , чичо на предходния
Пиер Фреснел, епископ на Мо : август 1397 – 18 юли 1398, щатхаутер
Колар дьо Колвил: 21 септември 1398 – януари 1400, управител
Батиста Боканегра: 17 януари 1400–21 март 1400, управител, непризнат от френския крал
Батиста Де Франки-Луксардо: 26 март 1400 – 22 септември 1401, управител, непризнат от френския крал
Ринал д'Оливар: 22 септември (?) 1401 – 30 октомври 1401, щатхаутер
Жан II льо Менгр „Бусико“: 31 октомври 1401 – 3 септември 1409, управител
Жилбер III Мотие дьо Ла Файет: 22 септември 1409 – 30 октомври 1409, щатхаутер
Юг дьо Шоле: 1409 (?) – 1409, щатхаутер
Дожи (1413 – 1421)
Джорджо Адорно
2-ро подчинение на господството на Висконти (1421 – 1435)
По време на управлението на Филипо Мария Висконти , херцог на Милано :
Франческо Бусоне , граф на Карманьола : 25 декември 1421 – 17 януари 1422, капитан
Урбано ди Сант'Алозио: 17 януари (?) 1422 – 31 март 1422, управител
Ректорат на 4-мата ректори: 31 март 1422 – 5 декември 1422, директно изпратени от Филипо Мария Висконти
Франческо Бусоне, граф на Карманьола: 5 декември 1422 – 15 ноември 1424, управител, номиниран за 2-ри път
Джакомо дели Изолани, кардинал : 15 ноември 1424 – края на февруари 1428, управител
Бартоломео дела Капра , архиепископ на Милано: 3 март 1428 – август 1432, управител
Олдрадо ди Лампуняно: 1432 – (?), управител
Опицино ди Алцате : 1434 (?) – 25 декември 1435, назначен за комисар, но управлява въпреки присъствието на губернатора, след което е убит
Франческо Барбавара : 1435 – 25 декември 1435, управител заедно с Лампуняно и Алцате
Еразмо Тривулцио: 25 декември 1435, управител, приключва същия ден
Дожи (1435 – 1458)
Джано ди Кампофрегозо
Управление на 8-те капитани на свободата: 27 декември 1435 – 28 март 1436
Изнардо Гуарко : 28 март 1436 – 3 април 1436, 25-и/ 20-и дож , син на Николо Гуарко и брат на Антонио Гуарко
Томазо ди Кампофрегозо : 3 април 1436 – 24 март 1437, 26-и/21-ви дож , номиниран за 2-ри път, син на Пиетро ди Кампофрегозо
Батиста ди Кампофрегозо : 24 март 1437, 27-и дож , лидер на преврата за един ден, син на Пиетро ди Кампофрегозо , брат на Томазо ди Кампофрегозо
Томазо ди Кампофрегозо: 24 март 1437 – 18 декември 1442, 28-и дож , осуетява преврата
Управление на 8-те капитани на свободата: 19 декември 1442 – 28 януари 1443
Рафаеле Адорно : 28 януари 1443 – 4 януари 1447, 29-и/ 22-ри дож , син на Джорджо Адорно и внук на Антониото Адорно
Барнаба Адорно : 4 януари 1447 – 30 януари 1447, 30-и / 33-ти дож
Джовани ди Кампофрегозо (Джано Фрегозо): 30 януари 1447 – 16 декември 1448, 31-ви/ 34-ти дож , внук на Томазо ди Кампофрегозо , умира по време на изпълнение на длъжността
Лодовико ди Кампофрегозо : 16 декември 1448 – 4 септември 1450, 32-ри / 35-и дож , внук на Томазо ди Кампофрегозо
Пиетро ди Кампофрегозо : 8 септември 1450 – януари 1458, 33-ти/ 36-и дож , син на Батиста ди Кампофрегозо , внук на Томазо ди Кампофрегозо, братовчед на Лодовико ди Кампофрегозо
