Енцефалитът е възпаление на веществото на главния мозък.[1] Причинители са обикновено вируси, включително и тези на детските шарки. Заболяват предимно малките деца, но вирусите не подминават и възрастните. Когато възпалителният процес не се ограничи в менингите, а засегне и мозъчното вещество, се развива менингоенцефалит. Ако възпалителният процес започне направо с ангажирането на мозъчната тъкан, настъпва енцефалит, тоест възпаление на мозъчната тъкан.
Болестната картина при всички енцефалити се развива бурно, с повишена телесна температура и ранни признаци на увреждане на мозъчната тъкан, което се изразява с два вида явления:
Явления на възбуда – проявяват се генерализирани (общи) или огнищни (местни) гърчове, с пристъпи на потрепвания в едната или другата половина на тялото;
Явления на отпадане – изразяват се в пареза или парализа на едната половина на тялото, нерядко само на едната ръка или единия крак. В острия период съзнанието може да бъде променено, да се явят бълнувания, халюцинации, илюзии или обратно, болният да изпадне в сънливост и кома.
Симптоми
Енцефалитът у възрастните пациенти обикновено настъпва със силна температура, главоболие, световъртеж, понякога и припадъци. При децата и юношите се наблюдава раздразнение, намален апетит и температура.[2] Неврологичните изследвания обикновено говорят за сънлив или объркан пациент. Схващането във врата, поради възпаление на мозъчните обвивки, обикновено е признак за менингит или менингоенцефалит.[3]
Причини
Вирусни
Вирусният енцефалит може да възникне или като пряка последица от остра инфекция, или като усложнение на латентна инфекция. Повечето вирусни случаи на енцефалит са с неизвестен причинител, но най-често идентифицираната причина за вирусен енцефалит е Herpes simplex.[4] Други причинители на остър вирусен енцефалит са: вирусът на бяса, вирусът на морбили и полиовирусът.[5]
Заболяването може да бъде причинено и от бактериална инфекция, като бактериален менингит,[8] а може и бъде усложнение на текуща инфекциозна болест като сифилис (вторичен енцефалит).[9]
Автоимунният енцефалит може да включва кататония, психоза и необичайни движения. Анти-NMDA-рецептореният енцефалит и енцефалитът на Расмусен са примери за автоимунен енцефалит,[11] от които първият е най-често срещаната автоимунна форма, придружавана от тератома на яйчниците в 58% от засегнатите жени на възраст от 18 до 45 години.[12]
Летаргичен енцефалит
Летаргиченият енцефалит се характеризира с висока температура, главоболие, забавени физически реакции и летаргия. Пациентът може докладва отслабналост в горната част на тялото, болки в мускулите и треперене. Точната причина за този вид енцефалит все още не е изяснена. В периода 1917 – 1928 г. има световна епидемия на летаргичен енцефалит.[13]
Диагноза
Смъртни случаи на милион души вследствие енцефалит (2012 г.):
0 – 0
1 – 1
2 – 2
3 – 4
5 – 9
10 – 14
15 – 24
25 – 45
Диагнозата се поставя при индивиди с понижено ниво на съзнанието, летаргия или промяна в настроението в продължение на поне 24 часа без друго логично обяснение..[14] Диагностицирането на енцефалита се прави с различни тестове:[15]
Провежда се болнично лечение чрез поддържащи грижи: с антивирусни препарати, ако причинителят е вирус, или с антибиотици, ако причинителят е бактерия. Възможно е пълно оздравяване, но често остават трайни последици. Сред лошите прогностични фактори са: оток на мозъка, епилепсия и тромбоцитопения.[17] Обикновената електроенцефалография в ранния етап на диагнозата често се свързва с висок шанс за оцеляване.[17]
↑Meningitis, Encephalitis, Brain Abscess, and Empyema // Harrison's Principles of Internal Medicine. 19. New York, NY, McGraw-Hill Education, 2015. ISBN 9780071802154.
↑Fisher, D. L. и др. Measles-induced encephalitis // QJM 108 (3). 2015. DOI:10.1093/qjmed/hcu113. с. 177 – 182.
↑Armangue, Thaís и др. Autoimmune Encephalitis in Children // Journal of Child Neurology 27 (11). 2012-11-01. DOI:10.1177/0883073812448838. с. 1460 – 9.
↑Ropper, Allan H. и др. Antibody-Mediated Encephalitis // New England Journal of Medicine 378 (9). март 2018. DOI:10.1056/NEJMra1708712. с. 840 – 851.
↑Venkatesan, A и др. Case definitions, diagnostic algorithms, and priorities in encephalitis: consensus statement of the international encephalitis consortium. // Clinical Infectious Diseases 57 (8). October 2013. DOI:10.1093/cid/cit458. с. 1114 – 28.
↑Management of suspected viral encephalitis in children – Association of British Neurologists and British Paediatric Allergy, Immunology and Infection Group national guidelines // J. Infect. 64 (5). 2012. DOI:10.1016/j.jinf.2011.11.013. с. 449 – 77.
↑ абVenkatesan, A. Epidemiology and outcomes of acute encephalitis. // Current Opinion in Neurology 28 (3). юни 2015. DOI:10.1097/WCO.0000000000000199. с. 277 – 82.
