Произхожда от благородническия род Торнабуони. Дъщеря е на Франческо ди Симоне Торнабуони, търговец и посланик, и на втората му съпруга Мариана (Нана) Гуичардини. Сестра е на Джовани Торнабуони. Поддържа близки отношения с родното си семейство, по-специално с братята си Филипо и Джовани, които често се появяват в младежките ѝ писма.
Биография
Лукреция е приятелка на личности като поета Луиджи Пулчи (който я прославя в песен XXVIII на поемата си „Морганте“), и поета и писателя Анджело Полициано. През 1444 г. на 19 години се омъжва за сина на Козимо де Медичи – 28-годишния Пиеро. Пиеро е също толкова интелигентен и любител на изкуствата и културата като нея. Семейство Торнабуони е от фракцията на Медичите и сред тези, които помагат на Козимо да се върне във Флоренция след изгнанието му, а бракът между двамата скрепява този съюз. Имат шест или седем деца, за които избират преподаватели – експерти в класическата литература, философията, счетоводството и политиката, внушавайки на децата си идеалите за красота и за новия ренесансов човек.
Благодарение на пряката си ангажираност, карайки да я приемат в римските дворове, Лукреция избира за съпруга на най-големия си син ЛоренцоКлариса Орсини. Клариса за първи път внася благородническа кръв в сем. Медичи, както и осъществява съюз между Медичите и Орсини, което се оказва особено ценно в бъдеще при получаването на първия кардиналски пост от нейния внук Джовани, бъдещ папа Лъв X. Погледнато назад, брачната политика на Лукреция е едно от онези действия, които имат най-голямо значение в семейната история. Неговите последици в дългосрочен план благоприятстват църковната кариера на някои от представителите на Медичите, гарантиращи богатство и престиж за семейството в идните векове. През 1476 г. Лукреция се отправя към Рим заедно със секретаря и нотариуса на Медичите Джентиле Беки, за да се запознае с Клариса, откъдето пише множество писма, достигнали до нас. Нейният търговски манталитет блести в тях, когато става дума за търсене на жена за Лоренцо. След като среща Клариса, тя описва нейните силни и слаби страни в писмо до съпруга си като в сух търговски договор. Тя освен това го информира подробно за притежанията и активите, които семейството на Клариса притежава: «Тя бе облечена в римски стил, с преметка, и ми се стори много красива в това рокля, бяла и голяма... и със сладък маниер, но не толкова нежен като нашия, но е много скромна и може бързо да се сведе до нашите привички“.[1] По време на завръщането си във Флоренция Лукреция се разболява сериозно и групата трябва да спре за няколко седмици във Фолиньо; оттук Беки информира сина ѝ Лоренцо подробно за еволюцията на болестта и възстановяването ѝ.[2]
От нейния епистоларий (общо 49 писма, написани между 1446 и 1478 г.) се запознаваме и със светския живот и забавите във Флоренция, както и с положението на флорентинките, които се радват на известна свобода. Съпругът ѝ Пиеро също ѝ дава задачата да се занимава с раздаването на милостиня на нуждаещите се, към която тя добавя някои печалби, произтичащи от нейния бизнес: покупка и продажба на земя, финансиране на търговци и занаятчии и др. Сред облагодетелстваните от нейните дарения са манастири на монахини, достойни жени без зестра или дребно духовенство. Тези дела са и една от причините за масовата подкрепа на партията на Медичите, която неведнъж се е оказвала ключова в тяхната семейно-политическа история. В едно от писмата на Лукреция е написаното, че това, което е добро за Флоренция и Тоскана, е добро и за сем. Медичи. В няколко писма до сина ѝ Лоренцо тя се застъпва за различни хора, които са се обърнали към нея за услуги. Освен това тя координира различни дейности, свързани с управлението на активите на Вилите на Медичите, транспортирането и продажбата на продуктите от имотите им, както и наемите на Медичите и нейните собствени активи в града, и полага лични усилия в закупуването на някои имоти. През тези години нотариуси, чиновници, власти, викарии също се обръщат към нея. Тя е информирана и за важни италиански политически събития, като смъртта на Галеацо Мария Сфорца през 1476 г. и заговора срещу Бона Савойска, а от Рим канцлерът Папино ди Артимино през 1480 г. я информира за развитието на средиземноморската политическа ситуация, за превземането на Отранто от страна на турците, за връщането им в Константинопол и за срещите между посланици и представители на Великите сили в Рим.[2]
Лукреция не е красавица: тя е късогледа и има „патешки" нос и лошо обоняние. Тези качества са наследени от сина ѝ Лоренцо.[3] Тя няма добро здраве и се нуждае от постоянни медицински грижи. За да възстанови силата си, прекарва много време извън града, в имения и в курорти със серни извори. Заедно с членовете на семейния кръг и децата си Лукреция често ходи до минералните извори на Петриоло, Бани ди Мачерето и Баньо а Морбо, за чието възстановяване допринася значително и където строи сграда за семейството. В писмо от сина си Лоренцо от 1467 г., изпратено до нея, докато е в Баньо а Морбо, той се надява, че термалните процедури ще ѝ помогнат.[2]
Тя поръчва на художника Филипо Липи за манастира на Камадолските монаси „Поклонението пред Младенеца Христос“, изписано около 1463 г.[4] На нея се дължи и Параклисът на посещението (Cappella della Visitazione) в Базиликата „Сан Лоренцо“ във Флоренция.
