Кюстенджа

За града в Германия вижте Констанц.
Кюстенджа
Constanța
— град —
Знаме
      
Герб
Старото казино, символ на града
Старото казино, символ на града
44.1733° с. ш. 28.6383° и. д.
Кюстенджа
Страна Румъния
ОкръгКюстенджа
Площ124,89 km²
Надм. височина25 m
Население263 707 души (1 декември 2021 г.)
Пощенски код900003–900746
Телефонен код241
Официален сайтwww.primaria-constanta.ro
Кюстенджа в Общомедия

Кюстѐнджа[1][2][3][4] (на румънски: Constanța, Констанца; на турски: Köstence, Кьостендже) или Конста̀нца е град в Северна Добруджа, административен център на окръг Кюстенджа, най-големият град в Добруджа и най-голямото румънско пристанище. Населението му е около 283 872 души към 2011 г. [5], с което е на пето място по големина в страната.

Музеят в Кюстенджа

География

Разположен е на площ 124,89 km² в югоизточната част на страната, заобиколен от Добруджанското плато и Черно море. Плажната ивица на града е с дължина 13 km, а кварталът Мамая е най-големият и най-модерен румънски морски курорт, възползващ се и от минералните извори в района. Климатът е влажен умереноконтинентален, с топло лято, мека зима и равномерно разпределение на валежите през годината.

Кюстендженска метрополия

Метрополия Кюстенджа е създадена през 2007 г. и включва община Кюстенджа, градовете Нъводари, Овидиу, Ефорие, Мурфатлар, Текиргьол и осемте кметства: Михаил Когълничану, Кумпена, Валу луй Траян, Лумина, Тузла, Аджиджа, Корбу и Поарта Алба. Тя е с население от 425 916 и заема зона, съставляваща 63% от окръг Кюстенджа.[6]

  Кюстенджа 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 18,3 24,5 30,8 31,9 36,9 36,9 38,5 36,8 34,8 31,0 26,5 21,0 38,5
Средни максимални температури (°C) 3,7 4,9 8,1 13,8 19,3 23,8 25,9 25,8 22,4 17,0 11,6 6,4 15,2
Средни температури (°C) 0,5 1,6 4,6 9,9 15,5 20,0 22,0 21,8 18,3 13,1 8,0 3,2 11,5
Средни минимални температури (°C) −2,3 −1 2,1 6,9 12,1 16,2 18,0 17,9 14,6 9,8 5,0 0,5 8,3
Абсолютни минимални температури (°C) −24,7 −25 −12,8 −4,5 1,8 6,4 7,6 8,0 1,0 −12,4 −11,7 −18,6 −25
Средни месечни валежи (mm) 30 29 26 30 38 40 30 33 29 31 42 38 396
Източник: weather.gov.hk,[7] (екстремуми 1901 – 2000)[8] NOAA (сняг)[9]

История

Кюстенджа се смята за най-стария непрекъснато обитаван град в днешна Румъния. Той е основан в началото на VI век пр.н.е. при Великата гръцка колонизация от заселници от малоазиатския град Милет и първоначално носи името Томи. Селището придобива статут на полис едва през IV век пр.н.е. Пристанището е използвано от гърците за търговия с местното население – гети, скити и келти, което води до разцвет на Томи през III век пр.н.е. Дълго време доминиран от Одриското царство, през 29 година пр.н.е. градът е завладян от римляните. Тук прекарва в изгнание последните осем години от живота си известният римски поет Овидий, описващ града като разорено от войните и културно изостанало селище на края на империята. Томи става важен християнски център, като разпространението на православието в региона се приписва на свети апостол Андрей.

Първоначално част от римската провинция Мизия, след реформите на Диоклециан Томи става център на провинция Малка Скития. Малко по-късно градът получава името Констанция, дадено му от император Константин I Велики в чест на неговата полусестра Констанция. В края на VI век градът е обсаждан от аварите, а след това става част от Първата и Втората българска държава. През XIV век Констанца е в границите на Добруджанското деспотство, а около 1419 година е присъединен към Османската империя.

