Мария Анна Саксонска (1728 – 1797)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария Анна Саксонска.
Мария Анна Саксонска
курфюрстина на Бавария
Родена
Мария Анна София Сабина Ангела Франциска Ксаферия, принцеса на Полша и Саксония
Починала
ПогребанаТеатинска църква, Мюнхен, Федерална република Германия
РелигияКатолическа църква
Управление
Период1747 – 1777
Други титлипринцеса на Полша и Саксония
Семейство
РодВетини
БащаАвгуст III
МайкаМария Йозефа Австрийска
Братя/сестриКарл Саксонски
Клеменс Венцеслаус Саксонски
Фридрих Христиан
Франц Ксавер Саксонски
Мария Жозефа Саксонска
Мария-Амалия Саксонска
СъпругМаксимилиан III Йозеф (9 юли 1747 – 30 декември 1777)
Мария Анна Саксонска в Общомедия

Мария Анна София Сабина Ангела Франциска Ксаферия, принцеса на Полша и Саксония (на немски: Maria Anna Sophie Sabina Angela Franziska Xaveria, Prinzessin von Polen und Sachsen; * 29 август 1728, Дрезденски замък-резиденция; † 17 февруари 1797, Мюнхен) от династията на Албертинските Ветини, е принцеса на Полша и Саксония и чрез женитба курфюрстиня на Бавария (1747 – 1777).

Биография

Мария Анна Саксонска като богинята Дияна, 1746, преди нейната женитба

Дъщеря е на крал Фридрих Август II, курфюрст на Саксония и крал на Полша (като Август III), и неговата съпруга ерцхерцогиня Мария Йозефа от Австрия, дъщеря на император Йозеф I.

Мария Анна се омъжва на 9 юли 1747 г. в Мюнхен за Максимилиан III Йозеф (1727 – 1777) от княжеския род Вителсбахи, курфюрст на Бавария от 20 януари 1745, син на император Карл VII Албрехт. Двамата нямат деца.

През 1747 г. Максимилиан III основава Нюрнбергската порцеланова манифактура. Той е музикален и композира и заради разходите отказва да назначи Моцарт. Като вдовишка резиденция тя избира след неговата смърт дворец Фюрстенрид при Мюнхен.

Мария Анна умира на 68-годишна възраст. Погребана е в Театинската църква в Мюнхен. Нейното сърце е погребано в Гнаденкапелата на Алтьотинг.

Източници

  • Josef H. Biller, Hans-Peter Rasp: München Kunst & Kultur. Stadtführer und Handbuch. Ludwig, München 2003, ISBN 3-7787-5125-5, S. 422.
  • Helmut Gajic (Red.): Die großen Dynastien. Karl Müller Verlag, Erlangen 1996, ISBN 3-86070-561-X.
  • Hans Rall, Marga Rall: Die Wittelsbacher in Lebensbildern. Styria u. a., Graz u. a. 1986, ISBN 3-222-11669-5 (Hugendubel, Kreuzlingen 2000, ISBN 3-7205-2103-6).