Змийската колона: рисунка от 1574 г. и съвременен изглед
Змийска колона ( на гръцки: Τρικάρηνος Όφις, на турски: Yılanlı Sütun ) е антична бронзова колона на главния площад на Истанбул Султанахмет (античния Хиподрум). Това е оцелялата част от жертвен триножник, излят от оръжията на персите, загинали в битката при Платея (479 г. пр.н.е.) по време на гръко-персийските войни. Първоначално се е намирал в Делфи, но по-късно е транспортиран от император Константин до новата столица на Римската империяКонстантинопол (днешен Истанбул). Първоначално 8-метровата колона, образувана от сплетените змийски тела, е била увенчана с трите им глави, поддържащи златен триножник за жертвоприношения. През 1700 г. колоната е частично разрушена. Част от една от змийските глави днес се намира в Истанбулския археологически музей.
История на създаването
След решителната победа при Платея, по време на която армията на персите е унищожена, гърците завземат богата плячка. Една десета от нея е посветена в дар на боговете, по-специално в светилището на Аполон в Делфи. Според Херодот„от тази десетина е направен и посветен на боговете златен триножник върху триглава медна змия, който стои в Делфи непосредствено при олтара“[1].
Създаването на колоната, наречена първоначално „Дракон“[2]:с. 21, е белязано от скандал. Лакедемонецът Павзаний заповядва да се постави следния надпис[3] :
„
Павсаний, вождът на елините, който войската мидийска срази, на бог (Феб) Аполон този паметник посвети..
“
Останалите гърци са обидени от това поведение на Павзаний, присвоил си цялата слава за победата, която по право принадлежи на всички. С декрет лакедемонският сенат постановява да се изстърже този надпис и да се замени със списък на всички 36 полиси[2][4], чиито войски са взели участие в битката. Надписът е на древногръцки диалект и се е намирал между третия и тринадесетия пръстен, считано от земята. Към 2015 г. надписът вече не се вижда[5].
Според Диодор Сицилийски, вместо оригиналния надпис е поставено двустишие на поета Симонид[6]: „Това е дар от спасителите на обширната Елада, избавили я от веригите на позорно робство“.
По-нататъшна история
Златният купел, разположен върху трите змийски глави, изчезва по време на разграбването на храма на Делфи от гражданите на Фокида през 345/344 г. пр.н.е. Според друга версия[2] преминава директно у Византия. Разграбването на Делфи служи като добър повод Филип II Македонски да се застъпи за светилището на елините, като оглави поход срещу Фокида по време на Третата свещена война.[7] Според друга версия златото изчезва при завладяването на Константинопол по време на Четвъртия кръстоносен поход[8].
През 324 г. сл. Хр. колоната е транспортирана до новата столица на Римската империя – Константинопол и е поставен върху спината на Хиподрума[2].
Има няколко легенди, свързани с частичното унищожаване на колоната. Според една от тях, по време на тържественото си влизане в превзетия Константинопол, Мехмед II заповядва да бъде унищожен символът на една от най-големите гръцки победи. Легендата не издържа критика поради по-късни описания и изображения на колоната и изобразяването на змийски глави на рисунките. Според друга версия, пиян полски аристократ отсякъл змийските глави. Най-правдоподобна е версията на османския историк Мехмед Ага, че през нощта на 20 октомври 1700 г. е извършен вандалски акт от неизвестен извършител.
През 2015 г. бронзово копие на Змийската колона е инсталирано в археологическия резерват Делфи[5].