Поради преслeдванията срещу Кецкаров, той е изпратен от Робеви и заминава за Саксония, за да управлява клона на фирмата на Робеви и Кецкари „Братя Робеви и Кецкарови“ (Herren Rombi & Keskari) в Лайпциг.[2] Занимава се с обработка на кожи в Лайпциг, които получава от цяла България и продава на различни европейски пазари. В 1856 година става гражданин на Лайпциг, а на следващата година – и саксонски поданик.[3][4]
В същата 1856 година Сотир Кецкаров основава фирмата „Кескари“, която съществува и днес със седалище в германския град Келкхайм.
↑Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули 1851 – 1877/78, том Ι (1851 – 1865). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-07-8. с. 55-61.
↑С България в сърцето. Охридският род Кецкарови. Каталог изложба в Националния исторически музей, София, 2005.