Павзаний Παυσανίας
древногръцки писател и пътешественик
Ръкописът на Павзаний „Описание на Гърция“
Роден	110 Лидия
Починал	180 Италия
Павзаний в Общомедия

Павзаний (на гръцки: Παυσανίας) е древногръцки писател и пътешественик, автор на първия „пътеводител“ в историята на човечеството. Неговата „Ελλάδος Περιήγησις“ (Периегезис, „Описание на Елада“) е основен извор за историята на културата и митологията на Древна Гърция.

Павзаний е роден в епохата, в която властва така наречения Римски мир. Гражданските войни между могъщите мъже и прославени военачалници на Рим за овладяване на гражданската и военна власт отдавна са прекратени. Последното стълкновение при Акциум (2 септември 31 пр.н.е.) между Гай Октавиан и Марк Антоний дава окончателния край на междуособици, довели до множество жертви и разруха, а последните две от тези междуособни сражения се разиграват на елинска земя, която от 146 пр.н.е e част от Римската империя. Победителят при Акциум, Октавиан Август, управлявал като абсолютен монарх чак до смъртта си в 14 г., постепенно съсредоточава в ръцете си цялата власт и по този начин формира познатата римска политическа система, начело на която стои човекът, отговорен за всички вътрешни и външни дела на държавата – императорът.

През I век границите на империята достигат на север до Рейн и Дунав, на запад до Атлантическия океан, на изток до р. Ефрат, а на юг обхващат на практика цяла Северна Африка дълбоко на юг, до пустинята, и цял Египет. През 20-те години на II в. необятната римска държава успява да привлече към себе си Британия, Дакия (северно от р. Дунав, днешна Румъния), Месопотамия (днешен Ирак) и стига далеч – до бреговете на Каспийско море.

С тези граници римската завоевателна политика достига своя предел. Оттук насетне целта на римските легиони е да бранят и пазят границите на империята, докато във вътрешността на страната се възцарява мир (Пакс Романа), който спомага за развитието не само на търговията, но и за разцвета на духовния живот, науките и изкуствата.

В тези щастливи години, когато всеки е бил свободен да пътува до всяко място на империята, където пожелае, живее и Павзаний.

Роден е около 110 година сл. Хр., когато на власт е император Траян (98 – 117), по всяка вероятност в Магнезия, на река Хермус, която тече в северните подножия на Сипилон, планина в Лидия на Мала Азия. Потеклото на Павзаний не е гръцко. Той произхожда от богатото семейство на консервативни местни велможи, които съхраняват и поддържат добри връзки с областните римски управници. Семейството на Павзаний се грижи сериозно за неговото образование – да научи правилно и изчерпателно атическия диалект и да се запознае в дълбочина с образците на гръцката поезия, философия и история. Като разполага вероятно с една щатна длъжност в Пергамската библиотека и най-вече с икономическата независимост, осигурена му от семейни средства, Павзаний още като младеж предприема множество пътувания в Египет, Сирия, Палестина, в Рим и други части на Италия, а също и в Южна Македония и Тесалия. Южна Елада безспорно той ще посети много пъти, когато го обзема идеята за написването на Периегезиса, където той впряга цялото свое вдъхновение и ентусиазъм, за да опише всички древни места с техните безбройни храмове и уважавани светилища, древните култове и вярвания, историческите паметници и народните предания, към които Павзаний таи голяма слабост. Описаното от него пътешествие започва от нос Сунион в Атика и продължава през Мегара, Коринт, Арголида, Лакония, Месения, Елида, Олимпия, Ахая, Аркадия, Беотия, Фокида до Делфи.

Павзаний обикаля и описва, без да се интересува обаче обстойно от художествената стойност на огромния брой статуи, издигнати на обществени места или в храмовете, без да го запленяват обилно украсените светилища, богати със своята архитектурна украса, нито творбите на прославени художници от древността, които той вижда и които са оцелели векове наред до негово време с неизбледнели бои върху външните стени на стоите.

Атина Павзаний вероятно посещава около 145 г. сл. Хр. (15 години по-рано градът е посетен за трети път от император Адриан, който освещава храма на Зевс Олимпийски, построен с негови лични средства). Той слиза на суша на пристанището на Зеа (днешното Πασαλιμάνι) и започва своята обиколка от Пирея. След като разглежда забележителностите на Фалирон и пристанището около днешния полуостров Свети Козма (Κωλιάς άκρα), той се отправя към Пирея, откъдето, като върви по пътя за Атина покрай Голямата стена, достига до Дипилон и оттук продължава към Агората. Сведенията му за обществените постройки и храмове са ценен извор за американските археолози, които организират разкопките на цялата тази местност.

Преминавайки източно от Агората и северно от хълма на Акропола, Павзаний достига до мястото на Олимпейона и изразява възхищението си от Панатенейския Стадион, построен от Ирод Атик, един от най-богатите атиняни, който е бил на голяма почит в Атина и е бил обявен за „пръв сред елините“, а в Рим, през 143 г. става и консул.

