PROFILPELAJAR.COM

Неврокопска епархия
	Неврокопска епархия
	Храм „Въведение Богородично“, Благоевград
Църква	Българска православна църква
Страна	България
Център	Гоце Делчев
Катедрална църква	„Св. св. Кирил и Методий и Свети Илия“
Архиерейски наместничества	Благоевград; Разлог; Сандански; Петрич
Предстоятел	Серафим
Сан	митрополит
Брой манастири	8
Сайт	www.nevrokop-eparhia.bg
	Неврокопска епархия в Общомедия

Тази статия е за епархията на Българската православна църква. За епархията на Цариградската патриаршия вижте Зъхненска и Неврокопска епархия. За титулярната епархия на Римокатолическата църква вижте Никополска ад Нестум архиепархия.

Неврокопската епархия е епархия на Българската православна църква със седалище в град Гоце Делчев (със старо име Неврокоп, от където идва и името на епархията) и архиерейски наместничества в градовете Благоевград, Разлог, Сандански и Петрич. От 19 януари 2014 година предстоятел на епархията с титлата митрополит Неврокопски е Серафим. Катедрална църква е храмът „Св. св. Кирил и Методий и Свети Илия“ в Гоце Делчев.

История

В Notitia Episcopatuum на псевдо Епифаний (около 640 г.) епархията е на 16 място от автокефалните катедри на Вселенската патриаршия. Архиепископията не се споменава в Notitiae от X век.^[1]^[2]

Според Теодосий Гологанов епархията има апостолски произход, тъй като Никопол е този Никопол, в който Апостол Павел прекарва една зима.^[2]

Само двама епископи се споменават в първото хилядолетие: Йоан, който участва в Седмия Вселенски събор (Втори Никейски) в 787 г. и Николай или Сава, който взима участие в Константинополския събор в 879 – 880, реабилитирал патриарх Фотий I Константинополски.

Епископията понякога е независима, понякога подчинена на една от петте митрополии – Мелнишката, Сярската, Филипийската, Драмската или Зъхненската. Преди въздигането на Зъхненската архиепископия в митрополия в 1329 година, принадлежи към Филипи, след което е предадена на Зъхна, а по-късно на Сяр. В средата на XV век е издигната в митрополия.^[2]

Неврокопски митрополити


Име	Име	Години
Самуил	Σαμουήλ
Йоасаф	Ιωάσάφ	споменат в 1564, 1575 – 1578 1593 – 1597
Дионисий	Διονύσιος	споменат в 1593
Ананий	Ανανίας	споменат в 1606 и 1608
Антим I	Άνθιμος Α'	– споменат в 1608 и 1609
Даниил I	Δανιήλ Α'	1611 – 1622
Даниил II	Δανιήλ Β'	1622 – 1626
Антим II	Άνθιμος Β'	споменат в 1628
Никифор I	Νικηφόρος Α'	споменат в 1643
Сисой	Σισώης	– 1655^[3]

В 1600 година със синодално решение на патриарх Матей II Константинополски епархията е понижена в епископия.^[2]

През юли 1655 година патриарх Йоаникий II Константинополски закрива епархията и я слива със Зъхненската. В 1663 година 70 села напускат епархията и тя е слята с Драмската и Филипийска, която получава името Филипийска, Драмска, Зъхненска и Неврокопска митрополия.^[3]

Неврокопската епархия е отделена от Филипийската, Драмската, Зъхненска и Неврокопската в 1882 година при патриарх Йоаким III Константинополски, след присъединяването към нея на Разложка околия – дотогава част от останалата в България Самоковска епархия и е създадена Неврокопската и Разложка архиепископия (Αρχιεπισκοπή Νευροκόπου και Ρασλοκίου), пряко подчинена на Вселенската патриаршия.^[3]^[4]

Неврокопски и Разложки архиепископи


Име	Име	Години
Игнатий Неврокопски	Ιγνάτιος	1882 – 1884
Хрисант Неврокопски	Χρύσανθος	1885 – 1888^[3]

Архиепископията е въздигната в митрополия в 1888 година.^[3]

Неврокопски митрополити


Име	Име	Години
Григорий Неврокопски	Γρηγόριος	1888 – 1892
Никифор Левантаридис	Νικηφόρος Λεβανταρίδης	1892 – 1894
Неофит Кидониевс	Νεόφυτος Κυδωνιεύς	1896 – 1900
Никодим Хадзихристу	Νικόδημος Χατζηχρήστου	1900 – 1903
Теодорит Васмадзидис	Θεοδώρητος Βασματζίδης	1903 – 1907
Дамаскин Мосхопулос	Δαμασκηνός Μοσχόπουλος	1907 – 1922
Филотей Лукидис	Φιλόθεος Λουκίδης	1924 – 1935
Евгений Теологу или Вакалис	Ευγένιος Θεολόγου ή Βακάλης	1935 – 1936
Василий Комвопулос	Βασίλειος	1938 – 1941 (като драмски и неврокопски)
Георгий Папагеоргиадис	Γεώργιος Παπαγεωργιάδης	1942 – 1945
Агатангел Цаусис	Αγαθάγγελος Τσαούσης	1945 – 1951^[3]

В 1938 – 1941 е слята с Драмската митрополия. В септември 1952 година е слята със Зъхненската в Зъхненска и Неврокопска епархия.^[3]

Екзархийска епархия

Берат за назначаване на митрополит Иларион от 1894 г.

