Роса Мария Монтеро Гайо е родена на 3 януари 1951 г. в квартал „Куатро Каминос“ на Мадрид, Испания, в семейство на тореадор (бандерилеро) и домакиня.[2] Заради заболяване от туберкулоза остава вкъщи между пет и девет годишна възраст, като в този период сама опитва да пише. След завършване на средното си образование следва психология във Факултета по философия и литература на Мадридския университет.[5][5] През 1970 г., на 19-годишна възраст, започва работа като журналист на свободна практика в различни новинарски медии, а също участва в независими театрални групи и има малки роли във филми.[4] След четири години в университета напуска и завършва журналистика във Висшето училище по журналистика в Мадрид.[3][4]
От 1976 г. работи във вестник „Ел Паис“ като колумнист, а в периода 1980 – 1981 г. е главен редактор на неделното приложение и се специализира се в жанра на интервюто за него.[3] Авторка е на над 2000 интервюта, включително с аятолах Хомейни, Ясер Арафат, Улоф Палме, Индира Ганди, Ричард Никсън, Хулио Кортасар или Малала Юсафзаи, а нейната техника като интервюиращ се изучава в университетите по журналистика както в Испания, така и в Латинска Америка. Нейни статии и интервюта са публикувани в различни латиноамерикански вестници, както и в издания в Германия, Франция и Великобритания.[5] За работата си като журналист получава много национални и международни награди[2], включително наградата „Мануел дел Арко“, като е първата жена, която я получава, през 1980 г. печели Националната награда за журналистика за работата си, а през 1987 г. получава Световната награда за интервюта.[5]
Първият ѝ роман „Хроника на враждата“ е издаден през 1979 г. и предизвиква вълнение в испанския литературен свят.[3] Той е история за любовта и брака на героинята с група приятелки от гледна точка на трето лице, и представя израстването на женското самосъзнание, както и опита на испанските жени в социално-политическия преход.[2][4]
Следващите трийсетина творби ѝ донасят широка известност. След първата си публикация пише дузина произведения, романи и разкази, за деца. През 1995 г. е издаден сборникът ѝ „Женски истории“, който съдържа 16 легендарни биографии на видни жени на Запада в документален стил, включително за френската писателка Симон дьо Бовоар, Жорж Санд и френската скулпторка Камий Клодел.[2]
През 1997 г. с романа си „Дъщерята на канибала“ печели наградата за испански роман „Пролет“.[3] В историята детската писателка Лусия открива, че съпругът ѝ Рабон, с когото са женени от десет години, и пламъкът на любовта е изгаснал, е отвлечен от летището и има искане за голям откуп. Полицията е безсилна и тя се заема сама да разкрие истината, а и да намери собствената си идентичност.[2] През 2003 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Сеслия Рох.[4]
Била е гост-професор в САЩ в Колеж „Уелсли“ в Бостън и в Университета на Вирджиния. Преподава семинари по творческо писане в университета „Бригъм Йънг“, Юта, в колежа „Маями Дейд“, Флорида, и в Кралския университет в Белфаст. Преподава литература и журналистика в Съвременното училище по хуманитарни науки в Мадрид и в Училището по литература в Мадрид. Също така е лектор в различни национални университети, включително в Мадридския университет, университета „Карлос III“ и университета в Саламанка. Чест участник е в международни писателски симпозиуми и конференции, и фестивали на книгата.[4][5]
През 1988 г. се омъжва за журналиста Пабло Лискано, който умира през 2009 г. след дълго боледуване.
.jpg)
.png)