Подчинение на Шарл VII, крал на Франция (1458 – 1461)
По време на управлението на френския крал Шарл VII :
Жан II Лотарингски , херцог на Каламбрия и Лотарингия: 11 март 1458 – 11 септември (?) 1459, управител, син на Рене I Анжуйски , племенник на Шарл VII
Людовик ла Валé: 11 септември (?) 1459 – 9 март 1461, управител
Дожи (1461 – 1464)
Управление на 8-те капитана на майсторите: 9 март 1461 – 12 март 1461
Просперо Адорно : 12 март 1461 – 17 юли 1461, 34-ти дож , бяга от Генуа
Спинета ди Кампофрегозо : 18 юли 1461 – 20 юли (?) 1461, 35-и дож , внук на Пиетро ди Кампофрегозо
Лодовико ди Кампофрегозо : 25 юли 1461 – 14 май 1462, 36-и / 27-и дож , номиниран за втори път
Паоло ди Кампофрегозо , архиепископ на Генуа: 14 май 1462 – 31 май 1462, 37-и дож , син на Батиста ди Кампофрегозо , брат на Пиетро ди Кампофрегозо , братовчед на Лодовико ди Кампофрегозо
Управление на 4-те капитана на майсторите: 31 май 1462 – 8 юни 1462
Лодовико ди Кампофрегозо : 8 юни 1462 – януари 1463, 38-и дож , номиниран за 3-ти път
Паоло ди Кампофрегозо , архиепископ на Генуа: 9 януари 1463 – април 1464, 39-и / 28-и дож , номиниран за 2-ри път
1-во подчинение на господството на Сфорца (1464 – 1477)
Джан Галеацо Мария Сфорца
По време на управлението на Сфорца :
Гаспаре ди Вимеркате : 16 април 1464 – 18 септември (?) 1464: управител, подчинен на Франческо I Сфорца
Корадо ди Фолиано : 28 септември 1464 – 13 май 1466, управител, подчинен на Франческо I Сфорца
Балдасаре дел Корте: май 1466 – август (?)1466, викарий, подчинен на Галеацо Мария Сфорца
Саграморо Менклоцо Висконте: 1 септември 1466 – 29 септември 1468, управител, подчинен на Галеацо Мария Сфорца
Корадо ди Фолиано: 7 октомври 1468 – 22 август 1470, управител, подчинен на Галеацо Мария Сфорца, номиниран за 2-ри път
Джакомо Боварело: 23 август 1470 – след 17 декември 1470, викарий, подчинен на Галеацо Мария Сфорца
Джовани Палавичино, маркиз на Шипионе (днес част от Салсомаджоре Терме ) : 3 януари 1471 – 1 юли 1473, управител, подчинен на Галеацо Мария Сфорца
Гуидо Висконте: 7 юли 1473 – 19 октомври 1475, управител, подчинен на Галеацо Мария Сфорца
Джан Франческо Палавичино, маркиз на Шипионе: октомври 1475 – 4 февруари 1477, управител, подчинен на Галеацо Мария Сфорца
Джан Галеацо Сфорца , херцог на Милано, господар на Генуа: 26 декември 1476 – 15 март 1477
1477
Управление на 8-те защитника на родината, начело с Иблето Фиески, капитан: 20 март 1477 – 28 април 1477
2-ро подчинение на господството на Сфорца (1477 – 1478)
1478 – 1488
Управление на 8-те умиротворители, начело с Просперо Адорно : 7 юли 1478 – 23 октомври 1478
Управление на 12-те капитани, начело с Просперо Адорно и Лодовико ди Кампофрегозо : 23 октомври 1478 – 25 ноември 1478
3-то подчинение на господството на Сфорца (1488)
Паоло ди Кампофрегозо
1488
Управление на 12-те граждани: 7 август 1488 – 13 септември 1488, под името Капитани и след това на Реформатори на Републиката