Като напуска този район, Павзаний приближава Акропола от южната му страна, където споменава за теменоса и театъра на Дионис, западно от храма на Асклепий, а оттук се качва към Пропилеите, за да влезе в самия Акропол. Този регион е място за поклонение за периегета. Тук той описва с най-големи подробности впечатленията си от всеки храм и всяко оброчно място, без да забравя свещените церемонии, които се извършват тук, а после, слизайки от Акропола, разказва и за Ареопага.

След тази обиколка Павзаний посещава различни деми в областта Атика, между които Маратон, Браурон, Рамнунт и околностите на град Ороп.

След като посещава Саламин, поема по Свещения път (Ιερά Οδός) и достига до Елевзина. След като Павзаний дава подробно описание на храмовете и паметниците в Мегара, пътят го завежда към провлака на Коринт (Истъм) и в областта на коринтийците, за които той отваря дума във втората книга от своето „Пътешествие из Елада“, Κορινθιακά.

Павзаний умира през 180 г. или една-две години по-късно. При все това не успява да издаде като едно цяло труда на своя живот – по-вероятно това прави някой от неговото приятелско обкръжение по време на управлението на император Комод (180 – 193 г.).

„Ελλάδος Περιήγησις“ („Описание на Елада“) се състои от 10 книги. Макар че няма голяма литературна стойност и стегнатият и изкуствен стил на Павзаний се различава доста от изящността на класическите образци, информацията, събрана в тези десет книги, е един неизчерпаем извор за неизброимото архитектурно богатство на Елада от онова време, ценен извор и за последвалите исторически и археологически проучвания на региона.

Първата книга „Αττικά“ (Нещата в Атика) описва пътуването на Павзаний около 150 година. Обиколката си в Арголида и Коринт той осъществява през 155 г. и тя малко по-късно прелива в посещението му на Лакония и Месения. Вероятно „Κορινθιακά“ (Коринт), „Λακωνικά“ (Лакония) и „Μεσσηνιακά“ (Месена) са завършени преди 173 г., защото самият автор споменава, че през тази година той пише „Ηλιακά“ (в 2 книги), „Αχαϊκά“ (Ахея) и „Αρκαδικά“ (Аркадия) и една трета книга – Βοιωτικά (Беотия) и Φωκικά (Фокида). Последните книги най-вероятно са видели бял свят по време на управлението на Марк Аврелий (161 – 180 г.).

Със своите сведения Павзаний се превръща за следващите поколения както в богат извор на познания по митология, политическа история и народна култура, така и в точен наръчник по антична топография за бъдещите археологически проучвания – особено когато започват разкопките в Керамейк и Дипилон (1874 г.), в древна Олимпия (1875 г.), в акропола на Микена (1876 г.), в Орхомен в Беотия (1880 г.), в Асклепейона на Епидавър (1881 г.), в Елевзина (1882 г.), на Атинския Акропол и Тиринт (1884 г.), в Мантинея (1887 г.), в Делфи (1892 г.) и на много други места.

Ръкопис с Павзаниевия текст е спасен при разграбването на Константинопол от турците заедно с други антични свитъци и е съхранен във Венеция. През 1516 г. е издаден там, но същинската му критична обработка е през втората половина на XIX век. През 1903 г. издателство Teubner в Лайпциг го публикува в три тома (препечатани през 1967 г. в Щутгарт). Те са последвани от днес меродавното издание на M. H. Rocha-Pereira. 1973, 1977, 1989. 3 vol. Teubner. Leipzig и съпътствувани от двуезичните серии на W. Jones в поредицата Loeb от 1918 – 1935 г.

На български книгата е издадена от Център по тракология „Проф. Александър Фол“ към БАН в превод на Валерий Русинов и бележки на Кирил Йорданов^[1]

• Christian Habicht. Pausanias' Guide to Ancient Greece. Berkeley, 1985.
• Denis Knoepfler. Pausanias à Rome en l'an 148? – REG, 112, 1999, 485 – 509.
• Pausanias: Travel and Memory in Roman Greece. Eds. Susan Alcock, John Cherry, and Jas Elsner. Oxford, 2001.
• William Hutton. Describing Greece. Landscape and Literature in the Periegesis of Pausanias. Cambridge, 2005.
• William Hutton. The Construction of Religious Space in Pausanias. – In: Pilgrimage in Graeco-Roman and Early Christian Antiquity: Seeing the Gods. Ed. by Jas' Elsner and Ian Rutherford. Oxford, 2006, pp.
• Pretzler, Maria. Pausanias: Travel Writing in Ancient Greece. London, 2007 (Classical Literature and Society).
• Pirenne-Delforge, Vinciane. Retour à la source. Pausanias et la religion grecque. Liège, 2008 (Kernos Suppléments, 20).
• Хинковски, Симеон. Митологичното и историческото в трета книга Лаконика на Павзаний – Описание на Елада. – В: Езици и култури в диалог: Традиции, приемственост, новаторство. Конференция, посветена на 120-годишната история на преподаването на класически и нови филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С., 2010,

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS IdRef VIAF WorldCat