„Кент“ HMS Kent
Броненосният крайцер „Кент“ през 1903 г.
Флаг	Великобритания
Клас и тип	Броненосен крайцер от типа „Кент“
Производител	Portsmouth Royal Dockyard в Портсмът, Великобритания
Служба
Заложен	6 февруари 1900 г.
Спуснат на вода	6 март 1901 г.
Влиза в строй	1 октомври 1903 г.
Изведен от експлоатация	утилизиран през 1920 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	10 000 t (нормална)
Дължина	141,3 m
Дължина между перпендикулярите	134,1 m
Ширина	20,12 m
Газене	7,62 m
Броня	на борда: 51 – 102 mm; на палубата: 20 – 51 mm; траверси: 127 mm; на кулите: 127 mm; каземати: 51 – 102 mm; барбети: 127 mm на бойната рубка: 254 mm
Задвижване	2 парни машини с тройно разширение; 31 водотръбни котли Belleville
Мощност	22 000 к.с. (16,3 МВ) (проектна); 22 219 к.с. на изпитанията
Движител	2 гребни винта
Скорост	23 възела (42,6 km/h) 22,7 възела на мерната миля
Далечина на плаване	6600 морски мили на 10 възела ход
Екипаж	678 души
Кръстен в чест на:	графството Кент
Въоръжение
Артилерия	2×2 152 mm; 10×1 152 mm; 10×1 76 mm; 3×1 47 mm
Торпедно въоръжение	2×1 457 mm ТА[1]
„Кент“ в Общомедия

Кент (на английски: HMS Kent, Кораб на Негово Величество „Кент“) е броненосен крайцер, главен кораб на едноимения проект, който е най-голямата серия броненосни крайцери в света. Те са построени за Кралския флот на Великобритания в началото на 20 век. Заложен е на 6 февруари 1900 г. в Портсмът. Спуснат на вода на 6 март 1901 г. Влиза в строй на 1 октомври 1903 г. Участва в Първата световна война.

2 парни машини с тройно разширение, 31 котела „Белвил“. Запас въглища: нормален 1600 дълги тона.

Бронята с дебелина 102 мм и нагоре е круповски тип корабна броня, по-тънката броня е стоманоникелова. Схемата на брониране повторя предходния тип, но дебелината е намалена. Главният брониран пояс, с дължина 73 м, е с дебелина 102 мм, а отзад е затворен от бронирана траверса с дебелина 127 мм. В носовата част има броневи пояс с дебелина 51 мм. Бронираната палуба има дебелина 19…25 мм, а от кърмовата траверса към кърмата те представлява черупка и нейната дебелина съставлява 51 мм. Дебелината на бронята на кулите съставлява 127 мм, дебелината на бронята на казематите е от 102 до 51 мм, а на бойната рубка – 254 мм. Като цяло защитата може надеждно да защити кораба само от 102 – 127 мм снаряди, като в същото време 138 – 152 мм бронебойни снаряди представляват определена опасност^[2].

Главен калибър от 14 броя 152 мм оръдия Mk VII, които са разположени в двуоръдейни кули (по една на носа и кърмата) и в каземати. Кулите страдат от ненадеждно електрооборудване, къси съединения, заливани са от вода, тесни са и са задимени. В резултат на всичко това скорострелността на двата ствола в кулата е под скорострелността на едно оръдие, поставено открито. Поставянето на двата ствола в една люлка води до голямо разсейване. Проблемът се усугубява, с това че от оставащите десет шест 152 мм оръдия са разположени в долните каземати – което не им позволява да водят огън при вълнение^[2]. Тегло на бордовия залп: 408 kg.

„Кент“, наречен в чест на едноименното английско графство, е заложен в Портсмътската кралска корабостроителница на 12 февруари 1900 г., спуснат е на вода на 6 март 1901 г. в Портсмът. Влиза в строй на 1 октомври 1903 г. и първоначално е насочен в резерва. На 15 март 1905 г. той засяда на плитчина във Ферт оф Форт. Корабът е изпратен в Китайската станция от 1906 до 1913 г. и се връща в Портсмът за ремонт през септември 1913 г.

