Родена е на 24 октомври1956 г. в Пазарджик в семейство на лекар и преподавател. Завършва право в Софийския държавен университет през 1978 г. Работи като адвокат от 1980 г. След 1989 г. става член на Обединения християндемократически център. През 1991 – 1994 г. е депутат в XXXVI народно събрание, заместник-председател на парламентарната група на СДС и член на Законодателната комисия. През 1994 – 1997 г. е депутат в XXXVII народно събрание, избрана с листата на СДС. През 1995 г. е избрана за зам.-председател на парламентарната Комисия по правата на човека и вероизповеданията. През 1997 г. е избрана за депутат в XXXVIII народно събрание и председател на парламентарната група на Обединените демократични сили (ОДС). През юни 2001 г. е избрана за депутат в XXXIX народно събрание. След като ОДС губи изборите от новосъздаденото Национално движение Симеон Втори (НДСВ) и оттеглянето на Иван Костов от НИС, Екатерина Михайлова е избрана за лидер на СДС. През март 2002, на XIII Национална конференция на партията, губи поста в съревнование с Надежда Михайлова.
Проф. Антони Славински и проф. Екатерина Михайлова по време на конференцията „Медиите в България: 30 години по-късно“, Аула на Нов български университет, 21 ноември 2019 г.
През 2004 г. е сред депутатите, отделили се от СДС и образували парламентарна група на ОДС, а по-късно основали партия Демократи за силна България (ДСБ). От май 2004 г. е заместник-председател на ДСБ и председател на парламентарната ѝ група. През 2005 г. е избрана за народен представител в XL народно събрание, заместник-председател на НС на ротационен принцип и заместник-председател на парламентарната група на ДСБ.
Екатерина Михайлова, Пламен Дойнов и Йордан Ефтимов на сбирка на Читателския клуб на Нов български университет, посветена на романа на Иън Макюън „Законът за детето“, Център за книгата на НБУ, 31 октомври 2018
Екатерина Михайлова чете лекции по Теория и практика на парламентаризма и по Нормотворчество в Нов български университет и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. През май 2005 г. в рамките на проекта „Политическият език“ (в който участват преподаватели от Катедрата по български език и студенти от специалност Българска филология на СУ „Св. Климент Охридски“) е отличена за умение за целенасочено и убедено внушаване на идеи и политически пристрастия с показан стремеж към използване на толерантен език.
На 6 ноември 2007 г. с решение на академичния съвет на НБУ е удостоена със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за големия ѝ принос за развитието на теорията и практиката на парламентарната държава.[4]
Библиография
Михайлова, Екатерина. Парламентаризъм и правова държава в България. Нов български университет, 2004. ISBN 978-954-535-317-8. с. 376.
Михайлова, Екатерина. Тоталитарната държава и право в България 1944 – 1989. Нов български университет, 2016. ISBN 978-954-535-915-6. с. 410.
