Правителството на Пламен Орешарски е деветдесет и второто правителство на Република България, назначено с решение на XLII народно събрание от 29 май 2013г.[1] Управлява страната до 6 август 2014 г., след което подава оставка. Наследено е от правителството на Георги Близнашки.[2][3]
Политика
Вътрешна политика
Правителството идва на власт след парламентарните избори през 2013 г. Бойко Борисов връща мандата, поради отказа на другите три партии в парламента да подкрепят правителство на ГЕРБ. Правителството е оглавено от кандидата на БСП за премиер – финансистът Пламен Орешарски, който сформира експертен кабинет от представители на БСП, ДПС и независими експерти. Партиите, подкрепящи правителството, имат 120 депутати в парламента.[2] Волен Сидеров от Атака осигурява необходимия кворум от 121 души, необходим за започване на заседанието за избор на правителството, като лично се регистрира. Регистрацията му е посрещната с аплодисменти от БСП и ДПС, а депутатите от ГЕРБ напускат пленарната зала.[3]
На 14 юни 2013 г. по предложение на премиера парламентът избира депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС. Това предизвиква многохилядни протести в София и други големи градове в страната, с искане за оставка на правителството. В някои градове, като Пловдив и Благоевград, протестират и срещу назначените областни управители от квотата на ДПС.
Съставяне
Кабинетът, предложен от Пламен Орешарски, е формиран от политически дейци на БСП, ДПС и независими експерти. Разпределението на министрите е в съотношение 10:3:4.
Кабинет
Сформира се от следните 17 министри и един председател:[2][3][4]
- 1: – преобразуват се на основание чл. 84, т. 7 и чл. 108 от Конституцията на Република България следните учреждения:
- 2: – създават се на основание чл. 84, т. 7 и чл. 108 от Конституцията на Република България следните учреждения:
Промени в кабинета
от 19 юни 2014
Оставка
Протести срещу кабинета „Орешарски“ започват още преди избирането на Пламен Орешарски за министър-председател и неговия кабинет от Народното събрание, след огласяването на неговия избор за министри. Протестите възникват като реакция едновременно на личността на Орешарски и министрите му, както и очакваните и оповестени политики, особено свързани със зелени теми като: застрояване на природни места, строеж на АЕЦ „Белене“ и други. Впоследствие към това се добавя и практиката за непрозрачно назначаване на държавни длъжности, първото от които е за шеф на ДАНС. Протестите продължават повече от година – 405 дни. В резултат на протестите нарастват и противоречията между партиите подкрепящи правителството – БСП и ДПС.[5] на 23 юли 2014 г. министър-председателят Пламен Орешарски подава оставката на правителството си.[5][6]
Вижте също
Бележки
.svg){kind=small}