След смъртта на съпруга ѝ на 2 декември 1469 г. нейните представителни задължения в рамките на семейството и обществената ѝ роля се увеличават. Тя се посвещава до голяма степен на благотворителни дейности и инициативи, подпомогната в това от нотариуса Франческо ди Антонио Довици, и се присъединява към сина си Лоренцо в сложното управление на семейната политика.[2]
Умира на 54-годишна възраст през март 1482 г., няколко години след Заговора на Паци, в който тя твърдо е на страната на сина си Лоренцо и в който губи сина си Джулиано. Погребана е до съпруга ѝ Козимо в Базилика „Сан Лоренцо“ във Флоренция.
След смъртта ѝ различни автори я възхваляват, припомняйки за приятелството и уважението, на които се е радвала. Франческо да Кастильоне пише утешително послание (épitre) до сина ѝ Лоренцо Великолепни, а Уголино Верино съставя епиграма в нейна чест – Eulogium in obitu Lucretiae Tornabuonae.[5] В писмо до херцогиня Елеонора Арагонска Лоренцо Великолепни скърби за смъртта на „най-скъпата ми майка... От което оставам толкова неутешен, колкото Ваше превъзходителство може да си помисли, след като загубих не само майка си, но и единствено убежище за многото си беди и облекчение от много мъки", и в същия ден пише на Херцога на Есте: „Защо аз се чувствам толкова нещастен,колкото може да се каже, защото освен че загубих майка си, която, само като си я спомня, разбива сърцето ми, загубих и инструмент, който ме освободи от много усилия“.[6]
Творчество
Герардо ди Джовани, Ръкопис с произведение на Лукреция, сл. 1469 г.
Лукреция пише няколко сонета, които чете на известни поети, сравнявайки ги с техните творби. Точната датировка на тези произведения не е известна. Анджело Полициано ги описва като „лауди, сонети и тринарии“ и сам ги чете. Смята се, че тя започва да пише на религиозни теми около смъртта на съпруга си през 1469 г.[7]
Запазени са 5 нейни поетични творби на библейска тематика в октави и терцини: Storie Sacri за Йоан Кръстител, Юдит, Естир, Сузана и Тобия, 8 лауди (свещени химни към популярна музика) и 1 канцона на народен език, вдъхновена от произведенията на онези поети, които Лукреция и съпругът ѝ защитават. Единственият ѝ сонет е оцелял и е част от поетичен диалог – размяна на сонети между нея и поета Бернардо Белинчони. Най-малко две laudi са публикувани преди смъртта ѝ, а пет Storie Sacri – около 1482 г.
Тя е в приятелски отношения с хуманисти като поета Луиджи Пулчи и поета и писателя Анджело Полициано. По нейна поръчка Пулчи пише най-известната си поема „Морганте“.[8] Когато синът ѝ Джулиано умира през 1478 г., Пулчи ѝ изпраща елегия. И поетът Бернардо Белинчони ѝ предоставя творбите си и ѝ благодари, че му е изпратила едно от своите произведения.[9] Има контакти и с поета Микеле дел Джоганте, а секретарят и нотариусът на Медичите Джентиле Беки е възпитател на децата ѝ.[2] Полициано, който през 1478 г. е във Вилата на Медичите на Кафаджоло с младия Медичи, пише в известно писмо: „У дома съм до огъня в сабо и палто, бих ви изглеждал меланхоличен, ако ме видите... и не виждам и не чувам нищо, което да ме радва... Тук не намирам моята мона Лукреция в стаята, с която мога да изпусна парата, и умирам от скука“.[10] Лукреция също следи внимателно образованието и културното обучение на децата си.