Българската църква и училище в Кюстенджа, началото на 20 век

По време на Кримската война, през пролетта на 1854 година в Кюстенджа е извършено клане от башибозуци над местни жители. Две оцелели български момчета са спасени от британски кораб и по искане на кралица Виктория отведени в Англия.[10][11]

След края на войната на около 25 мили от Кюстенджа е основан нов град с име „Меджидие“, в който са заселени татари от Русия. За няколко седмици в Кюстенджа пристигат около 18 000 татари, от където са закарани с влак до Черна вода и оттам разпределени в различни райони. Местната търговия в Кюстенджа бързо минава в техни ръце.[12]

През 1860 година е изградена железопътна линия, свързваща Кюстенджа с град Черна вода на река Дунав.[13] В строежа ѝ участват английски работници.[14]

Още с учредяването на Българската екзархия през 1870 година градът е част от нея. След Руско-турската война от 1877 – 1878 година Кюстенджа, заедно с цяла Северна Добруджа, става част от Румъния. Градът се превръща в главно морско пристанище на страната и основен транзитен пункт за румънския износ. В 1889 година е построена внушителна българска църква (на днешната Strada Razoarelor при Strada Izvor) до българското училище (Şonţu Gheorghe Maior 7). След изграждането на моста при Черна вода през 1895 година Кюстенджа се свързва с румънската железопътна мрежа, по същото време се открива редовна линия до Цариград.

През следващите години румънските правителства взимат сериозни мерки за колонизация на региона, заселвайки го с румънци от всички краища на страната, за да изменят съотношението в етническия състав на населението, което дотогава е съставено в преобладаващата си част от българи, турци и татари. [15] Според Географския речник на Ж. Чанков през 1879 година Кюстенджа има около 5000 жители, като румънци няма. Към 1918 година населението на града наброява над 25 000 души, от които една трета румънци, а останалите са българи, турци, евреи, гърци и други. Чанков описва Кюстенджа като богат и многолюден град, с голямо политическо и стопанско значение. По време на Първата световна война градът се дели на стара и нова част.

„ Новата част на града е модерна – широки улици, с хубави хотели и магазини, паркове и булеварди, но старата част има ориенталски тип. [16] “

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Кюстенджа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17] През Първата световна война, на 22 октомври 1916 година, Кюстенджа е завзета от български, германски и османски войски. Съгласно нератифицирания от Румъния Букурещки договор от 1918 година градът остава в частта от Добруджа, поставена под съвместен контрол на Централните сили, но след капитулацията на България през септември 1918 година Румъния си връща контрола над областта.

През междувоенния период Кюстенджа продължава да се разраства като търговски център и през 1930-те години над половината от румънския износ преминава през неговото пристанище. Крайовската спогодба от 1940 година, с която Румъния отстъпва на България Южна Добруджа, предвижда и обмен на население, като част от българите от Кюстенджа се преселват в България. По време на Втората световна война Кюстенджа и най-вече нейното пристанище е тежко засегнато от масивни англо-американски бомбардировки.

Население

В метрополиса на Констанца живеят 387 593 души.[5]

Пристанището е по-голямо от варненското и бургаското, взети заедно
Етнос 1853[18] 1896[19] 1912[20] 2002[21] 2011[5]
Всичко 5204 10 419 27 201 310 471 283 872
Румънци 279 (5,4%) 2519 (24,1%) 15 663 (57,6%) 286 332 (92,2%) 235 925 (83,11%)
Татари 1853 (35,6%) 2202 (21,1%) 277 (1%) 8724 (2,8%) 7367 (2,6%)
Турци 104 (2,0%) 2451 (9%) 9018 (2,9%) 6525 (2,3%)
Гърци 1542 (29,6%) 2460 (23,6%) 3170 (11,6%) 546 (0,17%) 231 (0,08%)
Българи 342 (6,5%) 1060 (10,1%) 940 (3,4%) 48 (0,01%) 18 (0,01%)
Евреи 344 (6,6%) 855 (8,2%) 1266 (4,6%) 44 (0,01%) 31 (0,01%)
Цигани 127 (2,5%) - - 2962 (0,97%) 2225 (0,78%)

Икономика

Кюстенджа е важен пристанищен град, както и популярна туристическа дестинация.

