Мартин V
римски папа
Понтификат
Начало	11 ноември 1417 г.
Край	20 февруари 1431 г.
Предшественик	Григорий XII
Наследник	Евгений IV
Лична информация
Рождено име	Одоне Колона (фам.Колона)
Роден	1369 г. Генацано, близо до Рим, Папска държава
Починал	20 февруари 1431 г. (62 г.) Ватикана, Рим, Италия
Герб
Мартин V в Общомедия

Папа Мартин V (на латински: Martinus V), с рождено име Одоне Колона, е римският папа, с чийто избор окончателно приключва Западната Папска схизма.

Роденият около 1368 г. Одоне произхожда от влиятелното в Рим благородническо семейство Колона. Членовете на фамилията са издигани до високи аристократични санове, като братът на бъдещия папа – Джордано, получава титлите принц (княз) на Салерно и херцог на Веноза. Самият Одоне още като юноша е обявен за апостолически протонотарий и кариерата му бързо напредва във възходяща прогресия. Ръкоположен е за епископ на Урбино през 1390 г., а след 1405 г. вече носи кардиналска шапка, макар и само като кардинал-дякон, най-младшата кардиналска длъжност. Одоне Колона е посочен за делегат и представител на Александър V (антипапа) за изслушването на протестантския реформатор Ян Хус през 1410 г. Пътят отново среща Колона с Хус на събора в Констанц, когато последният е арестуван и екзекутиран като еретик, а кардиналът е номиниран и избран за новия папа Мартин V.

На 6 ноември 1417 година участниците в Констанцки събор в лицето на 23 кардинали и 30 представители на „християнските нации“ – Германия, Англия, Испания, Франция и Италия (Полша е причислена към германската нация) – единодушно изборат за папа 49-годишния кардинал Колона.^[1] Новоизбраният папа, нямащ висши санове, в течение на три дни е посветен последователно в дякон, свещеник и епископ, което е необходимо за придобиване на върховната власт в Църквата.

Новоизбраният глава на Римокатолическата църква започва понтификата си с надеждите на целия християнски свят да прекъсне разделението, изгнанието и срамните години за папската институция.

След тържествената коронация, без да дочака закриването на събора, Мартин V тръгва към Италия. Но пътят към Рим му отнема три години. Свободното встъпване в Рим е нужно да се купи от Джована II Неаполитанска, кралица на Неапол, която дълго търгува, и от самозвания кондотиер Брачио да Монтоне, който, ползвайки се от хаоса, завзема властта в папската държава. Самото влизане на Мартин V във Вечния град не носи триумфален характер: разрушени домове, пустеещи дворци и разграбени църкви свидетелстват за дълбокия упадък на изоставената от папите столица на християнството. Мартин V енергично се заема с възстановяването на града. Той много сдържано се отнася към решенията на завършилия Констанцки събор.^[1]

Той успява, като консолидира властта и икономическата стабилност на папството, но и за миг не демонстрира желание за промяна и диалог с реформаторите от Средна и Западна Европа – последователите на Хус и Джон Уиклиф. Той дори издава едикт (папска була) за преследването им, който дава началото на религиозните Хусистки войни.

Робството е обичайно явление в Европа, Африка и Азия по време на управлението на Мартин.^[2] През XV век настроенията в Европа все по-често се обръщат против поробването на християните и Църквата осъжда такава практика, но това не се разпространява над друговерците.

По мнението на историка Кит Бъртън, Мартин санкционира кръстоносния поход против Африка през 1418 г. и това е в съответствие с по-късната була (1441), за санкциониране на португалската търговия с африкански роби.^[3] През март 1425 е издадена була, която заплашва с отлъчване всеки християнски търговец на роби.^[4] През юни 1425 Мартин предава на анатема тези, които продават роби християни на мюсюлманите.^[2] Това само усилва търговията с африкански роби. Така Енрике Мореплавателя подарява на папата десет чернокожи роби.^[5] Мартин поддържа колониалната експанзия.