4-то подчинение на господството на Сфорца
1-во подчинение на Луи XII, крал на Франция (1499 – 1507)
По време на управлението на френския крал Луи XII :
Шипионе Барбавара: 26 октомври 1499 – 3 ноември 1499, управител
Филип от Клев, господар на Равенщайн : 4 ноември 1499 – 25 октомври 1506, управител
Филипо Рокабертин: юни 1506 – 12 март 1507, наместник
Дож (1507)
2-ро подчинение на Луи XII, крал на Франция (1507 – 1512)
Филип от Клев, господар на Равенщайн: 28 април 1507 – май 1507, управител
Рудолф от Ланой: май 1507 – октомври 1508, управител
Франсоа дьо Рошшуар, господар на Шамдениер Сен Дени: октомври 1508 – 20 юни 1512, управител
Дож (1512 – 1513)
3-то подчинение на Луи XII, крал на Франция (1513)
Дож (1513 – 1515)
1-во подчинение на Франсоа I, крал на Франция (1515 – 1522)
Дож (1522 – 1527)
Антониото Адорно : 31 май 1522 – нач. на август 1527, 45-и дож , последен пожизнен дож
2-ро подчинение на Франсоа I, крал на Франция (1527 – 1528)
губернатор Теодоро Тривулцио
1528
Управление на 12-те реформатори на свободата: сред. на септември 1528 – 11 октомври 1528
Дожове, избирани за 2 години (1528 – 1797)
С повторното завладяване на Генуа през 1528 г. от Андреа Дория , тогава прохабсбургски , републиката възвръща своята независимост и автономия при вземане на решения.
След това изготвянето на нова конституция е делегирано на 12-те реформатори и с това градът придобива характеристиките на „аристократична“ република, променяйки и официалното си име. Вече не Compagna Communis, а Генуезка република . За да бъдеш част от правителството, става необходимо да си регистриран в Организацията на благородниците (Albergo dei Nobili ) – основна институция в градския живот от векове.
Назначаването на най-висшата длъжност в държавата също е реформирано: премахната е формулата на пожизнения мандат и сега дожът се избира чрез гласуване и с максимален мандат от две години; той е подпомаган от дванадесет сенатори и осем прокурори. Заедно дож и съветници (1/4 от тях подновявани всяко полугодие) образуват Синьорията. В края на мандата, при положително гласуване на петимата одитори (орган, отговарящ за контрола и оценката на работата на дожа), бившият дож може да се състезава за длъжността „постоянен прокурор“. По-нататъшна реформа през 1576 г. приема за номинирането на дожа изборна система, основана на двойния жребий.
Някои периоди на различните дожове се припокриват: това се дължи на факта, че един дож може едновременно с последните дни от мандата на неговия предшественик. Тази изборна система - петата и последна фаза на автономното генуезко републиканско управление, остава почти непроменена до 1797 г., когато отстъпва място на френското господство на Наполеон Бонапарт и която води до заличаването на Генуезката република за установяването на Лигурската република , като последната е анексирана към Първата френска империя от 1805 до 1814 г.