Неврокопската екзархийска епархия е създадена през 1894 година с берат на турското правителство. На 24 април същата година е ръкоположен и първият митрополит Иларион Неврокопски.^[5] По това време епархията има три околии – Неврокопска, Разложка и Горноджумайска. Митрополит Иларион пристига в Неврокоп на 10 май и е посрещнат радушно от цялото българско население.

По време на Балканската война в 1912 – 1913 година в епархията действа Епархийски смесен съвет с членове Сава Попов, Л. Н. Икономов, Илия К. Лазаров, Божик Николов, В. Петров и секретар Н. А. Икономов.^[6] След Иларион, епархията временно е поверена на свещеник Сава Попов от Мелнишка епархия, а след Балканската война на митрополит Козма Дебърски. От 1 юни 1915 година за управляващ епархията е назначен струмишкият митрополит Герасим, а на 21 юни 1915 – неврокопски митрополит архимандрит Макарий,^[5]^[7] чието каноническо утвърждаване става на 27 март 1916 година.^[8]

През Първата световна война, на 17 август 1916 година българските войски навлизат на гръцка територия и на 6 септември окупираните Сярско, Драмско и Кавалско са поверени в духовно отношение на Неврокопската епархия.^[9]

През 1920 година, след анексията на Струмица от Кралството на сърби, хървати и словенци, към епархията се присъединяват Петричка и Мелнишка околия, подведомствени дотогава на Струмишката епархия. В 1921 година седалището е преместено от Неврокоп в Горна Джумая, но в 1928 година е върнато в Неврокоп. След смъртта на Макарий за неврокопски митрополит на 24 март 1935 година е избран епископ Борис Стобийски. В следните години седалището се местя няколко пъти между Неврокоп и Горна Джумая до 1951 година, когато с новия устав на Българската православна църква е установено в Горна Джумая, току-що прекръстен на Благоевград.^[5] Борис Неврокопски е убит на 8 ноември 1948 година по политически причини от низвергнат свещеник.^[10]

След падането на комунистическия режим, в 1994 година седалището е върнато в град Гоце Делчев (Неврокоп).

Неврокопски екзархийски митрополити и управляващи архиереи


Име	Години
1. Иларион Неврокопски	(24 април 1894 – 1912)
Сава Попов	(1912 – 1914)
Козма Дебърски	(1914 – 1915)
Герасим Струмишки	(1 юни 1915 – 21 юни 1915)
2. Макарий Неврокопски	(21 юни 1915 – 7 юни 1934)
3. Борис Неврокопски	(17 март 1935 – 8 ноември 1948)
4. Пимен Неврокопски	(4 януари 1953 – 18 май 1992)
Йоан Драговитийски	(1991 – 1993)
5. Натанаил Неврокопски	(24 април 1994 – 16 ноември 2013)
Дометиан Видински	(17 ноември 2013 – 19 януари 2014)
6. Серафим Неврокопски	(9 януари 2014 – )

Манастири


Име
Горнобрезнишки манастир „Свети Илия“
Гоцеделчевски манастир „Живоприемний източник“
Обидимски манастир „Свети Пантелеймон“
Петрички манастир „Света Петка“
Роженски манастир „Рождество Богородично“
Сандански манастир „Св. св. Козма и Дамян“
Тросковски манастир „Свети Архангел Михаил“
Хаджидимовски манастир „Свети Георги“
Чуриловски манастир „Свети Георги“

Външни препратки

Бележки

↑ Raymond Janin, La hiérarchie ecclésiastique dans le diocèse de Thrace, in Revue des études byzantines, tomo 17, 1959, pp. 144-145.
↑ ^а ^б ^в ^г Παπακυριάκος, Kυριάκος. Η Ιστορία της Ι. Μ. Αγίας Τριάδος Τούμπας Σερρών, Β ́ ἔκδοση, βελτιωμένη. Σέρρες, 2011. ISBN 78-960-92213-4-4. σ. 29. Посетен на 21 декември 2015.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Τουρκοκρατούμενη Μακεδονία: Η Ελληνική Μητρόπολη του Νευροκοπίου-Goze Deltschew- Гоце Делчев (1870-1908) // Yauna Takabara, 7 юни 2013. Посетен на 27 август 2014.
↑ Συνοπτική ιστορία της Ιεράς Μητροπόλεως Δράμας // Ιερά Μητρόπολη Δράμας. Архивиран от оригинала на 2013-10-24. Посетен на 13 ноември 2013.
↑ ^а ^б ^в Ваташки, Румен. Българската православна църква и римокатолическите мисии в България (1860 – 30-те години на ХХ век): Църковно-историческо изследване. Шумен, Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2005. с. 44.
↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 86.
↑ Окръжен държавен архив – Благоевград – „Пътеводител по архивните фондове 1805–1944“ София, 1978, Наука и изкуство, стр. 88
↑ Митрополит Макарий
↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 98.
↑ Мъченишки кръст, Животописни бележки за Неврокопския митрополит Борис Архив на оригинала от 2013-11-11 в Wayback Machine..