PROFILPELAJAR.COM

Инфекциозната болест е нозологично обособен инфекциозен процес или крайната фаза в неговото развитие. Понятието инфекция произлиза от латинската дума inficio – „нещо вредно“, „гниещо“ и infectio – „заразяване“. Понятието инфекциозна болест не е тъждествено с понятието инфекция. До инфекциозна болест се стига само при някои от случаите на инфекция.

История

Описание на редица инфекциозни заболявания като чума, холера, тиф, тетанус, жълтеница и други се срещат още в древността в съчиненията на Хипократ, Гален, в Библията, в староиндийските Веди, в писмените произведения на китайската медицина. За пръв път през 1546 г. италианският лекар Джироламо Фракасторо заговаря за „заразно начало, което се пренася от болния на здрав човек“. С епохалните открития на Антони ван Льовенхук се полагат основите на учението за микробите като причинители на болести и се създава съвременната микробиология. В края на 19 век се откриват и първите вируси, но съвременната вирусология започва от 30-те години на 20 век с откриването на основните семейства вируси. Средата на 20 век бележи голямо развитие на имунопрофилактиката на редица инфекциозни болести – полиомиелит, дифтерия, тетанус, вариола и други. През 1986 г. J. Paterson формулира основните постулати на съвременната инфектология.

Преподаването на инфекциозните болести в България започва през 1947 г. като отделна дисциплина със създаването на Катедра по епидемиология и инфекциозни болести към Медицинския факултет в София, с ръководител П. Вербев и завеждащ секцията по инфекциозни болести И. Танев. През 1972 г. се отделя катедра само по инфекциозни болести с ръководител И. Киров, създават се катедри и в другите медицински висши училища – в Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора.

Основни понятия

Инфекция – това е състояние на заразеност на даден макроорганизъм с даден микроорганизъм, резултат от антагонистичните взаимоотношения между тях, протичащо в условията на околната среда.
Инфекциозен процес – това е процес на взаимодействие между микро и макроорганизма с всички промени настъпващи в последния (резултат от прякото или непрякото действие на микроорганизма и неговите токсични и други продукти).
Суперинфекция – дължи се на повторно заразяване със същия патоген при неоздравял болен.
Реинфекция – дължи се на заболяване от същия причинител скоро след оздравяване.
Смесена инфекция – заболяването е причинено от 2 или повече патогена.
Вторична инфекция – в хода на една инфекция се прибавя втора, причинена от друг микроорганизъм.
Миксиинфекция – едновременно боледуване от инфекциозно и неинфекциозно заболяване.
Ендогенна инфекция – заболяването е причинено от микроорганизми, които се намират в макроорганизми (от нормалната, условно патогенна флора).
Вътреболнична инфекция – заразяването е станало при медицинското обслужване на болните.