Списък на баварските владетели

Списък на баварските владетели

Херцогство Бавария

Старо племенно херцогство, Херцози

Агилолфинги (виж също Баварите)
Владетел Име Бележки
ок. 548 – 595 Гарибалд I
ок. 595 – 610 Тасило I
ок. 610 – 630 Гарибалд II
ок. 630 – 640 Фара
ок. 640 – 680 Теодо I
ок. 680 Лантперт
ок. 680 – 716 Теодо II
ок. 711 – 719 Теобалд
ок. 715 – 725 Гримоалд II
ок. 716 – 719 Тасило II
ок. 719 – 725 Теудеберт (Теодо III)
ок. 725 – 737 Хугберт
ок. 737 – 749 Одило
ок. 749 – 788 Тасило III
Каролинги (Франките)
Владетел Име Бележки
788 – 814 Карл Велики (2.4.742 – 28.1.814) чрез префектите Геролд от Англахгау (†799) и Аудулф (†819)
814 – 817 Лотар I (795 – 28.9.855)
817 – 829 Лудовик I Благочестиви (778 – 20.6.840) в персоналунион
829 – 865 Лудвиг II Германеца (804 – 28.8.876)
865 – 880 Карломан (828 – 22.3.880)
880 – 882 Лудвиг III Младши (835 – 20.1.882) в персоналунион
882 – 887 Карл III Дебели (839 – 13.1.888) в персоналунион
887 – 899 Арнулф Каринтийски (ок. 850 – 8.12.899) в персоналунион
899 – 907 Лудвиг IV Детето (9.893 – 20.9.911) в персоналунион
С Лудвиг IV Детето се свършва линията на източно-франкските Каролинги

Младо племенно херцогство

Луитполдинги
Владетел Име Бележки
907 – 937 Арнулф I Лошия (†14.7.937) херцог на Каринтия (907 – 937)
937 – 938 Еберхард (†940) херцог на Каринтия (937 – 938)
938 – 947 Бертхолд (†16.8.980) херцог на Каринтия (938 – 947)
Лиудолфинги (Отони)
947 – 955 Хайнрих I (919/921 – 1.11.955) херцог на Лотарингия (940); херцог на Каринтия (947 – 955)
955 – 976 Хайнрих II der Zänker (951 – 995) херцог на Каринтия (955 – 976)
976 – 982 Ото I херцог на Швабия (973 – 982)
Луитполдинги
982 – 985 Хайнрих III (940 – 5.10.989) херцог на Каринтия (Хайнрих I (976 – 978, 985 – 989)
Лиудолфинги (Отони)
Владетел Име Бележки
985 – 995 Хайнрих II der Zänker (951 – 995) (за 2. път), херцог на Каринтия (989 – 995)
995 – 1004 Хайнрих IV Свети (973 – 13.6.1024) крал на Германия (Хайнрих IІ (1002 – 1024)
Люксембурги
1004 – 1009 Хайнрих V от Лотарингия граф на Люксембург (Хайнрих І 998 – 1026)
Лиудолфинги (Отони)
1009 – 1017 Хайнрих IV (973 – 13.6.1024) (за 2. път), император на СРИ (Хайнрих IІ (1014 – 1024)
Люксембурги
1017 – 1026 Хайнрих V от Лотарингия (за 2. път)
Салии
Владетел Име Бележки
1026 – 1027 Херцогството е една година незаето.
1027 – 1042 Хайнрих VI (28.10.1017 – 5.10.1056)
Люксембурги
1042 – 1047 Хайнрих VII (11.11.1050 – 7.8.1106) граф на Люксембург (Хайнрих ІІ 1026 – 1047)
Салии
1047 – 1049 Хайнрих VI (28.10.1017 – 5.10.1056) (за 2. път), херцог на Швабия (Хайнрих I 1038 – 1045); херцог на Каринтия (Хайнрих ІІI 1039 – 1047); император на СРИ (Хайнрих IІІ 1046 – 1056);
Ецони
1049 – 1053 Конрад I (*1020 – †1055)
Салии
Владетел Име Бележки
1053 – 1054 Хайнрих VIII (11.11.1050 – 7.8.1106)
1054 – 1055 Конрад II (*1052 – †1055)
1055 – 1061 Агнес
Нортхайми
1061 – 1070 Ото II от Нортхайм (†1083)
Велфи
1070 – 1077 Велф I (ок. 1040 – 1101)
Салии
1077 – 1095 Хайнрих VIII (11.11.1050 – 7.8.1106) (за 2. път), император на СРИ (Хайнрих ІV 1084 – 1105)
Велфи
Владетел Име Бележки
1096 – 1101 Велф I (ок. 1040 – 1101) (за 2. път)
1101 – 1120 Велф II (1072 – 1119)
1120 – 1126 Хайнрих IX Черния
1126 – 1139 Хайнрих X Горди (ок. 1108 – 20.11.1139) херцог на Саксония (Хайнрих ІІ 1137 – 1138); маркграф на Тоскана (Енрико 1136 – 1139)
Бабенберги
1139 – 1141 Леополд (ок. 1108 – 18.10.1141) маркграф на Австрия (Леополд ІV 1136 – 1141)
Хоенщауфен
1141 – 1143 Конрад III (1093 – 15.2.1152)
Бабенберги
1143 – 1156 Хайнрих XI Язомиргот (1107 – 13.1.1177) маркграф на Австрия (Хайнрих ІІ 1141 – 1156); херцог на Австрия (Хайнрих ІІ 1156 – 1177)
Велфи
1156 – 1180 Хайнрих XII Лъв (1129 – 6.8.1195) херцог на Саксония (Хайнрих ІІ 1142 – 1180)

