Завършва Педагогическото училище „Мариано Акоста“, после учи една година в Буеносайреския университет, но прекъсва следването си поради липса на средства. Няколко години преподава в гимназии в малките градчета Боливар и Чивилкой в провинция Буенос Айрес. През 1944 г. става преподавател по френска литература в новооткрития по това време Университет Куйо в Мендоса.
Мемориална изложба за Хулио Кортасар в Париж, 2010 г.
Противопоставя се на перонисткия режим и през 1951 г. се възползва от отпуснатата му от френското правителство стипендия и емигрира във Франция, където остава до края на живота си. Там работи като преводач за ЮНЕСКО. Освен това превежда и художествена литература, като сред преводите му на испански са „Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо, „Мемоарите на Адриан“ на Маргьорит Юрсенар и събраните съчинения на Едгар Алън По.
През 60-те години Кортасар активно се ангажира с левичарски възгледи, подкрепяйки Кубинската революция, сандинисткото правителство в Никарагуа, и борбата за човешки права в Латинска Америка. Политическата му ориентация става повод неговите творби да се превеждат на български език през 70-те години, макар естетиката и формализмът им да са в разрез с тогавашната идеология.
1956 – Final del Juego („Край на играта“, сборник разкази)
1959 – Las armas secretas („Тайните оръжия“ – сборник разкази, съдържа известната повест „Преследвачът“ и разказа „Лигите на дявола“, по който Микеланджело Антониони заснема филма „Фотоувеличение“.)
1959 – Los premios („Лотарията“, роман, преведен на български)
1962 – Historias de cronopios y de famas („Истории за кронопи и фами“, сборник разкази, издаден в превод на български през 2007)
1963 – Rayuela („Игра на дама“, роман, издаден в превод на български през 2006 г.)
1966 – Todos los fuegos el fuego („Всички огньове огънят“, сборник разкази)
1967 – La vuelta al dia en ochenta mundos („Пътешествие около деня за осемдесет свята“, алманах)
1968 – 62. Modelo para armar („62. Модел за сглобяване“, роман)
2015 – Литературни лекции. Бъркли, 1980, прев. Красимир Тасев. София: Агата-А, 288 с. ISBN 978-954-540-110-7
Бележки
↑Сборник с това име е издаден и на испански, но едноименният разказ първоначално е в сборника „Всики огньове на огъня“; разказите „Вратите към небето“ и „Край на играта“ в превод на Лъчезар Мишев излизат и в антологията „Латиноамерикански разкази“ през 1975.
↑Сборникът включва и разказите от следващата оргинално издадена книга „Ненавреме“; разказът „Графити“ в превод на Румен Стоянов присъства и в антологията „Аржентински разкази“, пак от 1987 г.
