Константин Павлов

Тази статия е за поета. За революционера вижте Константин Павлов (революционер).
Константин Павлов
български поет и киносценарист
Корица на четвъртия брой на консервативното списание „Разум“ за 2003 г. Броят е посветен на Константин Павлов.
Роден
Константин Мирчев Павлов
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Националност България
Работилредактор, преводач, сценарист
Литература
Жанровестихотворение, драма, сценарий
Награди„Иван Николов“ (1996)
„Никола Фурнаджиев“ (2000)[1]
Голямата награда за литература на Софийския университет (2003)[2]
„Христо Г. Данов“ (2005)[3]
Семейство
СъпругаМария Павлова[4]
ДецаДонка Павлова[4]
Уебсайт

Константин Мирчев Павлов е български поет и киносценарист.

Биография

Роден е на 2 април 1933 г. в бившето село Попово, Пернишко (днес територията му е част от дъното на язовир „Студена“). Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в Софийския държавен университет. Редактор в Радио София (1957 – 1959), в издателство „Български писател“ (1961 – 1962; 1964 – 1965), вестник „Литературен форум“ (1963) и „Мултифилм“ (1965 – 1966). От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в „Българска кинематография“. През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член на Съюза на българските писатели. През 1983 г. по повод 50-годишнината от рождението му е издадена книга със заглавие „Стари неща“, включваща стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във вестник „Литературен форум“. Напуска СБП на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии.[5][6]

Умира на 28 септември 2008 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[7]

Корица на четвъртия брой на консервативното списание „Разум“ за 2003 г. Броят е посветен на Константин Павлов.

Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Той е между най-значителните български поети на XX век. Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години. Тогава Анна Ахматова искрено възкликва: „Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!“ Стиховете на К. Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици. По негови сценарии са създадени едни от най-известните експериментални български филми. Носител е на националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество в България и на Националната награда за поезия „Иван Николов“.[5]

Библиография

Поезия

  • „Сатири“. София, 1960.
  • „Стихове“. София, 1965.
  • „Стари неща. Избрани стихове и киносценарии“. София: Български писател, 1983, 160 с.
  • „Появяване“. София, 1989.
  • „Агонио сладка“. София: Факел, 1991, 70 с.
  • „Убийство на спящ човек“. София: Инграф, 1992, 39 с.
  • „Елегичен оптимизъм“. София: Факел, 1993, 192 с.
  • „Репетиция за гала танц“. София: Литературен форум, Библиотека „Българска сбирка“, 1995, 120 с.
  • „Отдавна…“. Пловдив: Жанет 45, 1998, 44 с.
  • „Спомен за страха“. Плевен: ЕА, 1998, 36 с.
  • „Надпяване“ (2001)
  • „Стихове“ (2002) – първи том от луксозен четиритомник „Избрано“, включващ още „Записки“, „Пиеси“ и „Сценарии“.

Други

  • „Записки 1970 – 1993“. Пловдив: Жанет 45, 2000 (2002), 94 с.
  • „Пиеси“ (2002)
  • „Сценарии“ (2002)
  • „Избрани интервюта“ (2006)
  • „Персифедрон“ (2007) – пиеси, стихове, записки

За него

  • „Константин Павлов в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета“. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека „Личности“. Книга четвърта. София: Кралица Маб, 2009. ISBN 978-954-533-096-4.
  • Ани Илков. „Несъвършеният гений. Книга за Константин Павлов“. София: Полис, 2010. ISBN 978-954-796-031-2.
  • „Стихове“ от Константин Павлов в българската литература и култура“. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека „Алтернативният канон. Творбите“. Книга втора. София: Кралица Маб, 2016. ISBN 978-954-533-151-0.

Филмография

Като сценарист
Като актьор

Памет

В края на октомври 2008 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Константин Павлов в българската литература и култура“.[8]

През 2015 г. в Перник е създаден Национален конкурс за поезия „Константин Павлов“.[9]

През ноември 2015 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Стихове“ (1965) от Константин Павлов в българската литература и култура“.[10]

През януари 2022 г. журналистката и дългогодишна ръководителка на българската редакция на радио „Дойче веле“ Румяна Таслакова създава награда на негово име. За членове на журито са поканени Мирела Иванова, Михаил Неделчев и Ани Илков. Наградата ще се връчва всяка година на рождения ден на Константин Павлов – 2 април, на тържествена церемония в Софийска градска художествена галерия. Материалното ѝ изражение е малка пластика, изработена от скулптора Ангел Станев. Медиен партньор е Българската телеграфна агенция.[11][12][13][14]

Източници

  1. ↑ „Константин Павлов взе Фурнаджиевата награда“, в. „Стандарт“, 21 октомври 2000 г.
  2. ↑ „Поетът Константин Павлов бе отличен с голямата награда за литература за 2003 г. на Софийския университет“, bTV News, 2 декември 2003 г.
  3. ↑ „Константин Павлов с награда „Христо Г. Данов“, в. „Монитор“, 11.06.2005.
  4. ↑ а б „Тихо, тихо като в дома на Коста Павлов“, в. „Стандарт“, 20.06.2005.
  5. ↑ а б Страница на Константин Павлов в Литернет
  6. ↑ Милена Димова, „Поезията ни загуби Константин Павлов“, в. „Сега“, 30 септември 2008 г.
  7. ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-10-13.
  8. ↑ Програма на Националната научна конференция „Константин Павлов в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 27 октомври 2008 г.
  9. ↑ „Перник създаде национален конкурс за поезия „Константин Павлов“, Offnews.bg, 21 август 2015 г.
  10. ↑ Програма на Националната научна конференция „Стихове“ (1965) от Константин Павлов в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 10 ноември 2015 г.
  11. ↑ „БТА ще бъде партньор на Национална награда за поезия „Константин Павлов“ Архив на оригинала от 2022-01-30 в Wayback Machine., БТА, 21 януари 2022 г.
  12. ↑ „Национална награда за поезия „Константин Павлов“ бе учредена в Националния пресклуб на БТА“, БТА, 27 януари 2022 г. (мъртъв линк)
  13. ↑ „БТА ще бъде партньор на Национална награда за поезия „Константин Павлов“, БНР, 27 януари 2022 г.
  14. ↑ „Награда за поезия – жест към поезията на Константин Павлов“, БНТ, 28 януари 2022 г.

Външни препратки

За него
In memoriam
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни