Пламен Дойнов е роден на 10 април1969 г. в Разград, Лудогорието, в семейството на поета и общественик Иван Дойнов. Завършва ЕСПУ „Васил Коларов“ в родния си град, а след това история и културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор по теория и история на литературата с дисертация на тема „Българската поезия през 90-те години: тенденции, тематични кръгове и поетически почерци“ (2007).
Професионално развитие
Един от основателите на департамент „Нова българистика“ на Нов български университет (1994), негов ръководител (от 2012 до 2020).
През годините работи като заместник главен редактор и управител на „Литературен вестник“ ООД (1996-1998), директор на Национален студентски дом (1998-2004), асистент и главен асистент в НБУ (2005-2010), редовен доцент в Нов български университет с хабилитационен труд „Годините на литературата – основания, характеристики, история: 1907, 1956, 1968 като репрезентативни години на българската литература през ХХ век“ (2010) и професор (2019).
Директор на научноизследователската програма на департамент „Нова българистика“ на НБУ „Литературата на Народна република България“ (1946–1990)”, в рамките на която е водещ на издателските поредици Библиотека „Личности“, „Литературата на НРБ: история и теория“, „Червено на бяло: литературен архив на НРБ“. Ръководител и координатор на множество изследователски проекти и научни форуми в областта на литературната история.
През 90-те години на ХХ век се занимава с литературен театър, а в следващото десетилетие – с драматичен театър, където печели авторитет на драматург.
Основател на авторския литературен театър (АЛТ), който до края на ХХ век играе следните по-важни спектакли: „Тела и текстове“ (1992), „Смъртта на кръга „Мисъл“ (1994), „Живи и мъртви в българската поезия“ (1996), „Резерватът Висящите градини на България“ (1997), „Как ехото заглъхва“ (1998).
Пиеси
„Една добра жена в една лоша зима“
„Жана и Александър или Дон Жуан в старческия дом“
„Къщата на Иван“
„Гласовете на другите“
Идеи
Писане от натура
Като поет пърформър Дойнов е организаторът на т. нар. „писане от натура“ – пародийни състезания на поети, пишещи експромти а ла „рисуване от натура“.[10]
Нова политическа поезия
Пламен Дойнов обявява платформата Нова политическа поезия чрез едноименно четене, състояло се на Камерна сцена „Миракъл“ в Театър „Българска армия“[11] на 22 февруари 2016 г.[12], последвано от друго поетическо четене – Нова политическа поезия: Втора нощ[13] на 19 ноември 2018 г.[14] Резултат от тези акции са книгите „Балът на тираните“ (2016) и „Влюбване в диктатора“ (2020). Дойнов твърди, че „новата политическа поезия става възможна след края на диктатура, в ситуация без политическа цензура. Тогава поезията не е принудена да избере страна, не е заставена да служи на каузата на свободата, а просто има шанс да практикува свободата си.“[15] Той развива тезата, че новата политическа поезия използва „директни метафори“ и чрез тях „поезията отива при политическото, за да си вземе езика обратно, присвоен от лицата на властта и пазара, от монопола на жълто-кафявите медии и да възстанови изличения смисъл на думите, да реабилитира достоверността на лирическото изказване, да върне съвестта на езика. А другото име на съвестта е паметта.“[16]
Алтернативният канон
Като литературен историк Дойнов е известен с изковаването на понятието „алтернативен канон в българската поезия от епохата на Народна република България“, чието ядро се състои от десет литературни личности: Константин Павлов, Николай Кънчев, Биньо Иванов, Стефан Гечев, Иван Теофилов, Иван Динков, Христо Фотев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова и Борис Христов. Алтернативният канон е разпознат от 60-те години на ХХ век насетне като относително видима норма за функциониране на текстови практики и авторски имена с изразена контраидеологическа и контракултурна насоченост спрямо доктрината на социалистическия реализъм.
За пиесите си е отличаван с наградите за съвременна българска драматургия „Иван Радоев“ (Плевен, 2001, за пиесата „Къщата на Иван“).[22] и „Аскеер“ (2006, за пиесата „Гласовете на другите“)[23]
За изследването си „Българският соцреализъм: 1956, 1968, 1989“ е носител на националната награда „Христо Г. Данов“ на Министерство на културата и община Пловдив (2012) в категория „Хуманитаристика“.[24]
За укрепването на българо-унгарските културни връзки, за популяризирането на унгарската литература в България и за изследванията му, посветени на отражението на Унгарското въстание от 1956 година в българската литература и култура е отличен с унгарския Златен кръст за заслуги в областта на културата (едно от най-високите унгарски отличия, давани на чужденци) – на церемония, провела се в посолството на Унгария в София на 23 октомври 2013 г.[25]
Носител на Национална награда „Пеньо Пенев“ (2022) за принос в националната поезия[29].
