PROFILPELAJAR.COM

„Реформи“
	„Реформи“
	„Реформи“ от 1 септември 1899 година със статия от Димитър Ляпов, посветена на Екатерина Симидчиева
Информация
Вид	седмичник
Начало	9 януари 1899 година
Край	19 ноември 1905 година
Цена	15 стотинки, годишен абонамент 8 лева
Издател	Македоно-одринска организация
Главен редактор	Димитър Ляпов; Владислав Ковачев
Език	български
	Реформи в Общомедия

Тази статия е за органа на ВМОК. За старозагорския вестник вижте Реформи (1921).

„Реформи“ с подзаглавие Орган на Върховния македонски комитет е български вестник, издаван в София от 1899 до 1905 година. Излиза всяка събота.

Годишнина	Броеве	Дата
I	1 – 50	8 януари 1899 – 10 февруари 1900
II	1 – 50	17 февруари 1900 – 25 януари 1901
III	1 – 50	1 февруари 1901 – 18 януари 1902
IV	1 – 50	26 януари 1902 – 25 март 1903
V	1 – 50	2 април 1903 – 24 ноември 1903
VI	1 – 50	28 ноември 1903 – 13 ноември 1904
VII	1 – 48	20 ноември 1904 – 19 ноември 1905

От брой I 46 подзаглавието е променено на Орган на Върховния македоно-одрински комитет в съответствие с промяната на името на организацията на Седмия македоно-одрински конгрес. Редактор-основател първоначално е Димитър Ляпов, от I 15 - Владислав Ковачев, II 17 - Коста Шахов, от II 18 - Георги Влахов, от III 14 редактор не е означен, от IV 48 редактор е Илия Гологанов. Редактори са били и Антон Страшимиров и Никола Харлаков.

Печата се в печатницата на Янко С. Ковачев, както и в „Иван К. Цуцев“, „Иван П. Даскалов“, „Просвещение“ на И. С. Наумов, „К. Г. Чинков“, „Св. София“, „Придворна“ и „Либералний клуб“. Има заглавие на френски език, а в 1899 – 1900 година първата страница на вестника излиза на френски, но постепенно материалите на френски намаляват.^[1]

„Реформи“ излиза в тираж от 8000 броя и се разпространява в цялата страна. Абонати на вестника има и в чужбина – от Москва и Кайро до Лондон и Сан Франциско.^[2]

След разцеплението на ВМОК на Х конгрес на комитета, вестникът остава под контрола на крилото на генерал Иван Цончев, а от IV 27 крилото на Христо Станишев започва да издава вестник под същото „Реформи“, от който не са запазени броеве.^[3] Вестникът на генерал Цончев е под редакцията на Илия Гологанов.^[4] Вестникът на Станишев е под редакцията на Георги Влахов.^[5] Той спира след Горноджумайското въстание, тъй като е упрекван в пречене на освободителното дело с агитацията си срещу въстание.^[6]^[7]