Джанандреа Лунго Джустиниани
Джовани Агостино Джустиниани Кампи
Алесандро Джустиниани Лонго
Джовани Франческо Бриньоле
Агостино Палавичини
Лука Джустиниани
Родолфо Бриньоле Сале
Джовани Батиста Камбиасо
Оберто Катанео Ладзари : 12 октомври 1528 – 4 януари 1530, 46-и дож , 1-ви дож с мандат от 2 години
Батиста Спинола : 4 януари 1531 – 4 януари 1533, 47-и дож
Батиста Ломелини : 4 януари 1533 – 4 януари 1535, 48-и дож
Кристофо Грималди Росо : 4 януари 1535 – 4 януари 1537, 49-и дож
Джовани Батиста Дория : 4 януари 1537 – 4 януари 1539, 50-и дож
Джанандреа Джустиниани Лонго : 4 януари 1539 – 4 януари 1541, 51-ви дож
Леонардо Катанео Дела Волта : 4 януари 1541 – 4 януари 1543, 52-ри дож
Андреа Чентурионе Пиетрасанта : 4 януари 1543 – 4 януари 1545, 53-ти дож
Джовани Батиста Де Форнари : 4 януари 1545 – 4 януари 1547, 54-ти дож
Бенедето Джентиле Певере : 4 януари 1547 – 4 януари 1549, 55-и дож
Гаспаре Грималди Брачели : 4-ти януари 1549 – 4 януари 1551, 56-и дож
Лука Спинола : 4 януари 1551 – 4 януари 1553, 57-и дож
Джакомо Промонторио : 4 януари 1553 – 4 януари 1555, 58-и дож
Агостино Пинели Ардименти : 4 януари 1555 – 4 януари 1557, 59-и дож
Пиетро Джовани Чибо Клавика : 4 януари 1557 – 3 декември 1558, 60-и дож , умира по време на длъжността
Джироламо Вивалди : 4 януари 1559 – 4 януари 1561, 61-ви дож
Паоло Батиста Джудиче Калви : 4 януари 1561 – 27 септември 1561, 62-ри дож , умира по време на длъжността
Джовани Батиста Чикала Дзоали : 4 октомври 1561 – 4 октомври 1563, 63-ти дож
Джовани Батиста Леркари : 7 октомври 1563 – 7 октомври 1565, 64-ти дож
Отавио Джентиле Одорико : 11 октомври 1565 – 11 октомври 1567, 65-и дож
Симоне Спинола : 15 октомври 1567 – 3 октомври 1569, 66-и дож , умира по време на длъжността
Паоло Джустиниани Монеля : 6 октомври 1569 – 6 октомври 1571, 67-и дож
Джаното Ломелини: 10 октомври 1571 – 10 октомври 1573, 68-и дож
Джакомо Грималди Дурацо : 16 октомври 1573 – 17 октомври 1575, 69-и дож
Просперо Чентурионе Фатинати : 17 октомври 1575 – 17 октомври 1577, 70-и дож
Джовани Батиста Дженителе Пиньоло : 19 октомври 1577 – 19 октомври 1579, 71-ви дож
Николо Дория : 20 октомври 1579 – 20 октомври 1581, 72-ри дож , внук на Джовани Батиста Дория
Джероламо Де Франки Тозо : 21 октомври 1581 – 21 октомври 1583, 73-ти дож
Джироламо Киавари : 4 ноември 1583 – 4 ноември 1585, 74-ти дож
Амброджо Ди Негро : 8 ноември 1585 – 13 ноември 1587, 75-и дож
Давиде Вакари : 14 ноември 1587 – 14 ноември 1589, 76-и дож
Батиста Негроне : 20 ноември 1589 – 15 ноември 1591, 77-и дож
Джовани Агостино Джустиниани Кампи : 27 ноември 1591 – 26 ноември 1593, 78-и дож
Антонио Грималди Чеба : 27 ноември 1593 – 26 ноември 1595, 79-и дож
Матео Сенарега : 5 декември 1595 – 4 декември 1597, 80-и дож
Ладзаро Грималди Чеба : 7 декември 1597 – 15 февруари 1599, 81-ви дож , умира по време на длъжността
Лоренцо Саули : 22 февруари 1599 – 21 февруари 1601, 82-ри дож