Библиография
Поезия
„Вик на мълнии“. 1991.
„Post festum“. Надгробни надписи и стихотворения“. София: „Петекс-Petex“, 1992.[30]
„Любовникът и Маестрото. Към поетика на кръвта и тялото (из бележника на Емилия Н. и червената тетрадка на Павел И.)“. София: ПАН, 1993. (ISBN 954-8038-81-1)
„София Берлин“ е преведена в Полша: Płamen Dojnow. „Sofia Berlin”. Tłum. Hanna Karpińska, Dymitr Dobrew, Dorota Dobrew i Wojciech Gałązka. Instytut Kultury Miejskiej. Seria: Europejski Poeta Wolności. Gdańsk. 2018.
Българският соцреализъм 1956, 1968, 1989. Норма и криза в литературата на НРБ. София: Институт за изследване на близкото минало; Сиела, 2011, 388 с. (ISBN 978-954-28-0896-1)[54], [55], [56]
Алтернативният канон: Поетите. София: Нов български университет, 2012, 418 с. (ISBN 978-954-535-709-1)
Българската литература и началото на ХХІ век. 2004-2012. София: Кралица Маб, 2013. (ISBN 978-954-533-127-5)
(съавтор) Bulgaria under Communism (Routledge Histories of Central and Eastern Europe). London and New York: Routledge, 2018, 476 pp. ISBN 978-0-8153-7279-0
Критика и есеистика. Избрано. София: Нов български университет, 2019, 552 с. (ISBN 978-619-233-060-6)
Линия на разполовяване. Осем персонални случая в литературата на НРБ. София: Кралица Маб, 2020, 410 с. (ISBN 978-954-533-190-9)
Краят на литературната автономия: 1946. София: Нов български университет, 2021, 542 с. (ISBN 978-619-233-172-6)
Изковаване на шедьовъра - Иван Цанев. София: Кралица Маб, 2021, 208 с. (ISBN 978-954-533-200-5)
Освен терора. Моделиране на новия писател на НРБ. 1944–1956. Поредица „Литературата на НРБ: история и теория“ – Книга 24. София: Нов български университет, 2023, 516 с. (ISBN 978-619-233-274-7)
Преводи
Черна глория. Десет унгарски поети в превод на Боряна Терзиева и Пламен Дойнов. София: Кралица Маб и Литературен вестник, 2012, 92 с. (ISBN 978-954-533-114-5)[59]
Съставител и редактор
Поредица на Академичния център за литература и култура
Три дискусии, съст. Пламен Дойнов, изд. Академичен център за литература и култура, С., 2000.
Дискусии 2000 (Вазов и младите. Младата унгарска поезия и младата българска поезия – диалози и мълчания. Поколенията в българската култура – срещи и разминaвания), съст. Пламен Дойнов, изд. Академичен център за литература и култура, С., 2001, 151 с.
Три литературни дискусии (Досиетата на Държавна сигурност в българската култура. Литературни страници и литературни сайтове. Литературен преглед 2000-2001), съст. Пламен Дойнов, изд. Академичен център за литература и култура, С., 2002, 163 с.
Академични дискусии (70 години Студентски дом: история и перспективи на академичните пространства за образование, наука и култура. Места на книгата. Студентите: бъдещето сега), съст. Пламен Дойнов, изд. Академичен център за литература и култура, С., 2003, 164 с.
Библиотека „Личности“
Николай Кънчев в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга първа. София: Кралица Маб, 2008. (ISBN 978-954-533-088-9)
Иван Динков в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга втора. София: Кралица Маб. (ISBN 978-954-533-093-3)
Иван Теофилов в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга трета. София: Кралица Маб, 2009. (ISBN 978-954-533-095-7)
Константин Павлов в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга четвърта. София: Кралица Маб, 2009. (ISBN 978-954-533-096-4)
Христо Фотев в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга пета. София: Кралица Маб, 2010. (ISBN 978-954-533-101-5)
Биньо Иванов в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга шеста. София: Кралица Маб, 2010. (ISBN 978-954-533-103-9)
Екатерина Йосифова в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга седма. София: Кралица Маб, 2011. (ISBN 978-954-533-111-4)
Иван Цанев в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга осма. София: Кралица Маб, 2013, 256 с. (ISBN 978-954-533-120-6)
Борис Христов в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга девета. София: Кралица Маб, 2013, 216 с. (ISBN 978-954-533-129-9)
Поредица „Годините на литературата“
1956. Априлският пленум и литературата. Унгарското въстание и българските писатели. Власт и публичност. Поредица „Годините на литературата“ – книга 1. НБУ, С., 2007. (ISBN 978-954-535-461-8)
1907. Годината на интелигентите. Литература и автономия. Началата на модернизма. Поредица „Годините на литературата“ – книга 2. НБУ, Изд. Ciela. С., 2008.
