Пенчо Пенев Кубадински е български политик от БКП, член на нейното Политбюро (1966 – 1990) и участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, партизанин от Партизански отряд „Август Попов“.
Биография
Произход и ранни години
Пенчо Кубадински е роден на 27 юли 1918 г. в село Кобадин, Ескиджумайско. Член е на РМС от 1934 г. и на БРП (т.с.) от 1939 г. През 1940 година завършва гимназия в Котел. В периода 1942 – 1944 г. е секретар на ОК на РМС в Шумен. През 1942 година преминава в нелегалност и става член на ОК на БРП в Шумен. Командир е на партизански отряд, член на щаба и заместник политически комисар на Девета въстаническа оперативна зона.[1] Осъждан на смърт.
Професионална кариера
След 9 септември 1944 г. е първи секретар на Областния комитет на РМС във Варна. Бил е член на Бюрото на ЦК на РМС и завеждащ отдел там. От 1946 до 1948 г. е командир на националната младежка бригада „Георги Димитров“. Завършва Висшата партийна школа при Централния комитет на ЦК на БРП (к.). Става секретар на ОК на БРП (к.) в Русе. Участник в строителството на Димитровград. Директор е на Държавно строително обединение в периода 1948 – 1951 г., което има за основна цел изграждането на града, Азотно-торовия завод, ТЕЦ „Марица – 3“. Първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Русе (1952 – 1958). От 1958 г. до 1962 г. е секретар на ЦК на БКП. От 5 ноември 1962 г. е кандидат-член, а от 19 ноември 1966 г. – и пълноправен член на Политбюро на ЦК на БКП. Заместник-председател на Министерския съвет и председател на НС на ОФ (от 1974). Бил е и кандидат-член на ЦК на БКП от 4 март 1954 г. и пълноправен член от 11 юли 1957 до 10 ноември 1989 г. От 8 октомври 1962 г. е член на Военния съвет на Гранични войски.[2] Член на Държавния съвет на Народна република България от 2 юли 1975 до 10 ноември 1989 г. и народен представител между 1954 до 1989 г.
В края на 60-те години на двадесети век Кубадински се налага като водещ партиен авторитет в областта на семейната и репродуктивна политика. Във връзка с опасенията от бързо намаляващата раждаемост в България, през 1967 година предлага пълната забрана на абортите по румънски образец, но предложението му е прието само частично.[3]
Част е от групата, инициирала т.нар. Възродителен процес,[4] а в началото на 1985 година ръководи специална временна комисия, която координира неговото реализиране.[5]
Кубадински е сред най-близките до лидера Тодор Живков партийни функционери и се ползва с неговото особено доверие. На няколко пъти обаче не успява да повлияе на решенията му, например през 1965 г. Кубадински неуспешно се опитва да накара Живков да не подпише договор с американската компания „Кока-Кола“ за внос на напитката в България.[6] Според ръководителя на Управлението за безопасност и охрана, в края на 80-те години той прекарва почти цялото си време в скъпи ловни излети.[7]
Пенчо Кубадински е Герой на социалистическия труд (указ № 1350 от 16 юли 1978), носител на 4 ордена „Георги Димитров“ (1951, 1959, 1958, 1971) и на орден „13 века България“.[8][9]
През 1967 г. е обявен за почетен гражданин на Димитровград.[10]
На 2 септември 1969 г. е обявен за почетен гражданин на Разград по повод 25-тата годишнина от 9 септември 1944 г.[11]
Смърт
Пенчо Кубадински умира на 22 май 1995 г. на 76 години от рак на панкреаса.[12]
Обявен е посмъртно за почетен гражданин на град Лозница в началото на септември 2004 г., но скоро след това званието му е отнето след подписка на жителите от околните селища и съответно искане на кмета Айхан Хашимов.[13][14][15]
Бележки
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 345
- ↑ Разпореждане № 1650 на МС от 08.10.1962 г. за утвърждаване членове на военния съвет на Гранични войски
- ↑ Груев, Михаил. Демографски тенденции и процеси в България в годините след Втората световна война // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 376.
- ↑ Маринов, Чавдар. От „интернационализъм“ към национализъм. Комунистическият режим, македонският въпрос и политиката към етническите и религиозните общности // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 511.
- ↑ Христов 2009, с. 313.
- ↑ plovdivnow.bg
- ↑ Христов 2009, с. 126.
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 345
- ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 423
- ↑ Почетни граждани на Димитровград (съдържа биография), сайт на община Димитровград
- ↑ Исторически календар на Разград - Колектив / Изд. Парнас, Русе 2007, стр. 59
- ↑ 24plovdiv.bg
- ↑ „Народът отне почетна титла на Кубадински“ Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., в-к „Стандарт“, 4 септември 2004 г.
- ↑ „Кубадински – господин за един ден“ Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine., в-к „Стандарт“, 28 април 2007
- ↑ „... През 2004 г. Общинският съвет в Лозница гласува Пенчо Кубадински да стане почетен гражданин на общината. След подписка в селата от региона ден по-късно местните парламентаристи сами отмениха решението си.“ Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., радио „Дарик“, 12 юни 2007
- Цитирани източници
|
|---|
|
| |
|
| |
|
| Курсивът показва временно назначение |
|
|
|
|---|
|
| |
|
| |
|
| Курсивът показва временно назначение |
|
|
Нормативен контрол | |
|---|
|