В града се намира пристанище Кюстенджа, най-голямото в страната на Черно море със своите 3182 ha (суша и акватория). Летището на града е в близкото селище Българи, с днешно име Михаил Когълничану.

Спорт

Известни личности

Родени в Кюстенджа
  • Александър Огнянов (1884 – 1953), български политик
  • Александър Стефанов Катров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[22][23][24]
  • Васил Белев Генов, български комунист, роден в 13 януари 1913 година, в СССР от 1934 година, арестуван в 1936 година, загинал в 1938 година, посмъртно реабилитиран с постановление на Военния трибунал на Уралския военен окръг, 15 април 1958 година[25]
  • Георги Марков (1878 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[26]
  • Иван Пенаков (1883 – 1971), български общественик
  • Йосиф Хаджистоянов (1880 – ?), български строителен инженер и архитект
  • Коста Списаревски (1882 – 1953), български дипломат
  • Ненчо Вълчев (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[27]
  • Николай Николаев (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета, четата на Борис Илиев[28]
  • Петър Огнянов (1845 – 1933), български общественик
  • Сава Огнянов (1876 – 1933), български актьор
  • Стоян Милошев (1881 – след 1943), български банкер[29]
  • Желязко Райнов, автор на румънско-български и българско-румънски речници и изследвания (БАН)(? – София, 90-те год.20 век)
  • Андреа Баника (р. 1978), румънска певица
  • Елена Бъсеску (р. 1980), румънски политик
  • Симона Халеп (р. 1991), румънска тенисистка
  • Дориан Попа (р.1988), румънски певец
  • Александра Стан (р.1989), румънска певица
  • Себастиан Стан (р.1982), американски актьор, най-известен с ролята си на Бъки Барнс във филмите на Марвел.
Починали в Кюстенджа
Други

Владимир Григоров Радев (Тулча, 60-те години на 19 в. – Загреб, среда на 20 в.) – кмет на Кюстенджа (1916 – 1917)

Други

На Кюстенджа е наречена улица в квартал „Лагера“ в София (Карта).

Бележки

  1. ↑ Енциклопедия на братя Данчови, 1936 г.
  2. ↑ Енциклопедия България, Том 2, БАН, София, 1982, стр. 690
  3. ↑ Наредба№6, Глава 2, Чл. 15. (1)
  4. ↑ Голяма енциклопедия България, Том 7, БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012, стр. 2539.
  5. ↑ а б в ((ro)) Populatia stabila dupa etnie – judete, municipii, orase, comune Архив на оригинала от 2016-01-18 в Wayback Machine.
  6. ↑ "Anuarul statistic al județului Constanța" – 1986, Direcția Județeana de Statistică Constanța
  7. ↑ Climatological Information for Constanta, Romania // Hong Kong Observatory. Архивиран от оригинала на 2015-02-05. Посетен на 31 октомври 2012.
  8. ↑ AIR TEMPERATURE (monthly and yearly absolute maximum and absolute minimum) // Romanian Statistical Yearbook: Geography, Meteorology, and Environment. Romanian National Statistic Institute, 2007. Посетен на 2 ноември 2012.
  9. ↑ Constanta Climate Normals 1961 – 1990 // National Oceanic and Atmospheric Administration. Посетен на 20 октомври 2013.
  10. ↑ Кръстев, Любомир. Войната на Палмерстън. Великобритания, Кримската война и балансът на силите, София, 2022, с. 122-123.
  11. ↑ Ангелов, Атанас. За българските сираци на кралица Виктория от времето на Кримската война, morskivestnik.com, посетен на 3 ноември 2023 г.
  12. ↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 150 – 155.
  13. ↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 68 – 69.
  14. ↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 111.
  15. ↑ Научна експедиция в Добруджа 1917
  16. ↑ Чанков, Ж. Географски речник на България, Македония, Добруджа и Поморавия, София 1918, с. 173
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 857.
  18. ↑ Robert Stănciugel и Liliana Monica Bălașa, Dobrogea în Secolele VII-XIX. Evoluție istorică, Букурещ, 2005; с. 202
  19. ↑ Lucian Boia, History and Myth in Romanian Consciousness, Central European University Press, 2001, с. 182
  20. ↑ Ioan N Roman, La population de la Dobrogea d'après le recensement du 1er janvier 1913 в La Dobrogea Roumaine, Букурещ, 1919
  21. ↑ ((ro)) Structura Etno-demografică a României
  22. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 218, л. 2
  23. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 70
  24. ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 97-98
  25. ↑ Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 426.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 133.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 495.
  29. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 121.