1968. Годината на гневното слънце. София – между Париж и Прага. Пражката пролет и българската литература. Поредица „Годините на литературата“ – книга трета. НБУ, Изд. Ciela. С., 2009. (ISBN 978-954-28-0401-7)
1989. Раздвоената година. Поредица „Годините на литературата“ – книга 4. Изд. Ciela, С., 2010. (ISBN 978-954-28-0707-0)
1910. Представителната година. Поредица „Годините на литературата“ – книга 5. Изд. Ciela, С., 2011. (ISBN 978-954-28-0919-7)
1962. Годината на измамната свобода. Поредица „Годините на литературата“ – книга 6. Изд. Кралица Маб, С., 2013, 343 с. (ISBN 978-954-533-126-8)
1946. Между Царството и Народната република. Годината на прокомунистическия прелом. Поетика на новия канон. Поредица „Годините на литературата“ – книга 7. Изд. Кралица Маб, С., 2019, 432 с. (ISBN 978-954-533-180-0)
Поредица „Червено на бяло. Литературен архив на НРБ“
Беседи с младите. Срещи и разговори на Димитър Талев, Христо Радевски, Георги Караславов, Никола Фурнаджиев, Камен Калчев, Емилиян Станев (1958 -1962). Поредица „Червено на бяло: Литературен архив на НРБ“ – книга 2. Изд. Ciela, С., 2010. (ISBN 978-954-28-0836-7)
Принудени текстове. Самокритика на български писатели (1946-1962). Поредица „Червено на бяло: Литературен архив на НРБ“ – книга 1. Изд. Ciela, С., 2010. (ISBN 978-954-28-0761-2)[60][61]
Инкриминираният Иван Динков. На юг от живота (1967). Хляб от трохи (1970). Поредица „Червено на бяло: Литературен архив на НРБ“ – книга 3. Изд. Ciela, С., 2011. (ISBN 978-954-28-0991-3)
1956: Унгарското въстание и българската литература. Творби и документи. Поредица „Червено на бяло: Литературен архив на НРБ“ – книга 4. НБУ, С., 2012. (ISBN 978-954-9401-69-1) Plamen Dojnov. 1956 – A magyar felkelés és a bolgár irodalom. Fordította Temesi János. A versbetéteket Szondi György ültette át magyarra. Budapest: Napkut, 2017, 176 p. ISBN 978-963-263-674-0[62]
Случаят „Люти чушки“: 1968. Документи и спомени. Поредица „Червено на бяло: Литературен архив на НРБ“ – книга 5. Изд. Кралица Маб, С., 2016. (ISBN 978-954-533-152-7)
Чистката в Съюза на българските писатели: 1944. Документи, дневници, статии. Поредица „Червено на бяло: Литературен архив на НРБ“ – книга 6. Изд. Кралица Маб, С., 2017, 276 с. (ISBN 978-954-533-162-6)
Поредица „Литературата на НРБ. История и теория“
Социалистическият реализъм: нови изследвания. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 1. съст. Пламен Дойнов, НБУ, С., 2008.
Соцреалистически канон / Алтернативен канон. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 2. съст. Пламен Дойнов, ИК „Пан“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2009.
Между мечтата и утопията. Нови изследвания и документи за Пеньо Пенев. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 3. съст. Пламен Дойнов, ИК „Пан“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2009.
