Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Съставяне
След като Драган Цанков подава оставка като министър-председател и министър на външните работи, Петко Каравелов оглавява нов кабинет, съставен от членове на Либералната партия (умерени и крайни либерали) и руски генерал начело на военното министерство. Князът обаче не е удовлетворен от оставането на Цанков като министър на вътрешните работи и пише на Каравелов, че Цанков трябва да бъде отстранен.[4]
Кабинет
Петко Каравелов (седналият вдясно) с политически съмишленици и приятели.
Новото правителство продължава активната законодателна дейност на своите предшественици. Приети са „Закон за българското поданство“ и „Закон за подобрение положението на земеделческото население по господарските и чифликчийските земи“. Допуснатите грешки при разрешаването на редица стопански проблеми, както и противоречията в партията на либералите по отношение практиката на управление отслабват политическото им влияние в страната. Окончателно се обособяват две либерални течения – умерено и крайно.[3]
Задълбочава се разривът между княза и правителството по отношение на вътрешната политика. Все още не са създадени редица необходими държавни институции, а междупартийните ежби правят Народното събрание обект на присмех, като с непостоянното си поведение политиците затвърждават в чужбина убеждението, че са неспособни да управляват. Съдебната администрация е покварена, пътища и мостове се рушат. Поради липса на действена полиция из страната се формират все по-големи въоръжени групи хора уж с цел самозащита, но на практика за нападения, често над турски села. Князът е принуден да изпрати военния министър Ернрот да въдвори ред.[5]
Във външната си политика Каравеловото правителство изпада в международна изолация. Рязко се обтягат българо-турските отношения във връзка с опитите на кабинета да провежда независима политика. Силното руско влияние в България и нерешените въпроси по жп линията Русе-Варна (в нея са инвестирани значителни английски капитали) стават причина Великобритания да застане в подкрепа на турските земевладелци при разрешаване на поземления въпрос. Възползвайки се от противоречията между либералите и от убийството на император Александър II през март 1881 г., през април княз Александър I Батенберг извършва държавен преврат, като уволнява правителството и възлага на ген. Казимир Ернрот да образува служебно правителство.[3]
Събития
10 декември 1880 – Закон за съдене на министрите урежда подвеждането на представителите на изпълнителната власт под отговорност в случай на измяна или злоупотреби. Използван е за преследване на бивши министри през 1903 и 1910 – 1913 година.[1]
17 декември 1880 – Обнародван е първият избирателен закон на Княжество България,[6] въвеждащ мажоритарна система за следващите тридесет години.
декември 1880 – В нарушение на конституциятаНародното събрание предоставя законодателни пълномощия на кабинета. Според решението на парламента издадените от правителството закони са валидни само за мандата на Каравелов и при последващо утвърждаване от депутатите.[7][8]
1 март 1881 – Народоволци убиват руския император Александър II.[9] С наследника му Александър III в Русия надделяват привържениците на самодържавието, които са против Търновската конституция и управлението на либералите в България.[10]
↑ДВ. Указ № 334 от 24 ноември 1879 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 15 от 1 декември 1879 г.
↑ абвгЦураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN ISBN 954-528-790-X. с. 20 – 22.
↑Димитров, Илчо. Князът, конституцията и народът. Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението. София, Издателство на ОФ, 1972. с. 63
.svg){kind=small}