Външни препратки

Политика
Образование
Музеи
Транспорт
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „Румъния“         Портал „Румъния“    

Read other articles:

Pantun Melayu

Pantun Melayu PengarangMahyudin Almudra dan Tenas EfendyJudul asliPantun MelayuPenerjemahMahyudin Al MudraIlustratorMahyudin Al MudraNegaraIndonesiaBahasaBahasa IndonesiaGenrePantun MelayuPenerbitAdicita Karya Nusa, YogyakartaTanggal terbittahun 2005Jenis mediakertas HVS (Berwarna)Halaman36 lembarISBNISBN 979-9246-29-6 Pantun Melayu merupakan sebuah Buku yang berisi pantun-pantun Melayu pilihan, antara lain pantun tentang agama, budi pekerti, kejujuran, menghormati kedua orang ...

 

 

List of active separatist movements in South America

This is a list of currently active separatist movements in South America. Separatism includes autonomism and secessionism. Criteria What is and is not considered an autonomist or secessionist movement is sometimes contentious. Entries on this list must meet three criteria: They are active movements with active members. They are seeking greater autonomy or self-determination for a geographic region (as opposed to personal autonomy). They are citizens/people of the conflict area and do not com...

 

 

Dalian

Dalian 大连市Kota sub-provinsiSearah jarum jam dari atas: Pemadangan Dalian (Qingniwa CBD), Citibank di Zhongshan Square, Dalian International Conference Center, Tiaoyue Bridge di Xinghai SquareLokasi kota Dalian di LiaoningNegara TiongkokProvinsiLiaoningDitempati1899– Pemindahan kedaulatan kepada Jepang (Perjanjian Shimonoseki)17 April 1895– Pendudukan Rusia– Pendudukan Jepang3 Maret 1898 – 2 Januari 19051905 – 15 Agustus 1945– Penyerahan kedaulatan kepada China16 April ...

The Firm, Inc.

Artist and talent management company The Firm, Inc.Company typePrivateIndustryEntertainmentFounded1997Defunct2008HeadquartersSanta Monica, CaliforniaKey peopleJeff KwatinetzProductsFilm productionTelevision productionTalent management The Firm was a film and television production and talent management company based in Santa Monica, California. Established in 1997, it ceased operations in November 2008 and was relaunched by its founder, Jeff Kwatinetz, in August 2015. The Firm's divisions also...

 

 

Flegmatik

Artikel ini sebatang kara, artinya tidak ada artikel lain yang memiliki pranala balik ke halaman ini.Bantulah menambah pranala ke artikel ini dari artikel yang berhubungan atau coba peralatan pencari pranala.Tag ini diberikan pada Januari 2016. Flegmatik merupakan satu dari empat tipe kepribadia menurut Hipokrates selain Kolerik, Melankolik, dan Sanguin Flegmatik adalah salah satu dari empat tipe perwatakan manusia atau tempramen menurut teori Hipokrates.[1] Hipokrates mengemukaan bah...

 

 

Serie D 2019-2020

Disambiguazione – Se stai cercando altri significati, vedi Serie D 2019-2020 (disambigua). Serie D 2019-2020 Competizione Serie D Sport Calcio Edizione 72ª Organizzatore Lega Nazionale DilettantiDipartimento Interregionale Date dal 1º settembre 2019al 23 febbraio 2020 Luogo  Italia Partecipanti 166 Formula 9 gironi con play-off e play-out Sito web http://seried.lnd.it/it/serie-d Risultati Vincitore Non assegnato Promozioni (alle squadre scritte in corsivo è stata succ.te re...