Вителсбахи

Започва владението на Вителсбахите над Бавария, което свършва през 1918
Владетел Име Бележки
1180 – 1183 Ото I (ок. 1117 – 11.7.1183)
1183 – 1231 Лудвиг I der Kelheimer (23.12.1174 – 15.9.1231) пфалцграф на Рейн (1214 – 1228)
1231 – 1253 Ото II der Erlauchte (7.4.1206 – 29.11.1253) пфалцграф на Рейн (1228 – 1253)
1253 Херцогство Бавария се дели през 1253 г. на Херцогство Горна Бавария и Херцогство Долна Бавария

Горна Бавария

Владетел Име
1253 – 1294 Лудвиг II (13.4.1229 – 2.2.1294), пфалцграф на Рейн (1253 – 1294)
1294 – 1317 Рудолф I (9.10.1274 – 12.8.1319), пфалцграф на Рейн (1294 – 1319)
1294 – 1347 Лудвиг IV (1.4.1282 – 11.10.1347), император на СРИ (1328 – 1347)
1329 Отстъпване на Горен Пфалц чрез Лудвиг Бавареца на синовете на Рудолф I Бавария получава Горен Пфалц и го управлява до 1628 г.

Долна Бавария

Владетел Име
1253 – 1290 Хайнрих XIII (19.11.1235 – 3.2.1290)
1290 – 1312 Ото III (11.2.1261 – 9.9.1312), крал на Унгария (|Ото I 1305 – 1308)
1290 – 1296 Лудвиг III (9.10.1269 – 13.10.1296)
1290 – 1310 Стефан I (14.3.1271 – 21.12.1310)
1310 – 1339 Хайнрих XIV Стария (29.9.1305 – 1.9.1339)
1310 – 1334 Ото IV (3.1.1307 – 14.12.1334)
1312 – 1333 Хайнрих XV Натернберг (28.8.1312 – 18.6.1333)
1339 – 1340 Йохан I, Детето (9.11.1329 – 20.12.1340)
1340 г. Горна и Долна Бавария се обединяват при Лудвиг IV Баварски
1349 Бавария се дели отново чрез Ландсбергския договор в Щраубинг-Бавария (Херцогство Бавария-Щраубинг), Горна Бавария и Херцогство Бавария-Ландсхут (Долна Бавария-Ландсхут) между шестте синове на Лудвиг IV

Щраубинг-Бавария (Бавария-Щраубинг)

Владетел Име
1347 – 1388 Вилхелм I (сл. 1332 – 1389), граф на Холандия, Зееландия и Хенегау
1347 – 1404 Албрехт I (25.7.1336 – 13.12.1404) и Албрехт II (1369 – 21.1.1397), графове на Холандия, Зееландия и Хенегау
1404 – 1417 Вилхелм II (5.4.1365 – 30.5.1417), граф на Холандия, Зееландия и Хенегау
1404 – 1425 Йохан III (1374 – 6.1.1425), граф на Холандия, Зееландия и Хенегау
след него Щраубинг е разделен между останалите линии

Горна Бавария

Владетел Име
1347 – 1361 Лудвиг V (7.1316 – 18.9.1361), граф на Тирол; маркграф на Бранденбург (Лудвиг І 1324 – 1351)
1347 – 1350 Лудвиг VI Римлянина (12.5.1330 – 14.5.1365), маркграф и княз (курфюрст) на Бранденбург (Лудвиг ІI 1351 – 1365)
1347 – 1350 Ото V Мързеливия (1346 – 15.11.1379), маркграф на Бранденбург (1351 – 1373)
1361 – 1363 Майнхард (9.2.1344 – 13.1.1363), граф на Тирол
след него територията му е към Стефан II

Бавария-Ландсхут (Долна Бавария-Ландсхут)

Владетел Име
1347 – 1375 Стефан II (22.12.1313 – 10.5.1375)
1392 1392 Бавария се разделя отново между синовете на Стефан II на Херцогство Бавария-Инголстадт, Херцогство Бавария-Ландсхут, Херцогство Бавария-Мюнхен, след като преди това заедно са управлявали 1375 – 1392

Бавария-Инголстадт

Владетел Име
1392 – 1413 Стефан III (ок. 1337 – 25.9.1413)
1413 – 1443 Лудвиг VII Брадатия (20.12.1365 – 1.5.1447)
1443 – 1445 Лудвиг VIII Младия (1.9.1403 – 7.4.1445)
1447 херцогсрвото отива към Бавария-Ландсхут

Бавария-Ландсхут

Владетел Име
1392 – 1393 Фридрих Мъдрия (ок. 1339 – 4.12.1393)
1393 – 1450 Хайнрих XVI Богатия (1386 – 30.7.1450)
1450 – 1479 Лудвиг IX Богатия (23.2.1417 – 18.1.1479)
1479 – 1503 Георг Богатия (15.8.1455 – 1.12.1503)
1503 херцогството отива към Бавария-Мюнхен.