Агостино Дория : 24 февруари 1601 – 25 февруари 1603, 83-ти дож, брат на Николо Дория , внук на Джовани Батиста Дория
Пиетро Де Франки Сако : 26 февруари 1603 – 27 февруари 1605, 84-ти дож
Лука Грималди Де Кастро : 1 март 1605 – 2 март 1607, 85-и дож
Силвестро Инвреа : 3 март 1607 – 17 март 1607, 86-и дож
Джероламо Асерето : 22 март 1607 – 23 март 1609, 87-и дож
Агостино Пинели Лучани : 1 април 1609 – 2 април 1611, 88-и дож
Алесандро Джустиниани Лонго : 6 април 1611 – 6 април 1613, 89-и дож
Томазо Спинола : 21 април 1613 – 21 април 1615, 90-и дож
Бернардо Чибо Клавареца : 25 април 1615 – 25 април 1617, 91-ви дож
Джовани Джакомо Империале Тартаро : 25 април 1617 – 29 април 1619, 92-ри дож
Пиетро Дурацо : 2 май 1619 – 2 май 1621, 93-ти дож , син на Джакомо Грималди Дурацо
Амброджо Дория : 4 май 1621 – 12 юни 1621, 94-ти дож , умира по време на длъжността
Джорджо Чентурионе : 22 юни 1621 – 22 юни 1623, 95-и дож
Федерико Де Франки Тозо : 25 юни 1623 – 16 юни 1625, 96-и дож , син на Джероламо Де Франки Тозо , подава оставка
Джакомо Ломелини : 16 юни 1625 – 25 юни 1627, 97-и дож
Джовани Лука Киавари : 28 юни 1627 – 28 юни 1629, 98-и дож , син на Джероламо Киавари
Андреа Спинола : 26 юни 1629 – 26 юни 1631, 99-и дож
Леонардо Дела Торе : 30 юни 1631 – 30 юни 1633, 100-тен дож
Джовани Стефано Дория : 5 юли 1633 – 5 юли 1635, 101-ви дож
Джовани Франческо Бриньоле Сале : 11 юли 1635 – 11 юли 1637, 102-ри дож , първи крал на Корсика , официално призната титла за всички следващи дожове на поста (до 15 март 1736 г.)
Агостино Палавичини : 13 юли 1637 – 13 юли 1639, 103-ти дож
Джовани Батиста Дурацо : 28 юли 1639 – 28 юли 1641, 104-ти дож
Джовани Агостино Де Марини : 14 август 1641 – 19 юни 1642, 105-и дож , умира по време на длъжността
Джовани Батиста Леркари : 4 юли 1642 – 4 юли 1644, 106-и дож
Лука Джустиниани : 21 юли 1644 – 21 юли 1646, 107-и дож , син на Алесандро Джустиниани Лонго
Джовани Батиста Ломелини : 24 юли 1646 – 24 юли 1648, 108-и дож
Джакомо Де Франки Тозо : 1 август 1648 – 1 август 1650, 109-и дож , син на Федерико Де Франки Тозо , внук на Джероламо де Франки Тозо
Агостино Чентурионe : 23 август 1650 – 23 август 1652, 110-и дож
Джероламо Де Франки Тозо : 8 септември 1652 – 8 септември 1654, 111-ти дож , син на Федерико Де Франки Тозо , внук на Джероламо Де Франки Тозо , брат на Джакомо Де Франки Тозо
Алесандро Спинола : 9 октомври 1654 – 9 октомври 1656, 112-ти дож
Джулио Саули : 12 октомври 1656 – 12 октомври 1658, 113-ти дож
Джовани Батиста Чентурионе : 15 октомври 1658 – 15 октомври 1660, 114-ти дож
Джан Бернардо Фругони : 28 октомври 1660 – 22 март 1661, 115-и дож , умира по време на длъжността
Антониото Ивреа : 28 март 1661 – 29 март 1663, 116-и дож
Стефано Де Мари : 13 април 1663 – 12 април 1665, 117-и дож
Чезаре Дурацо : 18 април 1665 – 18 април 1667, 118-и дож , син на Пиетро Дурацо
Чезаре Джентиле : 10 май 1667 – 10 май 1669, 119-и дож
Франческо Гарбарино : 18 юни 1669 – 19 юни 1671, 120-и дож