Пламен Дойнов, Алтернативният канон: Поетите. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 4. Нов български университет, С., 2012, 418 с. (ISBN 978-954-535-709-1)
НРБ-литературата: История, понятия, подходи. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 5. съст. Пламен Дойнов, ИК „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2013.[63]
Йордан Ефтимов, Поетика на съгласието и несъгласието: Българската литература от 50-те до 90-те години на XX век и идеологията. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 6. Нов български университет, С., 2013, 318 с. (ISBN 978-954-535-726-8)
Евгений Добренко, Галин Тиханов, Биляна Курташева, Йордан Ефтимов, Михаил Неделчев, Морис Фадел, Пламен Дойнов. Литературите на СССР и НРБ: паралелни интерпретации. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 7. съст. Пламен Дойнов, ИК „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2013, 352 с. (ISBN 978-954-533-132-9)
Мая Ангелова, Българският производствен роман (между 50-те и 70-те години на ХХ век). Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 8. Нов български университет, С., 2014, 400 с. (ISBN 978-954-533-136-7)
9 септември 1944: литература и политика. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 9. София: Кралица Маб, 2015, 372 с. (ISBN 978-954-533-142-8)
Михаил Неделчев, Ефектът на раздалечаването. Поредица „Литературата на НРБ: история и теория” – книга 11. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика” на НБУ, С., 2015, 396 с. (ISBN 978-954-533-143-5)
„Тихата лирика“ в българската литература. Съставител заедно с Иван Станков. Поредица „Литературата на НРБ: история и теория“ – книга 12. Изд. „Кралица Маб“, департамент „Нова българистика” на НБУ, Катедра „Българска литература“ при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, С., В. Търново, 2015, 388 с. (ISBN 978-954-533-147-3)
„Генерация на властта: „Априлското поколение“ в българската литература. Поредица „Литературата на НРБ: история и теория“ – книга 13. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика” на НБУ, С., 2016, 332 с. (ISBN 978-954-533-161-9)
Цензурата върху българската литература и книга. 1944–1990. Поредица „Литературата на НРБ: история и теория“ – книга 14. Изд. „Кралица Маб“, департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2018, 272 с. (ISBN 978-954-533-169-5)
Двете лица на писателя. Персонални казуси в източноевропейските литератури. Поредица „Литературата на НРБ: история и теория“ – книга 16. Изд. „Кралица Маб”, Департамент „Нова българистика” на НБУ, С., 2020, 304 с. (ISBN 978-954-533-186-2)
Морис Фадел. Детективи, разузнавачи, Студена война. Криминалната и шпионската литература в сравнителна перспектива. Поредица „Литературата на НРБ: история и теория“ – книга 18. Нов български университет, С., 2021, 208 с. (ISBN 978-619-233-164-1)
Историята на литературата на НРБ: модели и практики. Съставител заедно с Морис Фадел. Поредица „Литературата на НРБ: история и теория“ – книга 20. Изд. Нов български университет, С., 2022, 268 с. (ISBN 978-619-233-201-3)
Мая Ангелова. Взривена литература: военни прози, партизански разкази, партийни мемоари. Поредица „Литературата на НРБ: история и теория“ – Книга 21. Изд. Нов български университет, С., 2022, 376 с. (ISBN 978-619-233-207-5)
Диктатура и литература. Българската литература в епохата на Георги Димитров и Вълко Червенков (1948–1958). Поредица „Литературата на НРБ: история и теория“ – книга 22. Нов български университет. С., 2022, 320 с. (ISBN 978-619-233-236-5)
Войната и „борбата за мир“ в литературата на Народна република България. Поредица „Литературата на НРБ: история и теория“ – книга 23. Нов български университет, С., 2023, 258 с. (ISBN 978-619-233-263-1)
Библиотека „Алтернативният канон. Творбите“
„Хайка за вълци“ в българската литература и култура. Библиотека „Алтернативният канон: Творбите“. Книга първа. София: Кралица Маб, 2015, 352 с. (ISBN 978-954-533-140-4)[64]
„Стихове“ от Константин Павлов в българската литература и култура. Библиотека „Алтернативният канон. Творбите“. Книга втора. София: Кралица Маб, 2016, 480 с. (ISBN 978-954-533-151-0)
„Портретът на моя двойник“ и „Жените на Варшава“ от Георги Марков в българската литература и култура. Книга трета. София: Кралица Маб, 2019, 276 с. (ISBN 978-954-533-181-7)[65][66]
Колекция "Неиздадените"
Константин Петканов, Опасно знание. Публицистика 1944–1948. Колекция „Неиздадените“. Книга първа. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, Национален литературен музей, С., 2014, 288 с. (ISBN 978-954-533-137-4)