Provinsi Siirt

Siirt province Siirt iliProvince of TurkeyLocation of Siirt Province in TurkeyCountryTurkeyRegionSoutheast AnatoliaElectoral districtSiirtLuas • Total5,406 km2 (2,087 sq mi)Populasi (2010-12-31)[1] • Total300.695 • Kepadatan56,000/km2 (140,000/sq mi)Kode area telepon0484Pelat kendaraan56Situs websiirt.gov.tr Siirt (Turki: Siirt ili, bahasa Kurdi: Parêzgeha Sêrt) adalah sebuah provinsi Turki. Catatan ^ Turkish Stati...

 

 

Fudbalski Klub Belasica

Questa voce sull'argomento società calcistiche macedoni è solo un abbozzo. Contribuisci a migliorarla secondo le convenzioni di Wikipedia. F.K. BelasicaCalcio Segni distintivi Uniformi di gara Casa Trasferta Colori sociali Azzurro-bianco Dati societari Città Strumica Nazione  Macedonia del Nord Confederazione UEFA Federazione FFM Campionato Vtora liga Fondazione 1922 Presidente Vanco Takovski Allenatore Vane Milkov Stadio Blagoj Istatov(8 000 posti) Sito web www.belasica.com.mk ...

 

 

1967 Himachal Pradesh Legislative Assembly election

Legislative Assembly election in Himachal Pradesh, India 1967 Himachal Pradesh Legislative Assembly election ← 1952 21 February 1967 1972 → All 60 seats in the Himachal Pradesh Legislative Assembly31 seats needed for a majorityRegistered1,582,103   Majority party Minority party   Leader Yashwant Singh Parmar Party INC ABJS Leader's seat Rainka Seats won 34 7 Popular vote 53.24% 7.75% CM before election Yashwant Singh Parmar INC Elected CM Yashwan...

B

  此條目介紹的是拉丁字母中的第2个字母。关于其他用法，请见「B (消歧义)」。   提示：此条目页的主题不是希腊字母Β、西里尔字母В、Б、Ъ、Ь或德语字母ẞ、ß。 BB b(见下)用法書寫系統拉丁字母英文字母ISO基本拉丁字母（英语：ISO basic Latin alphabet）类型全音素文字相关所属語言拉丁语读音方法 [b][p][ɓ](适应变体)Unicode编码U+0042, U+0062字母顺位2数值 2歷史發...

 

 

List of UEFA Cup Winners' Cup finals

Football tournamentList of UEFA Cup Winners' Cup finalsFounded1960Abolished1999RegionEurope (UEFA)Number of teams32 (first round)2 (finalists)Last champions Lazio(1st title)Most successful team(s) Barcelona(4 titles) The UEFA Cup Winners' Cup (called European Cup Winners' Cup prior to 1994–95) was a seasonal association football competition contested between member associations of European football's governing body, the Union of European Football Associations (UEFA). It was open to win...

 

 

Norwegian School of Sport Sciences

University Norwegian School of Sport SciencesNorges idrettshøgskoleNorwegian School of Sport Sciences campusTypePublic UniversityEstablished1968RectorKari BøLocationOslo, NorwayWebsitewww.nih.no The Norwegian School of Sport Sciences (Norwegian: Norges idrettshøgskole, NIH) is a public university located at Sognsvann in Oslo, Norway. It has the national responsibility for education and research related within sport sciences. It provides education at the Bachelor, Master and Doctorate level...

Siw Malmkvist

Siw MalmkvistSiw Malmkvist le 6 février 1961.BiographieNaissance 31 décembre 1936 (87 ans)LandskronaNationalité suédoiseActivités Schlager singer, actricePériode d'activité depuis 1957Conjoints Lasse Mårtenson (de 1963 à 1969)Fredrik Ohlsson (en) (depuis 1971)Autres informationsPersonne liée Lill-Babs (collègue)Genre artistique SchlagerSite web (de + sv) www.siw-malmkvist.deDistinction Årets landskronit (d) (2003)modifier - modifier le code - modifier Wikidata ...