Алесандро Грималди : 287 юни 1671 – 27 юни 1673, 121-ви дож
Агостино Салуцо : 5 юли 1673 – 4 юли 1675, 122-ри дож
Антонио Да Пасано : 11 юли 1675 – 11 юли 1677, 123-ти дож
Джанетино Одоне : 16 юли 1677 – 16 юли 1679, 124-ти дож
Агостино Спинола : 29 юли 1679 – 29 юли 1681, 125-и дож
Лука Мария Инвреа : 13 август 1681 – 13 август 1683, 126-и дож
Франческо Мария Империале Леркари : 18 август 1683 – 18 август 1685, 127-и дож
Пиетро Дурацо : 23 август 1685 – 23 август 1687, 128-и дож , син на Чезаре Дурацо , внук на Пиетро Дурацо
Лука Спинола : 27 август 1687 – 27 август 1689, 129-и дож
Оберто Дела Торе : 31 август 1689 – 1 септември 1691, 130-и дож
Джовани Батиста Катанео Дела Волта : 4 септември 1691 – 5 септември 1693, 131-ви дож
Франческо Инвреа : 9 септември 1693 – 9 септември 1695, 132-ри дож , син на Антониото Инвреа
Бендинели Негроне : 16 септември 1695 – 16 септември 1697, 133-ти дож
Франческо Мария Саули : 19 септември 1697 – 26 май 1699, 134-ти дож , внук на Лоренцо Саули , умира по време на длъжността
Джироламо Де Мари : 3 юни 1699 – 3 юни 1701, 135-и дож , син на Стефано Де Мари
Федерико Де Франки Тозо : 7 юни 1701 – 7 юни 1703, 136-и дож , син на Федерико Де Франки Тозо
Антонио Грималди : 1 август 1703 – 1 август 1705, 137-и дож
Стефано Онорато Ферети : 22 август 1705 – 22 август 1707, 138-и дож
Доменико Мария Де Мари : 9 септември 1707 – 9 септември 1709, 139-и дож , син на Стефано Де Мари
Винченцо Дурацо : 14 септември 1709 – 14 септември 1711, 140-и дож
Франческо Мария Империале : 22 септември 1711 – 22 септември 1713, 141-ви дож
Джовани Антонио Джустиниани : 22 септември 1713 – 22 септември 1715, 142-ри дож
Лоренцо Чентурионе : 26 септември 1715 – 26 септември 1717, 143-ти дож
Бенедето Виале : 30 септември1717 – 30 септември 1719, 144-ти дож
Амброджо Империале : 4 октомври 1719 – 4 октомври 1721, 145-и дож
Чезаре Де Франки Тозо : 8 октомври 1721 – 8 октомври 1723, 146-и дож
Доменико Негроне : 13 октомври 1723 – 13 октомври 1725, 147-и дож
Джероламо Венерозо : 18 януари 1726 – 18 януари 1728, 148-и дож
Лука Грималди : 22 януари 1728 – 22 януари 1730, 149-и дож , брат на Антонио Грималди
Франческо Мария Балби : 20 януари 1730 – 20 януари 1732, 150-и дож
Доменико Мария Спинола : 29 януари 1732 – 29 януари 1734, 151-ви дож
Стефано Дурацо : 3 февруари 1734 – 3 февруари 1736, 152-ри дож , син на Пиетро Дурацо
Николо Катанео Дела Волта : 7 февруари 1736 – 7 февруари 1738, 153-ти дож , син на Джовани Батиста Катанео Дела Волта , крал на Корсика до 15 март 1736 г. заради провъзгласената независимост на Кралство Корсика от Генуезката държава
Константини Балби : 7 февруари 1738 – 7 февруари 1740, 154-ти дож , брат на Франческо Мария Балби , с падането на Кралство Корсика и анексирането на острова към владенията на Генуа дожовете отново стават, по време на изпълнение на длъжността му и крале на Корсика
Николо Спинола : 16 февруари 1740 – 16 февруари 1742, 155-и дож
Доменико Каневаро : 20 февруари 1742 – 20 февруари 1744, 156-и дож