п б р Папи на Римокатолическата църква 1 век Петър Лин Анаклет I Климент I 2 век Еварист Александър I Сикст I Телесфор Хигин Пий I Аникет Сотер Елевтерий Виктор I 3 век Зефирин Каликст I Урбан I Понтиан Антер Фабиан Корнелий Луций I Стефан I Сикст II Дионисий Феликс I Евтихий Кай 4 век Марцелин Марцел I Евсевий Милтиад Силвестър I Марк Юлий I Либерий Дамас I Сириций 5 век Анастасий I Инокентий I Зосим Бонифаций I Целестин I Сикст III Лъв I Иларий Симплиций Феликс III Геласий I Анастасий II 6 век Симах Хормисд Йоан I Феликс IV Бонифаций II Йоан II Агапет I Силверий Вигилий Пелагий I Йоан III Бенедикт I Пелагий II 7 век Григорий I Сабиниан Бонифаций III Бонифаций IV Адеодат I Бонифаций V Хонорий I Северин Йоан IV Теодор I Мартин I Евгений I Виталиан Адеодат II Доний Агатон Лъв II Бенедикт II Йоан V Конон Сергий I 8 век Йоан VI Йоан VII Сисиний Константин Григорий II Григорий III Захарий Стефан II Стефан III Павел I Стефан IV Адриан I 9 век Лъв III Стефан V Пасхалий I Евгений II Валентин Григорий IV Сергий II Лъв IV Бенедикт III Николай I Адриан II Йоан VIII Марин I Адриан III Стефан VI Формоза Бонифаций VI Стефан VII Роман Теодор II Йоан IX 10 век Бенедикт IV Лъв V Сергий III Анастасий III Ландон Йоан X Лъв VI Стефан VIII Йоан XI Лъв VII Стефан IX Марин II Агапет II Йоан XII Бенедикт V Лъв VIII Йоан XIII Бенедикт VI Бенедикт VII Йоан XIV Йоан XV Григорий V 11 век Силвестър II Йоан XVII Йоан XVIII Сергий IV Бенедикт VIII Йоан XIX Бенедикт IX Силвестър III Бенедикт IX Григорий VI Климент II Бенедикт IX Дамас II Лъв IX Виктор II Стефан X Николай II Александър II Григорий VII Виктор III Урбан II 12 век Паскалий II Геласий II Каликст II Хонорий II Инокентий II Целестин II Луций II Евгений III Анастасий IV Адриан IV Александър III Луций III Урбан III Григорий VIII Климент III Целестин III 13 век Инокентий III Хонорий III Григорий IX Целестин IV Инокентий IV Александър IV Урбан IV Климент IV Григорий X Инокентий V Адриан V Йоан XXI Николай III Мартин IV Хонорий IV Николай IV Целестин V 14 век Бонифаций VIII Бенедикт XI Климент V Йоан XXII Бенедикт XII Климент VI Инокентий VI Урбан V Григорий XI Урбан VI 15 век Бонифаций IX Инокентий VII Григорий XII Мартин V Евгений IV Николай V Каликст III Пий II Павел II Сикст IV Инокентий VIII 16 век Александър VI Пий III Юлий II Лъв X Адриан VI Климент VII Павел III Юлий III Марцел II Павел IV Пий IV Пий V Григорий XIII Сикст V Урбан VII Григорий XIV Инокентий IX 17 век Климент VIII Лъв XI Павел V Григорий XV Урбан VIII Инокентий X Александър VII Климент IX Климент X Инокентий XI Александър VIII Инокентий XII 18 век Климент XI Инокентий XIII Бенедикт XIII Климент XII Бенедикт XIV Климент XIII Климент XIV Пий VI 19 век Пий VII Лъв XII Пий VIII Григорий XVI Пий IX Лъв XIII 20 век Пий X Бенедикт XV Пий XI Пий XII Йоан XXIII Павел VI Йоан Павел I Йоан Павел II 21 век Бенедикт XVI Франциск Списъкът е съставен по векове, според началната дата на папския понтификат (вж.: Графичен списък, Канонизирани папи)

Нормативен контрол BNE BNF CiNii FAST GND HDS ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NKC PLWABN ICCU LIBRIS IdRef VIAF