Реставрацията на Бурбоните се случва в периода между управленията на Първата френска империя при Наполеон Бонапарт (1804 – 1814/1815) и установяването на Юлската монархия (1830), като цели да върне статуквото отпреди Френската революция .
Става възможна в резултат на победата на роялисткия съюз във Войната на Шестата коалиция и просъществува от (около) 6 април 1814 до народните бунтове на Юлската революция от 1830 г. Изключва се периодът на Стоте дни,[a] от март до юни 1815, когато Наполеон се завръща от изгнанието си на остров Елба, възползва се от непопулярността на Бурбоните и е възстановен като император на Франция, а кралското семейство се вижда принудено да избяга от Париж в Гент. Впоследствие, в битката при Ватерло, Бонапарт е отново победен и този път окончателно отстранен, чрез заточване на остров Света Елена.
С Реставрацията, крал на Кралство Франция става Луи XVIII, наричан дотогава Претендент на Бурбоните. Новият режим на Бурбоните е конституционна монархия, за разлика от абсолютизма на Стария ред. Конституцията е известна под името Хартата от 1814 г, В нея френските граждани са представени като равни пред закона,[1] но тя запазва значителните прерогативи на краля и аристокрацията. Периодът се характеризира с остра консервативна реакция и нестихващи прояви на гражданско неподчинение и безредици.[2] Отново се засилва и влиянието на Римокатолическата църква.[3]
Луи XVIII е върховен глава на държавата. Той командва сухопътните и военноморските сили, обявява война, сключва мирни договори, съюзи и търговски договори, назначава хората на всички постове в публичната администрация и издава необходимите регулации и наредби за изпълнението на законите и сигурността на държавата.[4] При управлението му преобладава центристката политика.[5]
Луи е относително либерален монарх. След смъртта си през септември 1824, той е наследен от брат си Шарл X, който налага по-консервативна форма на управление. Неговите ултра-реакционни закони включват „Закон против светотатството“ (1825 – 1830) и водят до спад в популярността му. Кралят и неговите министри се опитват да манипулират изхода от общите избори през 1830 чрез Юлски наредби. В отговор на опита на Шарл за преврат, избухват бунтове. Към 2 август 1830, Шарл вече е напуснал Париж и е абдикирал в полза на големия си син Анри, дук дьо Бордо, за няколко дни - до 9 август, когато Камара на депутатите провъзгласява Луи Филип Орлеански, който е управлявал Франция като регент, за крал на Франция, възвестявайки по този начин Юлската монархия.
Бележки
- ↑ 20 март – 8 юли 1815, 111 дни освен в общоприетия период в историографията, определено от група историци като общ термин.
Източници
- ↑ The Charter of 1814, Public Law of the French: Article 1
- ↑
Davies 2002, с. 47 – 54
- ↑ Furet, p. 296
- ↑ The Charter of 1814, Form of the Government of the King: Article 14
- ↑ Price, p 93
|
|---|
| |
| |
|---|
|
- Извънбрачни: Сезар дьо Бурбон, херцог на Вандом
- Катрин Анриет дьо Бурбон
- Александър дьо Бурбон, кавалиер на Вандом
- Гастон-Анри дьо Бурбон, архиепископ на Мец
- Габриел-Анжелик дьо Бурбон
- Антоан дьо Бурбон, граф на Море
- Жана-Батист
- Мари-Анриет
|
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
|
|
.svg)
_(1).svg)
