Официален език в България е българският, който на 1 януари 2007 година се нарежда сред 23-те официални езика на Европейския съюз, става първи от тях на кирилица.

Според преброяването на населението от 2011 г. за свой роден език определят: български – 85,2 % от жителите на страната, турски – 9,1 %, ромски – 4,2 %, руски – 0,23 %, арменски – 0,08 %, румънски – 0,08 %, гръцки – 0,05 %, влашки – 0,03 %, украински – 0,03 %, татарски – 0,02 %, арабски – 0,02 %, иврит – 0,002 %, и др.

Според допитване на „Евробарометър“ през юни 2012 година чужди езици владее около 48 % от населението.^[1]

Тази статия за език все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Языки Болгарии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​