Преброяването на населението в Княжество България през 1892 година се състои на 31 декември. За първи път се преброяват жилищата (обитавани и необитавани), а също и селскостопанските животни.[1]
Резултати
Етнически състав
Численост и дял на етническите групи:[2]
Етническа група
|
Численост и дял
|
Численост |
Дял (в %)
|
Общо |
3 310 810 |
100.00
|
Българи |
Общо |
2 505 243 |
75.66
|
Българи – християни |
2 464 404 |
74.43
|
Българи – мюсюлмани |
20 974 |
0.63
|
Българи – католици |
17 481 |
0.52
|
Българи – протестанти |
2384 |
0.07
|
Турци |
558 364 |
16.86
|
Румънци |
62 227 |
1.87
|
Гърци |
58 296 |
1.76
|
Цигани |
51 946 |
1.56
|
Евреи |
27 777 |
0.83
|
Татари |
16 179 |
0.48
|
Гагаузи |
9520 |
0.28
|
Арменци |
6900 |
0.20
|
Цинцари |
733 |
0.02
|
Други |
13 616 |
0.41
|
Вероизповедание
Численост и дял на населението по вероизповедание:[3]
Вероизповедание |
Численост |
Дял (в %)
|
Общо |
3 310 713 |
100.00
|
Православие |
2 606 786 |
78.73
|
Ислям |
643 258 |
19.42
|
Юдаизъм |
28 307 |
0.85
|
Католицизъм |
22 617 |
0.68
|
Армено–грегорианска църква |
6643 |
0.20
|
Протестантство |
2384 |
0.07
|
Други |
– |
–
|
Непоказани |
718 |
0.02
|
Източници
Външни препратки