Иван Цанев, Ранни стихотворения. 1960–1967. Колекция „Неиздадените“. Книга втора. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, Национален литературен музей, С., 2014, 120 с. (ISBN 978-954-533-138-1)
Николай Кънчев. Първи и последни стихотворения. Колекция „Неиздадените“. Книга трета. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, Национален литературен музей, С., 2015, 156 с. (ISBN 978-954-533-148-0)
Самиздат. 1963–1966. Стихове от Веселин Тачев, Йордан Трендафилов, Иван Цанев, Здравко Кисьов, Димитър Вятовски, Димитър Горсов, Менча Соколова, Владимир Попов. Съставител заедно с Мая Ангелова. Колекция „Неиздадените“. Книга четвърта. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2016, 232 с. (ISBN 978-954-533-160-2)
Веселин Тачев. „40 капки черна кръв“. 1963. Колекция „Неиздадените“. Книга пета. Изд. „Кралица Маб”, Департамент „Нова българистика” на НБУ, С., 2016, 100 с. (ISBN 978-954-533-159-6)
Иван Богданов. За критическия дух. Критика и публицистика 1945–1946. Колекция „Неиздадените“. Книга шеста. Съставител заедно с Михаил Неделчев. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2016, 220 с. (ISBN 978-954-533-166-4)
Трифон Кунев. Голата истина. Публицистика. 1945–1947. Колекция „Неиздадените“. Книга седма. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2020, 428 с. (ISBN 978-954-533-188-6)
Петър Горянски. Окованата съвест. Басни, критика, публицистика. 1945–1949. Колекция „Неиздадените“. Книга осма. Изд. „Кралица Маб“. Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2021, 518 с. (ISBN 978-954-533-194-7)
Съвестта. Мисията. Свободата. Гласове от литературни полемики. 1945–1947. Колекция „Неиздадените“. Книга девета. Изд. „Кралица Маб“. Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2021, 300 с. (ISBN 978-954-533-198-5)
Библиотека „Присъствие“
Воля за всеобхватност: Иван Богданов. Библиотека „Присъствие“ – Книга 2. Съставител заедно с Михаил Неделчев. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, 304 с. (ISBN 978-954-533-170-1)
Поезия и познание: Александър Геров. Библиотека „Присъствие“ – Книга 3. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2020, 268 с. (ISBN 978-954-533-184-8)
Поезия, сатира, опозиция: Трифон Кунев. Библиотека „Присъствие“ – Книга 4. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2020, 270 с. (ISBN 978-954-533-189-3)
С ръка върху сърцето: Федя Филкова. Съставител заедно с Гергина Кръстева. Библиотека „Присъствие“ – Книга 6. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2022, 256 с. (ISBN 978-954-533-202-9)
Обновяване на причините: Радой Ралин. Библиотека „Присъствие“ – Книга 7. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2022, 398 с. (ISBN 978-954-533-204-3)
Персоналистът: Михаил Неделчев. Библиотека „Присъствие“ – Книга 8. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2022, 474 с. (ISBN 978-954-533-206-7)
Извън поредици
Другият Тютюн. Документи и спомени. Съставител заедно с Анна Свиткова. Издават Несарт и „Монд дипломатик“. С., 2010.[67]
Четене на Другия. Българска критика за унгарски книги 2000–2010. София: Литературен вестник, 2010, 248 с. (ISBN 978-954-9602-21-0)
Към нова литературна история. Пет години научноизследователска програма „Литературата на Народна република България (1946–1990). София: Кралица Маб, Департамент „Нова българистика” на НБУ, С., 2013, 280 с. (ISBN 978-954-533-130-5)
Любов по всяко време. Разкази на лауреати от националния конкурс „Рашко Сугарев“. 1998/2014. София: НДФ „13 века България“, Литературен вестник, 2015, 384 с. (ISBN 978-954-8718-20-2)
Мостът на езика. В чест на 70-годишнината на Дьорд Сонди. София: Литературен вестник, 2016, 142 с. (ISBN 978-954-9602-48-7)
Нова литературна история. 10 години научноизследователска програма „Литературата на Народна република България (1946–1990). София: Кралица Маб, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2018, 260 с. (ISBN 978-954-533-173-2Архив на оригинала от 2022-05-16 в Wayback Machine.)
Книга за Иван Дойнов. Съставител заедно с Дойчин Дойнов. Библиотека „Лудогорие“. Книга 11. Разград: Дружество на дейците на културата, 2023, 310 с. (ISBN 978-954-8955-38-6)
За него
Мариана Тодорова, Почерци. Книга 2. София: Карина М, 2018, 154 с. (ISBN 978-954-315-090-8) (Литературни портрети на съвременни български поети: Иван Радоев, Николай Кънчев, Биньо Иванов, Екатерина Йосифова, Иван Методиев, Пламен Дойнов)
Антоанета Алипиева, Антония Велкова–Гайдаржиева, Митко Новков, Михаил Неделчев. Четири гласа за поета и критика Пламен Дойнов. Съст. Милен Миланов. София: Нов български университет, 2019, 168 с. (ISBN 978-619-233-061-3)