Тя е второто дете и дъщеря на Пиеро де Медичи Подагрения (1416 – 1469), фактически господар на Флоренция, и на съпругата му Лукреция Торнабуони (1427 – 1482), поетеса. Носи името на майка си, но е наричана с прякора „Нанина“, който е името в семейството на нейната прабаба Пикарда Буери. Има четирима братя и една или две сестри:
Лоренцо „Великолепни“ (1449 – 1492), държавник, банкер, фактически владетел на Флорентинската република от 1469 г. до смъртта си и най-могъщият и ентусиазиран покровител на ренесансовата култура в Италия. Той също така е писател, меценат, поет и хуманист, както и един от най-значимите политици на Ренесанса, съпруг на Клариса Орсини.
Мария (сл. 1455 – 1479), вероятно извънбрачна, съпруга на Леонето де Роси, известен банкер, от когото има син – кардинал.
Има и един полубрат, роден преди брака на баща си.
Биография
Заедно със сестрите си Бианка и Мария Нанина получава културно и изискано хуманистично образование, но то е по-малко задълбочено от това на братята ѝ Лоренцо и Джовани.
Високо почитана от братята си, благодарение на техния престиж тя се сгодява през 1461 г. на около 13-годишна възраст за учения хуманистБернардо Ручелай със зестра от 2500 златни флорина. Нанина е доведена в къщата на съпруга си пет години по-късно, на 8 юни 1466 г. Техният брак влиза в аналите със своето великолепие и изобилие от тържества и банкети в продължение на цели 3 дена: 500 гости седят на триъгълен подиум, който заема Лоджия Ручелай, построена по проект на Леон Батиста Алберти, и целия площад и улицата пред Палацо Ручелай. Огромният списък на консумираната храна е известен от точния отчет за разходите.
∞ ноември 1461 (договор), 8 юни 1466 във Флоренция за Бернардо Ручелай (* 11 август 1448, Флоренция, † 14 май 1993, Флоренция), писател, хуманист, син на Джовани ди Паоло Ручелай от богатото семейство Ручелай, от когото има 4 сина и 1 дъщеря:[2]
Козимо Ручелай
Пиеро Ручелай
Пала Ручелай
Джовани Ручелай, нар. Джовани II (* 20 октомври 1475, Флоренция; † 3 април 1525, Рим), писател, поет
Лукреция Ручелай
Бернардо Ручелай, съпруг
Джовани, син
Нанина де Медичи в изкуството
Нанина е изобразена като част от група девойки на кон в сцената с Йоан VII Палеолог в Параклиса на влъхвите в Палацо Медичи, дело на Беноцо Гоцоли, където тя е момичето вляво до двете ѝ сестри Бианка и Мария.[3]
Вероятно е изобразена на тондо-то на Сандро Ботичели „Мадона Магнификат“ от 1483 г. като ангела отдясно, който държи короната.[5]
Изобразена е на медальон (днес в Музей „Барджело“ – Каза Мартели) на Джовани Вебер, наречен Дзанобио от 1785 г. като част от 20 медальони с изображения на Медичите.[6]