По време на Първата световна война участва във Фолкландския бой. Той потопява бронепалубният крайцер „Нюрнберг“ (SMS Nürnberg).

В процеса на преследването на „Нюрнберг“ „Кент“ изтисква от своите машини всичко, което е възможно. Достигайки, според показанията на приборите, мощност с 5000 к.с. – повече, отколкото на изпитанията, – той трябва да плава със скорост около 24 – 25 възела^[3]. За да се поддържа налягането на парата, към работа в котелните отделения са привлечени допълнителни хора, и се налага да се гори в пещите даже свалената от палубата дървена настилка. В 17:00 „Кент“ открива огън по „Нюрнберг“, но неговите залпове лягат с недолети^[4].

Към 19:00 флагът му е спуснат, и „Кент“ прекратява огъня, спускайки във водата две здрави лодки. „Нюрнберг“, в 19:30, ляга на десния си борд, преобръща се и потъва. Издирването на давещите се продължава до 21:00, но не всички са спасени^[5]. По време на боя на „Кент“ е повредена радиорубката, за това той не успява да доложи за резултатите от боя по радиото. Стърди узнава за съдбата на „Кент“ едва на следващия ден, когато той, в 15:30, пуска котва в Порт Стенли^[3].

От „Нюрнберг“ са спасени 12 човека, но само 7 от тях оживяват. „Кент“ изразходва 646 снаряда. Той е ударен от 38 снаряда, които убиват четирима и раняват 12 човека, „Кент“ получава най-тежките, сред британските кораби в битката, повреди^[6].

„Кент“ е продаден за скрап през 1920 г.

• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
• Лисицын Ф.В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015. ISBN 978-5-699-84344-2.
• В. Кофман. Британия одевается в броню. Моделист-Конструктор. М., ЗАО „Редакция Моделист-Конструктор“, 2008. с. 31 – 34.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
• Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. Barnsley, South Yorkshire, UK, Seaforth, 2012. ISBN 978-1-59114-068-9.
• Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.
• Больных А. Г. Морские битвы Первой мировой: Схватка гигантов. – М.: АСТ, 2003. – 512 с. – (Военно-историческая библиотека). – 5000 экз. – ISBN 5-17-010656-4.
• Корбетт Дж. Операции английского флота в Первую мировую войну. Минск, Харвест, 2003, 480 с. ISBN 985-13-1058-1.

• MONMOUTH 1 class armoured cruisers (10, 1903 – 1904) ((en))
• Britain 6"/45 (15.2 cm) BL Mark VII ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Кент (броненосен крайцер, 1901)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Kent (1901) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

п б р Броненосни крайцери на Кралските военноморски сили на Великобритания тип „Шанън“ „Шанън“ тип „Нелсън“ „Нелсън“ „Нортхемптън“ тип „Империйо̀з“ „Имперьюз“ „Уорспайт“ тип „Орландо“ „Орландо“ „Австралия“ „Ъндаунтед“ „Нарцисус“ „Галатея“ „Имморталитѐ“ „Аврора“ тип „Креси“‎ „Креси“ „Сатли“ „Абукир“ „Хог“ „Башанти“ „Юриалис“ тип „Дрейк“‎ „Дрейк“ „Гуд Хоуп“ „Левиатан“ „Кинг Алфред“ тип „Кент“ „Кент“ „Есекс“ „Бедфорд“ „Монмът“ „Ланкастър“ „Донегал“ „Беруик“ „Корнуол“ „Къмбърланд“ „Съфолк“ тип „Девъншир“ „Девъншир“ „Хемпшир“ „Карнарвон“ „Антрим“ „Роксборо“ „Аргайл“ тип „Дук оф Единбург“‎ „Дук оф Единбург“ „Блек Принс“ тип „Уориър“ „Уориър“ „Кохрейн“ „Ахилес“ „Натал“ тип „Минотавър“ „Минотавър“ „Шанън“ „Дифенс“