Анна-Мария Орлеанска Anne-Marie d'Orléans
кралица на Пиемонт и Сардиния
Родена	27 август 1669 г. Сен Клу, Франция
Починала	26 август 1728 г. (58 г.) Вила на кралицата, Италия
Погребана	Суперга, Италия
Религия	католицизъм
Управление
Период	1684 – 1728
Други титли	херцогиня на Савоя; кралица на Сицилия
Герб
Семейство
Род	Орлеански дом
Баща	Филип I Орлеански
Майка	Хенриета-Анна Стюарт
Братя/сестри	Мария-Луиза Орлеанска Елизабет Шарлота Бурбон-Орлеанска Филип II Орлеански
Съпруг	Виктор Амадей II Савойски (6 май 1684)
Деца	Мария Аделаида Савойска Мария-Луиза Савойска Карл Емануил III Савойски
Подпис
Анна-Мария Орлеанска в Общомедия

Анна-Мария Орлеанска (на френски: Anne Marie d'Orléans) е френска принцеса, херцогиня на Савоя, кралица на Сицилия и първа кралица на Пиемонт и Сардиния – съпруга на сардинския крал Виктор-Амадей II.

Анна-Мария е родена на 27 август 1669 г. в Шато дьо Сен Клод, Франция. Дъщеря е на орлеанския херцог Филип I и на английската принцеса Хенриета-Анна Стюарт. Бащата на Анна-Мария е по-малък брат на крал Луи XIV, майка ѝ е дъщеря на английския крал Чарлз I.^[1]

Майката на Мария-Анна умира десет месеца след раждането ѝ, а година по-късно орлеанският херцог се жени за 21-годишната Елизабет Пфалцка, с която Мария-Анна поддържа много близки отношения.^[2] От втория брак на баща ѝ се ражда по-малкият полубрат на Анна-Мария – бъдещият френски регент Филип II Орлеански.

За да обезпечи френското влияние в Италия, крал Луи XIV сгодява племенницата си за савойския херцог Виктор-Амадей II. Първоначално двамата са венчани по доверие във Версай на 10 април 1684 г., а след това и лично в Шамбери на 6 май същата година. Луи XIV изпраща племенницата си в Савоя със зестра от 900 хиляди ливри.^[3]

Въпреки че е женен за Франция, съпругът на Анна-Мария се включва във Войната за испанското наследство срещу Франция. През 1706 г. френски и испански войски, командвани от полубрата на Анна-Мария, обсаждат Торино, а Анна-Мария и синовете ѝ Виктор-Амадей и Карл-Емануил са принудени да бягат от града.^[4]

След подписването на Утрехтския мир от 1713 г. съпругът на Анна-Мария получава кралска титла и присъединява към владенията си Сицилианското кралство, което е част от бившите владения на Испания.^[5] През 1720 г. обаче той е принуден да замени владенията си в Сицилия срещу по-незначителната Сардиния, но запазва кралската си титла като първи крал на Пиеомонт и Сардиния.

Анна-Мария умира на 26 август 1728 г. и е погребана в базилика „Суперга“ в Торино. През 1730 съпругът ѝ абдикира от престола в полза на сина им Карл-Емануил.

Анна-Мария ражда на съпруга си шест деца:

• Мария-Аделаида Савойска, херцогиня на Бургундия и дофина на Франция (1685 – 1712) – съпруга на бургундския херцог и френски дофин Луи – внук на Луи XIV, тя е и майка на следващия френски крал – Луи XV;
• Мария-Анна Савойска (1687 – 1690)
• Мария-Луиза Савойска, кралица на Испания (1688 – 1714) – съпруга на испанския крал Филип V д'Анжу – внук на Луи XIV;
• Виктор-Амадей (1699 – 1715);
• Карл-Емануил III, крал на Пиеомонт и Сардиния (1701 – 1773)
• Емануил-Филиберто, херцог на Шабле (1705 – 1715).

• Mitford, Nancy. The Sun King. Harper & Row, 1966.
• Storrs, Christopher. War, Diplomacy and the Rise of Savoy, 1690 – 1720. Cambridge University Press, 2000. ISBN 0521551463, 9780521551465. с. 364.
• Williams, Hugh Noel. A Rose of Savoy: Marie Adélaïde of Savoy, Duchesse de Bourgogne, Mother of Louis XV. Charles Scribner's Sons, 1909. с. 19 – 43.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anne Marie d'Orléans в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​