Той е единствен син и наследник на маркграф Лотар-Удо I († 7 ноември 1057) и Аделхайд фон Райнфелден, вероятно дъщеря на граф Куно фон Оенинген.
Той е против роднините му от род Билунги и против архиепископАдалберт от Бремен, който има голямо влияние над още малолетния крал Хайнрих IV и иска да увеличи територията на архиепископство Бремен с други малки графства. Адалберт получава през 1063 г. Графство Щаде на Долна Елба и Долен Везер. Лотар Удо II започва военни действия против Билунгите. През 1066 г. той си взема обратно териториите. През 1068 г. Удо II получава и Маркграфство Цайц.
Между 1068 и 1069 г. той тръгва с крал Хайнрих IV на безуспешен поход против славянските лютичи на Елба. През 1071 г. той участва в заговора на князете в Бардовик. Удо участва от 1073 г. в Саксонската война на страната на въстаналия баварски херцог Ото II от Нортхайм в Саксония против Хайнрих IV.
През 1075 г. той участва на страната на саксите в битката при Хомбург на Унструт (на 9 юни 1075), където са победени. Скоро след загубата Удо се разбира с краля и чрез даване на един от синовете му като заложник не е затворен. Заедно с архиепископ Лимар той е посредник в преговорите между Хайнрих IV и въстаналите князе.
След неговата смърт през 1082 г. Удо е наследен в маркграфството от сина му Хайнрих I Дългия.
Richard G. Hucke: Die Grafen von Stade 900 – 1144. Genealogie, politische Stellung, Comitat und Allodialbesitz der sächsischen Udonen. Diss. Kiel, Stade 1956 mit umfassenden Nachweisen der Quellen und älteren Literatur.
Europaische Stammtafeln: Stammtafeln zur Geschichte der europaischen Staaten. VIII (1980) Tafel 133
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXIX, Tafel 146.
