Бронята с дебелина 102 мм и нагоре е круповски тип корабна броня, по-тънката броня е стоманоникелова. Схемата на брониране повторя предходния тип, но дебелината е намалена. Главният брониран пояс, с дължина 73 м, е с дебелина 102 мм, а отзад е затворен от бронирана траверса с дебелина 127 мм. В носовата част има броневи пояс с дебелина 51 мм. Бронираната палуба има дебелина 19…25 мм, а от кърмовата траверса към кърмата те представлява черупка и нейната дебелина съставлява 51 мм. Дебелината на бронята на кулите съставлява 127 мм, дебелината на бронята на казематите е от 102 до 51 мм, а на бойната рубка – 254 мм. Като цяло защитата може надеждно да защити кораба само от 102 – 127 мм снаряди, като в същото време 138 – 152 мм бронебойни снаряди представляват определена опасност[2].
Въоръжение
Главен калибър от 14 броя 152 мм оръдия Mk VII, които са разположени в двуоръдейни кули (по една на носа и кърмата) и в каземати. Кулите страдат от ненадеждно електрооборудване, къси съединения, заливани са от вода, тесни са и са задимени. В резултат на всичко това скорострелността на двата ствола в кулата е под скорострелността на едно оръдие, поставено открито. Поставянето на двата ствола в една люлка води до голямо разсейване. Проблемът се усугубява, с това че от оставащите десет шест 152 мм оръдия са разположени в долните каземати – което не им позволява да водят огън при вълнение[2]. Тегло на бордовиязалп: 408 kg.
История на службата
„Кент“, наречен в чест на едноименното английскографство, е заложен в Портсмътската кралска корабостроителница на 12 февруари 1900 г., спуснат е на вода на 6 март 1901 г. в Портсмът. Влиза в строй на 1 октомври 1903 г. и първоначално е насочен в резерва. На 15 март 1905 г. той засяда на плитчина във Ферт оф Форт. Корабът е изпратен в Китайската станция от 1906 до 1913 г. и се връща в Портсмът за ремонт през септември 1913 г.
В процеса на преследването на „Нюрнберг“ „Кент“ изтисква от своите машини всичко, което е възможно. Достигайки, според показанията на приборите, мощност с 5000 к.с. – повече, отколкото на изпитанията, – той трябва да плава със скорост около 24 – 25 възела[3]. За да се поддържа налягането на парата, към работа в котелните отделения са привлечени допълнителни хора, и се налага да се гори в пещите даже свалената от палубата дървена настилка. В 17:00 „Кент“ открива огън по „Нюрнберг“, но неговите залпове лягат с недолети[4].
Към 19:00 флагът му е спуснат, и „Кент“ прекратява огъня, спускайки във водата две здрави лодки. „Нюрнберг“, в 19:30, ляга на десния си борд, преобръща се и потъва. Издирването на давещите се продължава до 21:00, но не всички са спасени[5]. По време на боя на „Кент“ е повредена радиорубката, за това той не успява да доложи за резултатите от боя по радиото. Стърди узнава за съдбата на „Кент“ едва на следващия ден, когато той, в 15:30, пуска котва в Порт Стенли[3].
От „Нюрнберг“ са спасени 12 човека, но само 7 от тях оживяват. „Кент“ изразходва 646 снаряда. Той е ударен от 38 снаряда, които убиват четирима и раняват 12 човека, „Кент“ получава най-тежките, сред британските кораби в битката, повреди[6].
„Кент“ е продаден за скрап през 1920 г.
Източници
↑Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905 с.70
В. Кофман. Британия одевается в броню. Моделист-Конструктор. М., ЗАО „Редакция Моделист-Конструктор“, 2008. с. 31 – 34.
Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. Barnsley, South Yorkshire, UK, Seaforth, 2012. ISBN 978-1-59114-068-9.
Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.
Больных А. Г. Морские битвы Первой мировой: Схватка гигантов. – М.: АСТ, 2003. – 512 с. – (Военно-историческая библиотека). – 5000 экз. – ISBN 5-17-010656-4.
Корбетт Дж. Операции английского флота в Первую мировую войну. Минск, Харвест, 2003, 480 с. ISBN 985-13-1058-1.