Няколко писма, написани от Лукреция по време на престоя ѝ в Рим, са оцелели до наши дни. Те показват нейния търговски манталитет, когато трябва да намери жена за сина ѝ Лоренцо. Тя описва бъдещата си снаха Клариса Орсини с всички нейни силни и слаби страни на сина си, сякаш е пред сключването на търговско споразумение. На 23 март 1467 г. тя пише на съпруга си от Рим за Клариса: „Тя не е блондинка, защото тук няма блондинки: косата ѝ е червена и гъста. Лицето ѝ е доста кръгло, но ми харесва. Вратът е доста гъвкав, но сякаш тънък. Не успяхме да видим гърдите, защото те ходят тук пристегнати, но, очевидно, са добри.Ръката ѝ е дълга и тънка“.[11] От нейната кореспонденция са запазени общо 49 писма, написани през 1446 – 1478 г. Те описват ежедневието и празниците във Флоренция, информация за живота на флорентинките, които се радват на известна свобода.
Лукреция е първата жена в западната култура, която се занимава с биографиите на библейски герои и по-специално с женските фигури в Библията, които дори Бокачо в своя De mulieribus claris до голяма степен пренебрегва.[12]
Тя има богата библиотека с произведенията на Аристотел, Салустий, Птолемей[2] и „поетичната ѝ продукция със сигурност произтича от запознанството ѝ с поезията на кръга на Медичите“.[13]
Лукреция Торнабуони в изкуството и литературата
Има множество нейни портрети, оставени от най-добрите ренесансови художници, като например:
Доменико Гирландайо: „Раждане и именуване на Йоан Кръстител“ в Капела Торнабуони в Санта Мария Новела (Флоренция) – възрастна гостенка с бяло було на главата. До създаването на фреската е изминала една година от смъртта ѝ.
∞ 3 юни 1444 г. за Пиеро ди Козимо де Медичи „Подагрения“ (* 14 юни 1416, Флоренция, Флорентинска република; † 2 декември 1469, Флоренция, Флорентинска република), де факто господар на Флоренция от 1464 до 1469 г., син на Козимо де Медичи „Стария“ и Контесина де Барди. Двамата имат четирима сина (от които двама умират като бебета) и две или три дъщери:
Лукреция, известна като Нанина (* 14 февруари 1448, Флоренция; † 14 май 1493), ∞ 1466 за известния писател хуманистБернардо Ручелай, от когото има 5 деца.
Лоренцо Великолепни (* 1 януари 1449, Флоренция, Флорентинска република; † 8 април 1492, Вила „Медичи“ в Кареджи, Флоренция, Флорентинска република), наречен още Лоренцо Великолепни, е италиански държавник, банкер, де факто господар на Флоренция от 1469 г. до смъртта си и най-могъщият и ентусиазиран покровител на ренесансовата култура в Италия. Той също така е писател, меценат, поет и хуманист, както и един от най-значимите политици на Ренесанса, както заради това, че въплъщава идеала на хуманистичния принц, така и заради неговото много разумно и дипломатично управление на властта, ∞ за Клариса Орсини, от която има 10 деца.
Джулиано (* 28 октомври 1453, Флоренция; † 26 април 1478, Флоренция), убит по време на Заговора на Паци. Има извънбрачен син Джулио, който става папа Климент VII
син († като бебе)
син († като бебе)
Мария (* 1455, † март 1479), вероятно извънбрачна,[15] ∞ 1474 за Леонето де Роси, известен банкер, от когото има син – кардинал.
Пиеро Подагрения, съпруг
от ляво надясно: Лукреция (Нанина), Бианка и Мария, дъщери
Лоренцо Великолепни, син
Джулиано, син
Източници
Sacred Narratives by Lucrezia Tornabuoni. Edited and translated by Jane Tylus. University of Chicago Press, 2001
Robin, Diana Maury, Larsen, Anne R. and Levin, Carole (2007). Encyclopedia of women in the Renaissance: Italy, France, and England. ABC-CLIO, Inc.
Mary Bosanquet. Mother of the Magnificent: A Life of Lucrezia Tornabuoni. 1960.
Maria Grazia Pernis, Laurie Adam. Lucrezia Tornabuoni de' Medici and the Medici Family in the Fifteenth Century. Parergon, Vol. 24, Number 1, 2007. p. 224 – 226. и Pernis, Maria Grazia and Adams, Laurie (2006). Lucrezia Tornabuoni de' Medici and the Medici family in the fifteenth century. Peter Lang Publishing, Inc, New York.
Neil D. Thompson and Charles M. Hansen, „A Medieval Heritage: The Ancestry of Charles II, King of England“, The Genealogist, at 22 (2008): 105 – 06
Marcello Vannucci, Le donne di casa Medici, Newton Compton Editori, Roma 1999, 2006 ISBN 88-541-0526-0
Orsola Gori, TORNABUONI, Lucrezia, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 96, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2019.
.jpg)
.jpg)
