| Правителство на Александър Цанков 1 |
|
|
| Държавен глава | Борис III |
|---|
| Председател | Александър Цанков |
|---|
| Сформиране | 9 юни 1923 |
|---|
| Разпускане | 22 септември 1923 |
|---|
|
| Коалиция | Народен сговор Националлиберална партия БРСДП (ш.с.) Конституционен блок Съюз за демокрация Демократически сговор |
|---|
| Министри | 8 |
|---|
| ~ мъже | 8 |
|---|
| ~ жени | 0 |
|---|
|
|
Първото правителство на Александър Цанков е четиридесет и второ правителство на Царство България, назначено с Указ № 2 от 9 юни 1923 г.[1] на цар Борис III. Управлява страната до 22 септември 1923 г., след което е наследено от второто правителство на Александър Цанков.
Политика
Непосредствено след като научават за преврата, земеделците от някои райони на страната започват въоръжени действия срещу новата власт. Особено масово е въстанието в Плевенско и Пловдивско. В Пазарджишко въстаниците са ръководени лично от Александър Стамболийски. След 5-дневни ожесточени боеве неорганизираните и лошо въоръжени отряди на Оранжевата гвардия са разгромени от редовните военни части. На 14 юни същата година Стамболийски е убит в родното му село Славовица. В сраженията срещу селяните участват и отряди на ВМРО. БКП (т.с.) не подкрепя земеделците. Отделни комунисти се включват в борбата против новата власт, но официалното становище на БКП (т.с.) е, че в България се води борба между едрата градска и дребната селска буржоазия за власт, в която работниците не трябва да участват.[2]
Вътрешни и международни проблеми
Идвайки на власт, правителството на проф. Александър Цанков е изправено между сериозни вътрешни и международни проблеми. Трябва да се спечели доверието на Великите сили и съседните държави, да се преодолее следвоенната икономическа криза, както и да се тушират силата и влиянието на БКП (т.с.) и БЗНС. За изпълнението на тези задачи кабинетът консолидира в политическо обединение – Демократическия сговор – антилевите сили. Едновременно с образуването на Сговора се наблюдава и промяна в тактиката на БКП (т.с.). Под натиска на Коминтерна и въпреки несъгласието на част от ръководството на БКП (т.с.) (Тодор Луканов, Димитър Благоев и др.) българските комунисти започват подготовка за въоръжено въстание. Те влизат в съюз с лявото крило на БЗНС. Необходимите за въстанието пари и оръжие в по-голямата си част са осигурени от съветското правителство. Планът за въстанието предвижда разделяне на страната на революционни окръзи, единствено ръководството (Георги Димитров, Васил Коларов, Гаврил Генов) е за едновременно избухване, привличане на част от армията на страната на работниците и селяните. Най-голяма роля за успеха му е отредена на Врачански окръг, където симпатизантите на БКП (т.с.) са най-многобройни. Предвижда се техни части да помогнат на софийските въстаници за превземането на столицата.[2]
Правителството разполага с пълна информация за подготвянето на въстание. За да го лишат от ръководители и да предизвикат преждевременното му избухване, на 12 септември същата година властите арестуват в големите градове над 2500 комунисти. На другия ден, в отговор на арестите, е обявено въстанието в Мъглиж. До 20 септември същата година започват въстанически действия в Нова Загора, Стара Загора, Ихтиман, Чирпанско, Казанлъшко и др. За потушаването му правителството използва редовни военни части и доброволчески отряди – т.нар. шпицкоманди, организирани със съгласието на държавите победителки.[2]
Съставяне
Кабинетът, оглавен от Александър Цанков, е образуван от политически дейци на Народния сговор, на Конституционния блок, на Съюза за демокрация и на Демократическия сговор.
Кабинет
Сформира се от следните 8 министри:[2]
Промени в кабинета
от 10 юни 1923
Събития
Литература
Бележки
- ↑ ДВ. Указ № 2 от 9 юни 1923 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 54 от 9 юни 1923 г.
- ↑ а б в г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 150 – 155.
.svg){kind=small}