Бъдещият папа е роден във Валерия, централна Италия, син на Йоханес, „лекар, марсиканец от провинцията и града Валерия“.[1] Бонифаций IV e осветен като папа през 608 година, на 25 август или 15 септември. Умира на 8 май или 25 май615 година.[1]
Получава разрешение от император Фока да превърне построения в края на I век пр.н.е. храм в чест на всички богове – Пантеона (Рим) в християнска църква „Св. Дева Мария и Св. Мъченици“. Така той става първият езически храм, който започва да се използва за християнскибогослужения. Двадесет и осем коли, натоварени със свети мощи, извадени от катакомбите на храма, са поставени в порфирен басейн под олтара. [1]
Бонифаций IV превръща собствения си дом в манастир, където той се оттегля и умира. Първоначално е погребан в църквата Свети Петър. Останките му са премествани три пъти – през X или XI век, в края на XIII век по времето на Бонифаций VIII и отново в катедралата Свети Петър на 12 октомври1603 година.[1]