„Насау“ SMS Nassau
Линкорът „Насау“ през 1910 г.
Флаг	Германска империя
Клас и тип	Линеен кораб от типа „Насау“
Производител	Kaiserliche Werft във Вилхелмсхафен, Германска империя.
Служба
Заложен	22 юли 1907 г.
Спуснат на вода	7 март 1908 г.
Влиза в строй	1 октомври 1909 г.
Изведен от експлоатация	утилизиран през 1921 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	18 873 t (нормална) 21 000 t (пълна)
Дължина	145,67 m (по КВЛ) 146,15 m (максимална)
Ширина	26,88 m (по КВЛ)
Газене	8,76 m (при пълна водоизместимост)
Броня	пояс: 80 – 270 mm траверси: 90 -210 mm; палуба: 40 – 60 mm; барбети: 50 – 280 mm; кули ГК: 60 -280 mm; каземати: 160 mm; бойна рубка: 80 – 400 mm
Задвижване	3 парни машини с тройно разширение; 12 парни водотръбни котли Schulz-Thornycroft; 3 гребни винта; 22 000 к.с. 26 244 к.с. (19,3 МВт) (на изпитанията) [1]
Скорост	19,5 възела (36 km/h)
Далечина на плаване	8000/2000 морски мили при 10/19 възела ход[2]
Екипаж	Стандартно 40 офицера и 968 матроса; като флагман на ескадра 53 офицера и 1034 матроса
Въоръжение
Артилерия	6x2 280 mm; 12x1 150 mm; (в каземати) 16x1 88 mm; (в батарея и на надстройките) 2x1 60 mm SBtsKL/21 десантни оръдия
Торпедно въоръжение	5x1 450 mm ТА
„Насау“ в Общомедия

Насау (на немски: SMS Nassau^[3]) е първият линеен кораб-дредноут на Германския императорски военноморски флот, главен кораб на серията дредноути от типа „Насау“.

Той е построен като отговор на британския кораб от нов тип – „Дредноут“. Заложен е на 22 юли 1907 г. във Вилхелмсхафен, спуснат на вода на 7 март 1908 г. – 25 месеца след спускането на вода на „Дредноут“. „Насау“ е главния кораб на типа, към който също се отнасят линкорите „Позен“, „Рейнланд“ и „Вестфален“.

В началото на Първата световна война се намира в Северно море в състава на 2-ра дивизия на 1-ва линейна ескадра на германския Флот на откритото море.

През август 1915 г. участва в битката в Рижкия залив, среща се в боя с руския линкор „Слава“.

След завръщането си в Северно море, „Насау“ и другите кораби от класа му участват в Ютландското сражение от 31 май – 1 юни 1916 г. По време на боя се сблъсква с британския разрушител „HMS Spitfire“. На кораба са убити 11 души и 16 са ранените, двата кораба получават сериозни повреди на корпуса.

След завършването на войната по-голямата част от Флота на Откритото море е интернирана в Скапа Флоу. Бидейки най-старите германски дредноути, корабите от типа „Насау“ за известно време остават в немски пристанища.

След потопяването на германския флот в Скапа Флоу корабите от типа „Насау“ са предадени на страните-победители в замяна на загубените от тях кораби по време на войната. „Насау“ е предаден на Япония през април 1920 г.

Като не намират употреба на стария кораб, японците го продават на британска фирма за скрап, след което кораба е разкомплектован в Дордрехт, Нидерландия.

• Печуконис, Н. И. Дредноуты кайзера. Стальной кулак имперской политики. М., 2005. ISBN 5-902863-02-3.
• Siegfried Breyer: Schlachtschiffe und Schlachtkreuzer 1905 – 1970. J. F. Lehmanns Verlag, München 1970, ISBN 3-88199-474-2.
• Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.

• NASSAU battleships (1909 – 1910) ((en))
• www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
• ship.bsu.by Архив на оригинала от 2019-11-15 в Wayback Machine.((ru))
• Фотографии линейного корабля „Nassau“ ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Насау (линеен кораб, 1908)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Nassau (1908) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​