 

 

Heerde

Questa voce sull'argomento centri abitati dei Paesi Bassi è solo un abbozzo. Contribuisci a migliorarla secondo le convenzioni di Wikipedia. Segui i suggerimenti del progetto di riferimento. Heerdecomune Heerde – Veduta LocalizzazioneStato Paesi Bassi Provincia Gheldria AmministrazioneCapoluogoHeerde TerritorioCoordinatedel capoluogo52°24′00″N 6°04′00.12″E / 52.4°N 6.0667°E52.4; 6.0667 (Heerde)Coordinate: 52°24′00″N 6°04′00.12″E࿯...

 

 

Lago Vittoria

Disambiguazione – Se stai cercando altri significati, vedi Lago Vittoria (disambigua). Lago VittoriaIl lago Vittoria, e la sua divisione territoriale.Stati Tanzania Uganda Kenya Coordinate2°03′S 33°04′E / 2.05°S 33.066667°E-2.05; 33.066667Coordinate: 2°03′S 33°04′E / 2.05°S 33.066667°E-2.05; 33.066667 Altitudine1 133 m s.l.m. DimensioniSuperficie68 870 km² Lunghezza337 km Larghezza240 km Prof...

Bièvres, Essonne

Peta infrastruktur dan tata guna lahan di Komune Bièvres.  = Kawasan perkotaan  = Lahan subur  = Padang rumput  = Lahan pertanaman campuran  = Hutan  = Vegetasi perdu  = Lahan basah  = Anak sungaiBièvres, EssonneNegaraPrancisArondisemenPalaiseauKantonBièvres (ibukota)AntarkomuneCC du Grand ParcKode INSEE/pos91064 /  Bièvres merupakan sebuah kota dan komune di département Essonne, di region Île-de-France di Prancis. Demografi Menurut sensus 19...

 

 

Raw bar

Raw oysters on the half-shell served with cocktail sauce and mignonette sauce A raw bar is a small restaurant or a bar within a restaurant where live shellfish are shucked and served.[1] Raw bars typically offer a variety of raw and cooked seafood and shellfish that is served cold. Seafood-based dishes may also be offered, and additional, non-seafood foods may also be part of the fare. Raw bars may offer alcoholic beverages such as oyster shooters, as well as wine and sake that is pai...

 

 

Steven Grossman (politician)

American politician Steve GrossmanGrossman in 201457th Treasurer and Receiver-General of MassachusettsIn officeJanuary 17, 2011 – January 21, 2015GovernorDeval PatrickPreceded byTim CahillSucceeded byDeb GoldbergNational Chair of the Democratic National CommitteeIn officeJanuary 21, 1997 – January 22, 1999Serving with Roy Romer (General Chair)Preceded byDonald FowlerSucceeded byJoe AndrewChair of the Massachusetts Democratic PartyIn office1991–1993Preceded byCh...

Fort Tilden

Historic military installation in Queens, New York This article is about the former military installation. For the 2014 film, see Fort Tilden (film). Fort TildenPart of Harbor Defenses of Southern New YorkQueens, New York View of the abandoned fort in June 2020Type Coastal defense fort (1917–1948) Antiaircraft gun and missile site (1950–1970s) Army Reserve Post (1960s–1995) Site informationControlled byU.S. ArmySite historyBuilt1917–1924In use1917–1995 Fort Tilden Historic...

 

 

2023–24 Loyola Ramblers women's basketball team

American college basketball season 2023–24 Loyola Ramblers women's basketballConferenceAtlantic 10 ConferenceRecord15–16 (8–10 A–10)Head coachAllison Guth (2nd season)Assistant coaches Marsha Frese Jordan McCann Simon Harris Jenna Rubino-McCormick Chanise Jenkins Home arenaJoseph J. Gentile ArenaSeasons← 2022–232024–25 → 2023–24 Atlantic 10 women's basketball standings vte Conf Overall Team W   L   PCT W   L   PCT Richmond † ...