Хелголанд (на немски: Helgoland), често наричани също тип Остфризланд (на немски: Ostfriesland), са серия линейни кораби на Германския императорски военноморски флот от края на 1900-те – началото на 1910-те години. Втората серия дредноути на Германската империя, в сравнение с предшествениците от типа „Насау“ се отличават с увеличена с повече от 4000 тона водоизместимост, 305-мм артилерия на главния калибър и усилена бронева и подводна защита. В същото време линкорите от типа „Остфризланд“ все още съхраняват архаичното линейно-ромбично разположение на кулите на главния калибър, при което по всеки борд могат да стрелят само осем оръдия от дванадесетте. Освен това, консервативна се явява и силовата установка на корабите от този тип. Вместо станалите към това време стандарт парни турбини, корабите имат парни машини. В годините на Първата световна война всички четири кораба от серията влизат в състава на Флота на откритото море и активно се използват в бойните действия, в частност, в Ютландското сражение. Макар „SMS Ostfriesland“ през 1916 г. да е сериозно повреден при натъкване на мина, всички линкори от типа „Остфризланд“ преживяват войната и след капитулацията на Германия са интернирани от страните-победители. По един кораб получават Великобритания, САЩ, Франция и Япония, но още в периода 1921 – 1924 г. всичките линкори са дадени за скрап или са потопени в качеството на кораб-мишена.
История на строителството
Количеството на корабите в серията се основава на Закона за флота от 1900 г., който предвижда строителството на линкори в съответствие с формирането на ескадри по осем кораба. Всяка ескадра включва две дивизии по четири дредноута[1].
Строителството на линейния кораб „Helgoland“
Линкорите от типа „Остфризланд“ са съвместими с типа „Насау“ по скорост, въоръжение, мореходност, тип гориво и далечина на действие.
Проекта за линкора „Остфризланд“ е разработен от проектното бюро на Имперското морско ведомство в периода 1907 – 1908 г.
В качество на базов е взет линкора „Насау“. Дредноутите от типа „Остфризланд“ са последователно и планомерно развитие на типа „Насау“. Важен отличителен фактор става същественото изменение на тегловите натоварвания поради прехода към нов, по-голям калибър на главната артилерия.
За този нов тип кораби с нов главен калибър са направени немалки финансови вложения[1].
Всичко в периода 1908 – 1912 г. са построени четири линкора от типа „Остфризланд“: три – в рамките на корабостроителната програма за 1908/1909 г. и четвъртият – според програмата за 1909 – 1910 г. Впоследствие линкорите преминават модернизация, заключаваща се в увеличаването на максималния ъгъл на възвишение на оръдията на главния калибър от 13,5° до 16°, освен това в годините на войната две от техните 88-мм противоминни оръдия са заменени със зенитни със същия калибър.
Конструкция
Корпуса им представлява увеличен по размери корпус на предходните дредноути. Отчитайки увеличаването на водоизместимостта с 20% (4000 тона), дължината с 21 метра, за запазване на предишното газене конструкторите увеличават ширината им с почти 2 метра. Набора на корпуса включва 137 шпангоута (шпангоут „0“ е по оста на балера на руля, 6 минусови и 130 плюсови шпангоута). Шпацията е равна на 1,20 м. Номерацията на шпангоутите, преградите и отсеците върви от кърмата към носа[1]. Надлъжната здравина освен от вертикалния кил се осигурява по всеки борд от девет надлъжни връзки, от които стрингерите II, V и VII са водонепроницаеми[2]. Оставането на изискването за съхраняването на газенето при пълен товар на не повече от 8,9 метра е с причина размерите и дълбочината на Килския канал и неговите шлюзове[1].
Водоизместомост: 22 440 дълги тона нормална, 25 200 т пълна. Корабите имат по два паралелни полубалансирни руля, осите на които са разположени на 2,8 метра от диаметралата. Цялата система на рулевото управление повтаря предходния тип[3].
Брониране
Бронирането – пояс: 80 – 300 мм, траверси: 90 – 210 мм, палуба 55 – 80 мм, барбети: 60 – 300 мм, каземати на противоминния калибър: 170 мм, командирска рубка: 100 – 300 мм. Кулите на главния калибър имат 300 мм челни плочи, 250 мм бордове и 290 мм тилна част. Наклонената под ъгъл 15° предна част на покрива е със 100 мм дебелина, а плоската – 70 мм.
Енергетична установка
Енергетична установка – 15 котли тип Шулц-Торникрофт; 4-цилиндровипарни машини с тройно разширение; мощност – 28 000 к.с. Скорост – 20,8 възела максимална, 20,5 възела пълна, 10 възела икономична. Линкорите имат три четирилопастни гребни винта с диаметър 5,1 м и стъпка 6,75 м. Десния винт има дясно въртене, централния и левия – на ляво. Пълният запас въглища на корабите от този тип съставлява 3045…3200 тона[4]. Електроенергията с напрежение от 225 В кораба получава от осем турбогенератора с обща мощност 2000 кВт[5]. Турбогенераторите са произведени от държавните електромеханически работилници във Вилхелмсхафен, а също и от частни заводи. Всеки генератор има мощност 250 кВт (2-котвен тип за 190+60 кВт)[4].
Въоръжение
Артилерия
6×2 305-мм оръдия SKL/50: оръдията стрелят с 450 кг бронебойни снаряди с начална скорост 762 м/с[6] на далечина 16,2 км[7]. Бронебойните снаряди олекотен тип тежат 405,5 кг – като това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 18 000 м[7][5]. През 1915 г., ъглите на снижение и възвишение на стволовете са изменени на 5,5 и 16°, което увеличава далекобойността до 20,4 км[7]. 14 × 1 150-мм оръдия SKL/45 в каземати в бордова батарея, 14 × 1 88-мм оръдия SK.L/45 в батарея и на надстройките, две 60 мм десантни оръдия SBtsKL/21, две 8 мм картечници, шест 500 мм подводни торпедни апарата. Оръдейните кули на главния калибър са разположени подобно на „Насау“, но благодарение на по-голямата ширина на корпуса барбетите на средните кули повече отстоят от бордовете.
С. А. Балакин. ВМС Германии 1914 – 1918. Справочник по корабельному составу. Москва, 1996, 32 с.
Печуконис, Н. И. Дредноуты кайзера. Стальной кулак имперской политики. М., 2005. ISBN 5-902863-02-3.
Gray, Randal (ed). Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921. – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
.svg){kind=small}
_main_weapon.svg){kind=small}
