Лю́лката е конструкционен елемент на артилерийския лафет, предназначен за неговото съединяване с оръдейния ствол^[1][2] и за насочването на движението на ствола при отката и наката по време на стрелбата^[3]. Обединявайки се с тези части на артилерийската система, които се разполагат върху люлката, тя образува т. нар. люлееща се (подвижна) част на оръдието^[2].

Конструктивно има рамкови, коритни и смесени люлки^[1]. Като правило, със своите цапфи люлката се опира на горната част на рамата на лафета, а за насочването на оръдието специален подемен механизъм ѝ позволява, заедно със ствола, да се движи по вертикалната плоскост (да се люлее)^[1]. Свръзката на ствола с люлката се осигурява от противооткатните устройства^[3].

След осъществяването на изстрела оръдейният ствол се откатва по направляващите на люлката, а след това се връща в изходното си положение под действието на накатника^[1].

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Люлька (часть оружия)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​