Лоренцо Де Мари : 1 февруари 1744 – 1 февруари 1746, 157-и дож , внук на Стефано Де Мари
Джовани Франческо Бриньоле Сале : 3 март 1746 – 3 март 1748, 158-и дож , последен Крал на Корсика (7 юни 1746)
Чезаре Катанео Дела Волта : 6 март 1748 – 6 март 1750, 159-и дож , син на Джовани Батиста Катанео Дела Волта
Агостино Виале : 10 март 1750 – 10 март 1752, 160-и дож , син на Бенедето Виале
Стефано Ломелини : 28 март 1752 – 7 юни 1752, 161-ви дож , абдикира
Джовани Батиста Грималди : 7 юни 1752 – 7 юни 1754, 162-ри дож
Джан Джакомо Венерозо : 23 юни 1754 – 23 юни 1756, 163-ти дож , син на Джероламо Венерозо
Джовани Джакомо Грималди : 22 юни 1756 – 22 юни 1758, 164-ти дож
Матео Францони : 22 август 1758 – 22 август 1760, 165-и дож
Агостино Ломелини : 22 септември 1760 – 10 септември 1762, 166-и дож
Родолфо Емилио Бриньоле Сале : 25 ноември 1762 – 25 ноември 1764, 167-и дож , брат на Джовани Франческо Бриньоле Сале
Франческо Мария Дела Ровере : 29 януари 1765 – 29 януари 1767, 168-и дож
Марчело Дурацо : 3 февруари 1767 – 3 февруари 1769, 169-и дож
Джовани Батиста Негроне : 16 февруари 1769 – 26 януари 1771, 170-и дож
Джовани Батиста Камбиазо : 16 април 1771 – 23 декември 1773, 171-ви дож , умира по време на длъжността
Фердинандо Спинола : 7 януари 1773 – 19 януари 1773, 172-ри дож , отказва се
Пиер Франческо Грималди : 26 януари 1773 – 26 януари 1775, 173-ти дож , син на Джовани Батиста Грималди
Брицио Джустиниани : 31 януари 1775 – 31 януари 1777, 174-ти дож
Джузепе Ломелини : 4 февруари 1777 – 4 февруари 1779, 175-и дож
Джакомо Мария Бриньоле : 4 март 1779 – 4 март 1781, 176-и дож
Марко Антонио Джентиле : 8 март 1781 – 8 март 1783, 177-и дож
Джовани Батиста Айроли , 6 май 1783 – 6 май 1785, 178-и дож
Джан Карло Палавичино : 6 юни 1785 – 6 юни 1787, 179-и дож
Рафаеле Агостино Де Ферари : 4 юли 1787 – 4 юли 1789, 180-и дож
Алераме Мария Палавичини : 30 юли 1789 – 30 юли 1791, 181-ви дож
Микеланджело Камбиазо : 3 септември 1791 – 3 септември 1793, 182-ри дож , внук на Джовани Батиста Камбиазо
Джузепе Мария Дория : 16 септември 1793 – 16 септември 1795, 183-ти дож
Джакомо Мария Бриньоле : 17 ноември 1795 – 17 юни 1797, 184-ти дож , номиниран за 2-ри път, последен дож.
Лигурска република (1802 – 1805)
Генуезка република (1814 – 1815)
Джироламо Сера: 26 април 1814 – 7 януари 1815, председател на временното правителство, управлява под временната и новоучредена Генуезка република, премахната от 1815 г. с преминаването на републиката към Сардинското кралство
Вижте също
Източници
Steven Epstein, Genoa and the Genoese . p. 243
Sergio Bonadonna – Mario Marcenaro, Rosso Doge. I Dogi della Repubblica di Genova dal 1399 al 1797 , De Ferrari Editore, Genova, 2000
V. Vitale, Breviario della storia di Genova , Genova, с. 93 и сл.., 131-33, 138 и сл..;
T. O. de Negri, Storia di Genova , Milano 1967, с. 454-57, 464;
Бележки
Външни препратки
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за