Бавария-Мюнхен

Владетел Име
1392 – 1397 Йохан II (ок. 1341 – 8.8.1397)
1397 – 1438 Ернст (1373 – 2.7.1438)
1397 – 1435 Вилхелм III (1375 – 12.9.1435)
1435 – 1441 Адолф
1438 – 1460 Албрехт III Благочестви (27.3.1401 – 29.2.1460)
1460 – 1463 Йохан IV (4.10.1437 – 19.11.1463)
1463 – 1467 Зигмунд (26.7.1439 – 1.2.1501), след това херцог на Бавария-Дахау
1465 – 1508 Албрехт IV Мъдрия (15.12.1447 – 18.3.1508)
Събиране на всички баварски линии чрез Primogenitur – закон от 8 юли 1506 от Албрехт IV

Обединена Бавария

Владетел Име Бележки
1508 – 1550 Вилхелм IV (13.11.1493 – 6.3.1550)
1514 – 1545 Лудвиг X (18.9.1495 – 22.4.1545) в Ландсхут
1550 – 1579 Албрехт V Великодушния (29.2.1528 – 24.10.1579)
1579 – 1597 Вилхелм V Благочестиви (29.9.1548 – 17.2.1626)
1597 – 1623 Максимилиан I (17.4.1573 – 27.9.1651) от 1623 e издигнат за курфюрст, така херцогството става Курфюрство Бавария

Курфюрство Бавария

Владетел Име Бележки
1623 – 1651 Максмилиан I (17.4.1573 – 27.9.1651) курфюрст на Пфалц (1623 – 1648)
1651 – 1679 Фердинанд Мария (31.10.1636 – 26.5.1679) първите годиниуправлява под надзора на найка си Мария Анна.
1679 – 1726 Максимилиан II Емануел (11.7.1662 – 26.2.1726) управител на Испанска Нидерландия (1692 – 1706); херцог на Люксембург (1712 – 1714)
1726 – 1745 Карл I Албрехт (6.8.1697 – 20.1.1745) император на СРИ (Карл VІI 1742 – 1745)
1745 – 1777 Максимилиан III Йозеф (28.3.1727 – 30.12.1777) с него умира баварската линия на Вителсбахите
Линия Пфалц-Нойбург
1777 – 1799 Карл II Теодор (11.12.1724 – 16.2.1799) курфюрст на Пфалц (|Карл IV Теодор 1742 – 1799); херцог на Юлих и Берг
Линия Пфалц-Цвайбрюкен
1799 – 1806 Максимилиан IV Йозеф (27.5.1756 – 13.10.1825) След издигането на Бавария за Кралство Бавария през 1806 г. става първият баварски крал под името Максимилиан (Макс) I Йозеф.

Кралство Бавария

Линия Пфалц-Цвайбрюкен
Владетел Име Бележки
1806 – 1825 Максимилиан I Йозеф (27.5.1756 – 13.10.1825) от 1799 управлява като курфюрст под името Максимилиан IV Йозеф
1825 – 1848 Лудвиг I (25.8.1786 – 29.2.1868) син на Максимилиан I Йозеф, през 1848 г. се отказваот престола заради аферата си с танцьорката Лола Монтез и до смъртта си живее в Ница
1848 – 1864 Максимилиан II Йозеф (28.11.1811 – 10.3.1864) син на Лудвиг I
1864 – 1886 Лудвиг II (25.8.1845 – 13.6.1886) най-големия син на Максимилиан II Йозеф
(1886 – 1913/16) Ото (27.4.1848 – 11.10.1916) по-малък брат на Лудвиг II, свален през 1913
заради умствена болест на Ото до 1913 г. управляват двама принц-регенти:
1886 – 1912 Луитполд (12.3.1821 – 12.12.1912) трети син на Лудвиг I и брат на Максимилиан II Йозеф, чичо на Ото
1912 – 1913 Лудвиг (7.1.1845 – 18.10.1921) син на Луитполд, през 1913 г. сваля братовчеда си Ото и се качва на престола като Лудвиг III
1913 – 1918 Лудвиг III (7.1.1845 – 18.10.1921) управлява от ноември 1918 и до смъртта се живее в унгарски екзил
Премахване на повечето европейски монархии след Първата световна война 1918
След свалянето на баварския крал се създава Баварска съветска република (7 април – 2 май 1919), след това Свободна държава Бавария.

Свободна държава Бавария

След свалянето на баварския крал се създава Свободна държава Бавария (Freistaat Bayern), която се управлява от министър-президент.

Вижте също

Външни препратки