Като син на маркграф Леополд III Бабенберг Хайнрих става пфалцграф при Рейн на 33-годишна възраст и остава такъв за година, след която е посочен за херцог на Бавария и маркграф на Австрия след неочакваната смърт на брат му Леополд IV Бабенберг и резидира в Регенсбург.
В хода на политическия спор между фракциите Велфи и Щауфенимператорът на Свещената Римска империя вече е отнел Херцогство Бавария от велфа Хайнрих X и го е отстъпил на династията Бабенберги. Новият император Фридрих I Барбароса се опитва да постигне компромис с велфите и през 1156 г. връща Бавария на Хайнрих Лъв, син на Хайнрих X. Трябва да се намери компенсация и за семейството Бабенберг, а именно Privilegium minus – Австрийската гранична марка е издигната до херцогство и придобива пълна независимост от Бавария.
За разлика от баща си, който е пребивавал предимно в Клостернойбург, Хенри премества своя двор във Виена през 1145. Така съвременната австрийска столица успява да надмине градове като Кремс, Мелк или Клостернойбург. Също през 1147 г. е завършена Виенската катедрала Свети Стефан, което силно допринася за известността на града. През 1155 г. Хайнрих основава манастираШотенщифт във Виена, в двора на която негова статуя стои и до днес.
Псевдонимът на Хайнрих Язомиргот (Jasomirgott)[2], е документиран за първи път по време на 13 век под формата Jochsamergott, чието значение е неясно. Според една теория псевдонимът възниква въз основа на арабска дума във връзка с Втория кръстоносен поход, в който Хайнрих участва през 1147 г. Според популярната етимология псевдонимът е получен по формулата Ja so mir Gott helfe (което означава: „Да, с Божията помощ“). Друг възможен български превод на словосъчетанието Heinrich Jasomirgott е „...Хайнрих така и Бог“.
Гертруда Суплингенбург и Теодора Комнина (Babenberger Stammbaum, манастир Клостернойбург)
↑Данчева-Василева, Ани. История на средновековна София IV-XIV век. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2017. ISBN 978-954-09-1110-6. с. 153.
↑Karl Lechner: Die Babenberger. Markgrafen und Herzoge von Österreich 976 – 1246. Böhlau, Wien 1976, ISBN 3-205-08508-6, S. 351.
Литература
Helmut Hanko: Herzog Heinrich II. Jasomirgott. Pfalzgraf bei Rhein – Herzog von Bayern – Herzog von Österreich. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2012, ISBN 978-3-534-25605-1.
Peter Schmid, Heinrich Wanderwitz: Die Geburt Österreichs. 850 Jahre Privilegium minus (= Regensburger Kulturleben. Bd. 4). Schnell & Steiner, Regensburg 2007, ISBN 978-3-7954-1911-0.
Heinrich von Zeißberg: Heinrich II. (Jasomirgott). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 554 – 557.
.JPG)
